Определение № 2487 от 08.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2487 гр. София, 08.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502118 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от адвокат П. Х., процесуален представител на А. Ф. М., с която обжалва определение № 11 6798 от 29.05.26 г., постановено по гр. д. № 11 345/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 брачен състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на адвокат П. Х. за изменение на решение № 1 802/18.03.26 г., постановено по гр. д. № 11 345/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 брачен състав, в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че съдът правилно е отбелязал, че са предявени няколко обективно кумулативно съединени искове, като в решението ответникът е осъден да заплати държавна такса върху присъдената издръжка и държавна такса по исковата молба и депозит за ДНКЕ. Твърди, че в решението липсва произнА.не по отношение на дължимите разноски от ответника П. в полза на процесуалния представител на ищцата. Твърди, че възлагането на разноски върху ответника, които е бебе е правен абсурд. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се допълни постановеното решение в частта за разноските, като се осъди ответника да заплати възнаграждение за процесуално представителство на ищцата.

Ответникът В. Х. П. оспорва подадената частна жалба и моли съда да потвърди атакуваното определение като правилно и законосъобразно.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното 1 определение № 11 6798 от 29.05.26 г., постановено по гр. д. № 11 345/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 брачен състав, съдът е оставил без уважение молбата на адвокат П. Х. за изменение на решение № 1 802/18.03.26 г., постановено по гр. д. № 11 345/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 брачен състав, в частта за разноските.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 1 802/18.03.26 г., постановено по гр. д. № 11 345/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 брачен състав съдът е признал за установено по иска с правна квалификация чл. 62, ал. 2 от СК, предявен от А. Ф. М. против М. Л. и детето А. М. Л., че детето А. М. Л., не е заченато и не произхожда от М. Л., роден на *** г., гражданин на Албания; признал е за установено по иска с правна квалификация чл. 69 от СК, предявен от А. Ф. М. против В. Х. П., че детето А. М. Л., е заченато и произхожда от В. Х. П.; постановил е детето да носи имената А. В. П.; предоставил е упражняването на родителските права над детето А., родено на *** г., на майката А. Ф. М., при която детето да живее; определил е режим на лични отношения на бащата В. Х. П. с детето А., родено на *** г., както следва: бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 17.00 часа в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице, както и всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 17.00 часа в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице; осъдил е В. Х. П. да заплаща на малолетното си дете А., родено на *** г., чрез неговата майка и законен представител А. Ф. М., месечна издръжка в размер на 200 евро, считано *** г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като искът за периода 09.10.2024 г. - 11.10.2024 г. и за разликата му, съответно, до 255.65 евро (500 лв.) за минал период и до 306.78 евро (600 лв.) е отхвърлен като неоснователен; осъдил е В. Х. П. да заплати на Софийски градски съд сумата 288 евро, представляваща държавна такса върху издръжката на детето; осъдил е М. Л., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат П. И. Х. възнаграждение в размер на 306.78 евро; осъдил е А. М. Л., на основание чл. 38, ал.

2 ЗАдв. да заплати на адвокат П. И. Х. възнаграждение в размер на 306.78 евро; осъдил е М.

Л., да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 429.49 евро (840 лева), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК; осъдил е А. М. Л., да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 429.49 евро (840 лева), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и е осъдил В.

Х. П., да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 296.55 евро (580 лева), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмена молба адвокат П. Х. е поискал от съда да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като бъде присъден пълния размер на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни 2 изводи:

Частната жалба е неоснователна.

С атакуваното определение № 11 6798 от 29.05.26 г., постановено по гр. д. № 11 345/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 брачен състав, съдът е оставил без уважение молбата на адвокат П. Х. за изменение на решение № 1 802/18.03.26 г., постановено по гр. д. № 11 345/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 брачен състав, в частта за разноските. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод постъпила молба от адвокат П. Х., с която същият е поискал да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските като на адвоката, оказал безплатна правна помощ се присъди пълния размер на дължимото адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок и от упълномощено лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адвоката предоставил безплатна правна помощ, в случайте когато съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя прилагайки чл. 36, ал. 3 и 4 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Цитираните разпоредби задължават съда при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът да извърши преценка на фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им и квалификацията, опита и специализацията на адвоката, като правилата и начинът за прилагане на критериите по ал. 3 при определяне на възнаграждение при липса на договор се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет.

Съгласно константната практика на ВКС, нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), но наредбата, в частта на предвидените минимални възнаграждения, е несъответстваща на правото на Европейския съюз, поради което е неприложима, включително в случая на чл. 38 от ЗА. В този смисъл са решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и по дело С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71). Така при определянето на възнаграждение по чл. 38 от ЗА са относими и се преценяват правната и фактическа сложност на делото, вида и количеството на извършената от адвоката дейност, но и обективно защитавания материален интерес. Той също е решаващ за възнаграждението, което в пълния си определен размер трябва да е справедливо и обосновано, съответно на изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗА. В този смисъл са определение № 1 239 от 13.05.2024 г., постановено по ч. т. д. № 1 555/23 г., по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 2 877 от 05.11.2024 г., постановено по ч. т. д. № 973/24 г., по описа на ВКС, ТК, І т.о., определение № 78 от 10.01.2025 г., постановено по ч.

3 гр. д. № 4 575/24 г., по описа на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 1 528 от 21.05.2025 г., постановено по ч. т. д. № 2 802/24 г., по описа на ВКС, ТК, І т.о., определение № 3 103 от 05.11.2025 г., постановено по ч. т. д. № 1 279/25 г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., които настоящият съдебен състав споделя.

С оглед на изложеното настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че след като липсва законово установен размер на дължимото адвокатско възнаграждение, то молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските като ответникът бъде осъден да заплати пълния размер на дължимото възнаграждение за неоснователна. Липсва такъв „пълен размер“, а при определяне на възнаграждение съдът е изходил от критериите за определянето му.

По отношение на въведеното твърдение за наличието на правен абсурд, изразяващ се във възлагането на разноските само по отношение на малолетното дете съдът в настоящия си състав намира, че същото не следва да се обсъжда, тъй като същото не е наведено в молбата за изменение на постановеното решение, а от друга страна не съответства на доказателствата по делото. От същите е видно, че по отношение на разноските за процесуално представителство са задължени две лица, а не само малолетното дете. Не на последно място процесуалния закон не въвежда разграничение по отношение на отговорността за разноски с оглед възрастта на страната.

Ето защо настоящият състав намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13 353 от 10.07.25 г., постановено по гр. д. № 13 606/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4