Акт от 20.01.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

Гр.София, 20.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,

І-20 състав, в открито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ РАЙКИНСКА

При секретаря E. К., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2436 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗПЗП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Д. Ф. „З.” (Ф.а) твърди в исковата си молба, че сключил с ответника Д.Д.М.

Договор, за предоставяне на кредит и субсидия № 277-ПКТН от 29.11.2006 г., по силата на който предоставил на ответника инвестиционен кредит по инвестиционна програма ”Растениевъдство” в размер на 70 900 лева за създаване на 57 445 дка розово насаждение и 33 437 дка насаждения от лавандула, както и капиталова субсидия в размер на 5 700 лева и субсидия за покриване на разходите за лихви през гратисния период на кредита за рози в размер на 5 067 лева. Кредитополучателят се задължил да издължи кредита в срок до 28.11.2011 г., като имал 24-месечен гратисен период за издължаване на главницата. Размерът и падежите на отделните погасителни вноски били уговорени в Погасителен план към договора, като падежът на всяка вноска бил 25-то число на съответния месец.

Ищецът поддържа, че на 19.12.2006 г. превел на ответника 12 800 лева – пряк кредит за рози първи транш и капиталова субсидия 5 700 лева; на 25.01.2007 г. превел сума в размер на 47 000 лева, а на 12.03.2008 г. – втори транш в размер на 11 100 лева.

Ответникът не заплащал редовно задълженията си, не заплатил дължимата застраховка за 2010 г. и не представил договори за реализация на произвежданата продукция след изтичане на гратисия период – 29.11.2008 г. С молба от 19.11.2014 г. ДФ „З.е” е пояснява исковата си молба, като сочи, че ответникът е заплатил със забава 25-та и част от 26-та и 27-ми вноски, а изобщо не е заплатил части от 26-та и 27-ма вноски, главниците по вноски от 28 до 37 и вноските за главница и лихви от 38 до 60 от погасителния план.

Сочи, че за периода 25.12.2008 г. (25 вноска) до 12.01.2010 г. (37 ма вноска), съгласно погасителния план, дължимите суми са 27 074.21 лева, от които 23 543 лева за главница и 3 531.70 лева лихви. О тях били платени 9 264 лева, с които са погасени 4 332.69 лева за главница, 3 531.70 лева лихви и 1 399.59 лева наказателна лихва върху просрочията.

Предвид изложените твърдения за неизпълнение, ищецът превърнал кредита в предсрочно изискуем по решение от 21.04.2010 г. на заместник изпълнителния си директор А.К., надлежно оправомощен, на основание т.

15.1, б. „б”, б. „л” и б. „м” от договора между страните, считано от 21.04.2010 г. Ищецът уведомил ответника за договорното неизпълнение и го поканил доброволно да възстанови изискуемата част от кредита, ведно с начислената лихва, с писмо от 29.09.2010 г. В молбата от 19.11.2014 г. е угочнено, че претендираната по делото сума е само по отпуснатия кредит в общ размер на 70 900 лева, от които неиздължени към 12.01.2010 г. (датата на последното извършено плащане), е в размер на 60 867.31 лева. Начислена била лихва в периода 12.01.2010 г. до 21.04.2010 г. върху неиздължената главница в размер на договорената лихва от 6% годишно, както и неиздължената просрочена част от наказателнат алихва в размер на 12% годишно. След превръщането на кредита в предсрочно изискуем, от 21.04.2010 г. целият неиздължен остатък е олихвяван със законната лихва, съобразно т. 21. от договора.

Ответникът не извършил плащане, поради което Ф.ът депозирал заявление по чл. 417 ГПК пред СРС, по което била издадена заповед за изпълнение от 04.02.2011 г. по ч.гр.д. № 4070/2011 г. на СРС, 45 състав и изпълнителен лист от 14.04.2011 г. за 60 868 лева – главница и 6 651 лева – лихва за забава за периода 12.01.2010 г. до 31.01.2011 г., ведно със законната лихва от 01.02.2011 г. до изплащане на вземането и разноските. Длъжникът депозирал възражение, за което ищецът бил уведомен на 24.01.2014 г.

Предвид изложеното, предявява иск, с който иска да бъде установено по отношение на ответника, че последният му дължи 60 868 лева – главница по Договор за кредит и субсидия № 277-ПКТН от 29.11.2006 г. и 6 651 лева – лихва за забава за периода 12.01.2010 г. до 31.01.2011 г., ведно със законната лихва от 01.02.2011 г. до изплащане на вземането и разноските, за които му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение п очл. 417 ГПК.

Ответникът Д.Д.М., чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Твърди, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем надлежно, както и че ако е обявен – той не е бил уведомен за това, поради което исковете са неоснователни.

По-късно в производството ищецът е взел и лично участие по делото, както и чрез упълномощен от него адвокат, като с молба от 01.07.2015 г. изрично е заявил, че на 01.04.2014 г. е сключил спогодба с ищеца за разсрочване на задължението му, изпълнява стриктно нейните условия, при завеждане на делото не е имало изискуема и непогасена вноска, а ищецът злоупотребява с правата си и заблуждава съда. Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато това негово изявление, тъй като при внимателна проверка редовността на връчване на исковата молба се установява, че залепеното по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК уведомление не е редовно оформено – кметът на с. З., който е действал като връчител, е посочил, че същото е залепено „на вратата на розоварната на г-жа М.”, като не може категорично да се приеме, че това е именно адреса, посочен в призовката (с. ************) и чесъобщението е надлежно връчено. Или, изразеното след формално изтеклия срок за връчване на исковата молба становище на ответника, следва да се приеме като направено в срок, тъй като всъщност такъв не е започвал да тече за него към този момент.

Със своя молба от 18.08.2015 г. ищецът е признал, че е сключил спогодба с ответника, по силата на която задълженията му са разсрочени, към момента той е заплатил последно вноската за м. юли 2015 г., като всички плащания прави по банкова сметка *** „З.е”.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.11.2006 г. между ДФ „З.е” и Д.Д.М. – регистриран земеделски производител по ЗПЗП, е сключен Договор за кредит и субсидия № 277 ПКТН, по силата на който Ф.ът предоставя на кредитополучателя М. парична сума в размер на 81 667 лева, част от която е инвестиционен кредит (70 900 лева), друга част е капиталова субсидия (5 700 лева) и част е субсидия за покриване разходи за лихви (5 067 лева). Като краен срок за усвояване на кредита е посочен м. април 2008 г., а усвояването е уговорено да стане на два транша, като в договора са посочени сроковете, до които се усвоява всеки тратш. Уговорен е гратисен период от 24 месеца, считано от подписването на договора.

Уговорено е, че крайният срок за издължаване на кредита е 60 месеца или до 28.11.2011 г., като издължаването става по погасителен план, неразделна част от договора.

Според т. 9.1. от договора, кредитополучателят заплаща лихва за ползване на кредита в размер на 6% годишно, като олихвяването се извършва на всяко 25-то число на месеца.

Според т. 18.2 „б” от договора, при неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на договора, Ф.ът по своя преценка може да превърне кредита в предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на вземането си. Право за превръщане на кредита в предсрочно изискуемо за Ф.а е уговорено и в т. 22 и при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница. Според т. 19 от договора, при просрочие на главница или лихва по кредита, Ф.ът събира наказателна лихва в размер на удвоената редовна лихва върху просрочието.

Съгласно т. 21. от договора, при обявяване на кредита за предстрочно изискуем, Ф.ът събира от Кредитополучателя законна лихва върху размера на неиздължения остатък.

Представен е погасителен план, от който се установяват уговорените вноски по месеци за периода по договора.

Според платежно нареждане от 19.12.2006 г., в полза на Д.Д.М. са наредени от ДФ „З.е” 8500 лева по транш I – пряк кредит рози. С платежно нареждане от 25.01.2007 г. са му преведени 47 000 лева, като е посочено, че са по 2 част на трети транш, които, видно от представеното Нареждане за усвояване на инвестиционен кредит са по II транш от кредита. С трето платежно нареждане от 13.03.2008 г. на Д.М. са преведени 11 100 лева по II транш.

В Констативен протокол от 12.01.2007 г., подписан и от Д.М., е посочено, че е усвоил първи транш по кредита в размер на 12 800 лева (л. 117)

По делото е приет Доклад до А.К., зам. изпълнителен директор на ДФ „З.е”, изготвен от отдел „Инвестиционни схеми за подпомагане” относно констатирани просрочени погашения на главница и лихви по финансирани пряко инвестиционни кредити, като в табличен вид са посочени договорите и просрочените суми по тях. Под № 23 е вписан договора с Д.М., като са посочени брой просрочени главници – 13.6 в общ размер на 24 643.31 лева и лихви в размер на 1 295.51 лева. Направено е предложение докладваните кредити да бъдат обявени за предсрочно изискуеми от датата на решението за това. В горния ляв ъгъл на доклада е поставена ръкописна резолюция „ДА” и подпис.

Със Заповед на изпълнителния директор на ДФ „З.е”

№ 01-РД/1371-08-09-2009 г. А.К. е оправомощен да разрешава и сключва договори за финансово подпомагане на регистрирани земеделски производители и да разрешава плащания във връзка с дейността на отдели „ИК” и „ККС”.

На 13.10.2009 г. е изпратено писмо до Д.М., с покана за изплати свои просрочени задължения и да застрахова дадените обезпечение, с предупреждение, че ако не стори това в срок до 22.10.2009 г., кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем.

На 28.04.2010 г. в ДФ „З.е” е депозирано от Д.М.

Заявление за предоговаряне на параметри по финансиран преференциален инвестиционен кредит № 277-ПКТН/29.11.2006 г. Направено е предложение за максимално възможно удължаване на срока на кредита и погасяване на равни вноски. Липсват данни относно становището на Ф.а по това заявление.

Представено е писмо от ДФ „З.е” до Д.Д.М.,***-6500/201111 от 29.09.2010 г., с което Ф.ът уведомява ответника, че поради неизпълнение на негови задължения по договора за кредит и субсидия е обявил кредита за предсрочно изискуем, като цялото му задължение по него е в размер на 65 194 лева, от които главница в размер на 60 868 лева и лихва в размер на 4 326 лева. Отправена е покана за доброволно плащане на сумата в 7-дневен срок от получаване на писмото. Писмото е изпратено по пощата с обратна разписка, която е върната в цялост с отбелязване от пощенските служители, че пратката е непотърсена.

По делото е представена извънсъдебна спогодба между страните по делото, подписана на 01.04.2014 г., с която страните са декларирали желание да уредят доброволно отношенията си, възникнали между тях по повод принудителното събиране на вземането по изпълнителния лист от 14.04.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 4070/2011 г. на СРС, 45 състав, след като са приели за безспорно установено, че Ф.ът е провел заповедно производство и в негова полза е издадена заповед за изпълнение срещу Д.М. като длъжник по договор за кредит и субсидия № 277-ПКТН от 29.11.2006 г. за главница в размер на 60 868 лева; лихва за забава за периода от 12.01.2010 г. зо 31.01.2011 г., както и законната лихва от 01.02.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 2 475.58 лева.

Изрично са заявили, че сключват спогодба при условията на чл. 365 и сл. ЗЗД (в преамбюла й), като приемат, че с подписването й и изпълнението на поетите с нея задължения, отношенията между Ф.а и длъжника във връзка с вземането, вписано в изпълнителния лист от 14.04.2011 г. ще се считат за уредени (т. 8). Със спогодбата Д.М. е приел да изплати изцяло непогасената главница, която е в размер на 60 867.31, лева, непогасената законна лихва, чийто размер към датата на спогодбата е в размер на 10 186.35 лева, както и начислената лихва в размер на 7% годишно, съобразно вноски по приложен погасителен план, най-късно до 25.03.2017 г. Уговорено е още, че при просрочие на част или цяла вноска, Ф.ът начислява наказателна лихва равна на двойния размер на редовната лихва. Посочена е банкова сметка ***, по която длъжникът ще заплаща вноските.