Определение № 145 от 07.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Кюстендил, 06.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

В.а Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500101 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по подадено от В. И. Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.

Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35, чрез пълномощника адв. Евгени Йорданов, възражение по чл. 423 от ГПК с вх. № 261654/01.08.2023 г. във връзка с издадена против длъжника Заповед за изпълнение № 818/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1476/2017 г. по описа на РС Кюстендил. Депозираното възражение се мотивира с допуснати в заповедното производство съществени процесуални нарушения, по-конкретно заповедта за изпълнение не била връчена на длъжника надлежно и същият бил лишен от възможността да оспори вземането.

По така депозираното възражение не е постъпил отговор от насрещната страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД (правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД след осъществено преобразуване чрез промяна на правната форма).

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД против длъжника В.

И. Б., с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми.

С разпореждане № 4846/25.07.2017 г. заповедният съд е уважил подаденото заявление и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 818/25.07.2017 г.

По делото е приложена справка от НБД „Население“ от 25.07.2017 г., видно от която 1 постоянният адрес на длъжника съвпада с посочения от кредитора в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно – *****, а настоящият му адрес е в гр. ***** Видно от данните по ч. гр. д. № 1476/2017 г. по описа на РС - Кюстендил, заповедта за изпълнение първоначално е била изпратена за връчване на посочения от кредитора адрес, съвпадащ с постоянния на длъжника. Съобщението е върнато с отбелязване, че при посещения осъществени на 27.07.2017 г., 16.08.2017 г. и 31.08.2017 г., лицето не е намерено, като по данни на съседи същото живее в с. *****. След постъпване на посочените данни, съдът е разпоредил съобщения да бъдат изпратени на настоящия адрес на длъжника, както и на адреса в с. *****. Съобщението, изпратено на настоящия адрес, е върнато с отбелязване, че по данни на В.К., живуща на адреса, длъжникът никога не е живял там. Съгласно върнатата разписка от съобщението, изпратено на адреса в с. *****, книжата са получени от И. Б. – баща на длъжника, на 07.12.2017 г., като същият е изписал имената си и се е подписал на мястото на получател със задължение да предаде.

При тези данни, съдът с разпореждане от 03.01.2018 г. е приел заповедта за надлежно връчена на 17.12.2017 г., в хипотезата на чл. 47, ал. 1 ГПК.

Видно от разписка за връчване на съобщение за образуване на изпълнително дело с изх. № 94/04.01.2020 г. по описа на ЧСИ Валентина Александрова, рег. № 742, с район на действие ОС – Кюстендил, съдържащо и покана за доброволно изпълнение, същото е получено от длъжника лично на 28.07.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, от правна КОС приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, длъжник, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била връчена надлежно; не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени обстоятелства; или поради такива обстоятелства, които не е могъл да преодолее, не е могъл да подаде възражението си.

Настоящият състав приема, че в случая едномесечният срок за подаване на възражение по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК е спазен, доколкото видно от разписка за връчване на съобщение за образуване на изпълнително дело с изх. № 94/04.01.2020 г., по описа на ЧСИ Валентина Александрова, адресирано до В. И. Б., то е получено от длъжника лично на 28.07.2023 г., а възражението по чл. 423 ГПК е с дата на подаване в съда 01.08.2023 г., поради което същото е допустимо. Съдът намира възражението и за основателно, като съображенията за това са следните:

Длъжникът по заповедта за изпълнение се позовава на разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че поради ненадлежно връчване на заповедта е бил лишен от възможността да оспори вземането.

Оспорваната заповед за изпълнение е издадена в хипотезата на чл. 410 ГПК, с оглед на което връчването ѝ на длъжника се дължи от съда - чл. 411, ал. 3 ГПК.

2

Поредността на връчването на призовките и съобщенията е установена в процесуалния закон като гаранция, че страните ще бъдат призовани лично. Съгласно приложимата редакция на нормата на чл. 38 ГПК от ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., когато длъжникът не може да бъде намерен на посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение адрес, съобщенията до него се връчват на настоящия му адрес, а ако няма такъв - на постоянния му адрес, ако те са различни от посочения по делото, като ако не може да бъде намерен и там, връчването се извършва чрез залепване на настоящия, респ. - на постоянния му адрес.

Нормата на чл. 47 ГПК в редакцията от ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., влязла в сила в хода на процедурата по призоваване на длъжника, предвижда, че след залепване на уведомление, когато ответникът не се яви да получи книжата в указания срок, съдът служебно проверява местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно по местослуженето.

По делото няма доказателства заповедният съд да е изпълнил процедурата по чл. 47 ГПК, въпреки че в разпореждането си от 03.01.2018 г. е приел, че заповедта е била надлежно връчена на 17.12.2017 г., в хипотезата на чл. 47, ал. 1 ГПК.

От намиращите се в кориците на делото съобщения се установява, че единственото адресирано до длъжника уведомление, което е било получено, е това изпратено на адрес в с.

***** и получено на 07.12.2017 г. от бащата на длъжника - И. Б.. От данните по делото се установява, че длъжникът В. Б. има постоянен адрес в ***** и настоящ адрес в гр. ***** Няма данни длъжникът да има регистриран адрес в с. *****, а длъжностното лице по призоваването, което е оформило съобщението, изпратено на постоянния адрес на длъжника в гр. Кюстендил, не е посочило от кои лица конкретно е получило информацията, че В. Б. живее в с. *****. По изложените съображения не може да се приеме, че към датата на връчването длъжникът действително е живеел в посоченото село, респективно, че с баща му са живеели на един адрес. Предпоставка за редовно връчване на съобщение по реда на чл.

46, ал. 2 ГПК е другото лице, на което се връчва съобщението, не само да е от кръга на домашните, но и да живее с адресата на същия адрес. На следващо място трябва да се посочи, че по делото няма данни длъжникът да е упълномощавал баща си да го представлява или да бъде негов съдебен адресат, с оглед на което не е ясно защо В. Б. е призоваван на адреса на своя баща. При тези фактически данни следва да се приеме, че са оправдани оплакванията на длъжника за допуснати нарушения на чл. 38 и чл. 46 ГПК.

След като длъжникът не е бил открит на посочения по делото адрес и не се е намерило лице, което е съгласно да получи съобщението, съдът е следвало да пристъпи към връчване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, при изпълнение на условията на разпоредбата в редакцията от ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., доколкото променената редакция е влязла в сила преди да приключи процедурата по призоваване на длъжника. В случай на неявяване на длъжника да получи книжата, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК включително като служебно провери местоработата на длъжника и разпореди връчване по този адрес.

3

Съгласно изложеното, съдът приема, че разпоредбите за връчване на съобщения са били нарушени, вследствие на което заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника. Следователно налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

Изложените доводи очертават извод за основателност на подаденото възражение. На основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, служебно следва да бъде спряно производството по изпълнение на издадената заповед. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на взискателя.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК подаденото от В. И. Б., ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35, чрез пълномощника адв. Евгени Йорданов, възражение с вх. № 261654/01.08.2023 г. против Заповед за изпълнение № 818/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1476/2017 г. по описа на РС – Кюстендил.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение № 818/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1476/2017 г. по описа на РС - Кюстендил.

ВРЪЩА делото на РС - Кюстендил за изпращане на указания до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4