Решение № 159 от 25.01.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Бургас, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА в присъствието на прокурора В. Н. Д. като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20222120105529 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от И. П. П. против Прокуратура на Република България искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 24 500 лв., представляваща обезщетение за претърпяните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в срам и неудобство от неговите близки и приятели, накърняване на доброто му име и достойнство, психически страдания в хода на цялото наказателно производство, настъпили в резултат на неоснователно водено против него наказателно производство за престъпление, за което е бил оправдан, както и сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от същото незаконно обвинение, изразяващи се в платени от него адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че на *** г. е бил привлечен като обвиняем за това, че на *** г. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,20 на хиляда, а именно 1,40 на хиляда – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е била определена мярка за неотклонение „****“. На **** г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем за същото престъпление и отново му била взета мярка „****“. На *** г. в РС-Несебър бил внесен обвинителен акт против ищеца, по който било образувано НОХД № 881/2018 г. по описа на съда, като с присъда от **** г. съдът го е признал за виновен и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година, като изтърпяването на това наказание е било отложено за срок от три години, както и му е била наложена глоба в размер на 500 лв. и е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 18 месеца. Тази присъда е била потвърдена от БОС с Решение № 162/25.11.2019 г. по ВНОХД 1

№ 747/2018 г., но по искане на ищеца с Решение № 110/17.08.2020 г. по НВОХД № 77/2020 г. Апелативен съд-Бургас е възобновил наказателното производство, отменил е решението на ОС-Бургас и присъдата на РС-Несебър и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Несебър. С Присъда № 36/16.10.2020 г. по НОХД № 694/2020 г. на РС-Несебър ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като прокуратурата е подала протест и с Решение № 55/04.06.2021 г. по ВНОХД № 149/2021 г.

ОС-Бургас е потвърдил оправдателната му присъда. Ищецът твърди, че продължителите повече от 3 години действия на прокурори от различни инстанции на Прокуратурата на РБ са нанесли непоправими морални и психически травми на него и на семейството му, а многократното отхвърляне на исканията му за повторно изследване на кръвните проби, както и подаденият от прокуратурата протест, го накарали да загуби доверие в съдебната система. Заявява също така, че предявеното му обвинение го довело до психическо страдание, съпътствано от безсилието да докаже правотата си, а страхът от несправедливо осъждане, психическото страдание и тревожност довели до промени в поведението му, което се отразило и върху най-близките му хора, тъй като той трудно успявал да контролира емоционалното и психическото си състояние, станал необичайно раздразнителен, бил в постоянно състояние на тревожност. Незаконното обвинение повлияло и на социалните му контакти, като той престанал да общува с приятелите си. Твърди, че започнал да страда и от безсъние, а явяването му в поредица съдебни заседания било съпътствано от безсънни нощи и психически стрес. Ищецът заявява, че по това време работел в системата на МВР като стажант и воденото дело станало причина за освобождаването му от длъжност, което още повече повлияло на психическото му състояние, тъй като бил семеен и очаквал дете, а около месец останал без трудово възнаграждение, а след това започнал работа с минимално трудово възнаграждение, което още повече нагнетило напрежението в семейството му.

Освен това година и половина ищецът бил без свидетелство за управление на МПС. Ищецът се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа иска, ангажира доказателства.

Така предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който исковете са оспорени по основание и по размер. Твърди се, че исковата претенция е недоказана по основание и по размер, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно изложените в исковата молба фактически твърдения, относно датата, на която оправдателният съдебен акт е влязъл в сила, доказателства за възникване на трудово правоотношение и за неговото прекратяване, респективно за връзката му с воденото против ищеца наказателно производство, нито доказателства за твърдяните емоционални проблеми на ищеца и връзката им с наказателното производство. Заявено е също така, че искът е прекомерно завишен и не отговаря на принципа на справедливостта и на социалноикономическите условия в страната. По отношение на претенцията за имуществени вреди е заявено, че същата е неоснователна и недоказана, тъй като са приложени две напълно идентични копия на договор за правна защита и съдействие от 25.09.2018 г. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен. Не са ангажирани доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от сл.д. № 11/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас (съдържащо се в кориците на приложеното НОХД № 694/2020 г. на РС-Несебър), същото е било образувано чрез отделяне на материали от сл.д. № 79/2017 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас с оглед разследване на извършено от И. П. П. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – за това, че на 2

21.07.2017 г., около 10,00 ч., на територията на община Н***, на път от с. Т*** в посока главен път ***** е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,40 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № ***/**** г. на БНТЛ при ОДМВР-Бургас.

От материалите по сл.д. № 79/2017 г. също така е видно, че на 21.07.2017 г., около 10,00 ч., на главен път ***** на кръстовището за с. Т**** е настъпило ПТП между два леки автомобила, единият от които е бил управляван от И. П. П. –служител на *********, като при произшествието са били причинени значителни имуществени вреди. Водачът И. П. е бил тестван за алкохол с „****“, който е отчел 1,60 промила алкохол в издишания въздух, както и е дал кръвна проба, при изследването на която е било установено наличие на етилов алкохол в количество 1,40 промила (видно от протокол за химическа експертиза от 24.07.2017 г.). С молба от 09.10.2017 г. И. П. е оспорил показанията на техническото средство и заключението на експертизата и е поискал извършването на повторен химически анализ на кръвната му проба, но такъв не е бил извършен, а с разпореждане от 16.10.2017 г. разследващият орган единствено е разпоредил кръвните проби на ищеца да се съхраняват след изтичането на тримесечния срок до получаване на разпореждане за унищожаването им.

С прокурорско постановление от 29.12.2017 г. е било постановено отделяне на материали от сл.д. № 79/2017 г. и образуването на ново досъдебно производство за разследване на престъпление по 343б, ал. 1 от НК, в резултат на което е било образувано сл.д. № 11/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас.

На **** г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по сл.д. № 11/2018 г. за горепосоченото престъпление и му е била взета мярка за неотклонение „****“. На същата дата ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем, като той не е дал обяснения, а упълномощеният му защитник адв. К. е оспорил резултатите от химическата експертиза и е поискал да бъде извършено повторно изследване на взетата от И. П. кръвна проба.

С Постановление от ***** г. следователят е оставил без уважение искането на адв. К. за повторно изследване на кръвната проба с мотивите, че не е посочено основание за исканото повторно изследване, както и че е изтекъл предвиденият в Наредба № 30/27.06.2001 г. 3-месечен срок за съхраняване на кръвната проба.

На *** г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление и отново му е била взета мярка за неотклонение „****“, бил е разпитан в качеството на обвиняем, отново се е въздържал от даване на обяснения, а защитникът му отново е оспорил резултатите от химическата експертиза и е поискал повторно изследване на взетата кръвна проба, като с Постановление от **** г. следователят отново е оставил без уважение това искане със същите мотиви.

На **** г. материалите по разследването са били предявени на ищеца и на защитника му, като адв. К. отново е оспорил резултатите от химическата експертиза и е поискал повторно изследване на кръвната проба, както и ДНК експертиза, която да установи дали изследваната кръв е на обвиняемия или не. С Постановление от **** г. наблюдаващият прокурор е уважил искането за назначаване на ДНК експертиза, но е отхвърлил искането за повторно изследване на взетата кръвна проба. Резултатът от извършената ДНК експертиза е обективиран в Протокол № 18/ДНК-121 от 22.05.2018 г., съгласно който кръвната проба произхожда от И. П. П..

На *** г. материалите по досъдебното производство отново са били предявени на ищеца – обвиняем и на защитника му адв. К., като същите са заявили, че нямат искания, бележки и възражения.

На **** г. в РС-Несебър е бил внесен обвинителен акт против ищеца П. за горепосоченото престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, въз основа на който е било образувано НОХД № 881/2018 г. по описа на РС-Несебър. По това дело са били проведени 3 две открити съдебни заседания – на **** г. и на *** г., на които подсъдимият П. е присъствал лично и с упълномощения си защитник адв. К., като прокуратурата е поддържала повдигнатото обвинение, а защитникът на подсъдимият е пледирал, че същият следва да бъде признат за невиновен, поради недоказване на обвинението по предвидения в НПК ред и начин, а именно наличието на концентрация на алкохол в кръвта не е доказано по надлежния ред.

С Присъда № 42/12.11.2018 г., постановена по НОХД № 881/2018 г. по описа на РСНесебър, И. П. П. е бил признат за виновен в повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание „****“ за срок от една година и глоба в размер на 500 лв., като изпълнението на наложеното наказание е било отложено за срок от 3 години.

Ищецът също така е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, считано от ***** г., когато му е било отнето по административен ред свидетелството за управление на МПС.

Така постановената от РС-Несебър присъда е била обжалвана от И. П. и е била потвърдена с Решение № 162/25.11.2019 г. по ВНОХД № 747/2019 г. на ОС-Бургас.

С Решение № 110/17.08.2020 г. по НВОХД № 77/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас е било възобновено производството по ВНОХД № 747/2019 г. на ОС-Бургас, отменено са постановеното по това дело Решение № 162/25.11.2019 г. и Присъда № 42/12.11.2018 г. по НОХД № 881/2018 г. по описа на РС-Несебър, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Несебър. В мотивите си апелативният съд е приел, че в хода на досъдебното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като обвиняемият е бил лишен от възможността да поиска повторен анализ на иззетата кръвна проба, с което е било ограничено правото му на защита и което обосновава съмнение относно точната концентрация на алкохол в кръвта му.

При новото разглеждане на делото е било образувано НОХД № 694/2020 г. по описа на РС-Несебър, по което е било проведено едно открито съдебно заседание – на **** г., на което подсъдимият П. е присъствал лично и с упълномощения си защитник адв. К., а прокурорът отново е поддържал обвинението. С Присъда № 36/16.10.2020 г. съдът е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като в мотивите към присъдата е прието, че органите на досъдебното производство не са имали никакви основания да откажат на П. извършването на повторен анализ на кръвната проба, а неизвършването на такъв повторен анализ е довело до невъзможност по категоричен начин да се установи стойността на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, което води до извода за несъставомерност на деянието по чл. 343, ал. 1 от НК от обективна страна.