Решение № 1073 от 12.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Варна, 12.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110204016 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:

Г.Ц.Т., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител- адв.Ив.Н. срещу Наказателно постановление №399/08.09.2021 год. на Зам.кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.

В жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочат се допуснати съществени нарушения на на процесуалните правила. Оспорва се фактическата обстановка, тато се сочи, че на мястото на твърдяното нарушение няма приложена улична регулация.

В съдебно заседание, въз.Т., редовно призована, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. По същество адв. Н. пледира за отмяна на постановлението като излага съображения, че нарушението не е доказано от обективна страна, тъй като в района нямало приложена улична регулация. Излагат се и аргументи относно липсата на доказателства за субекта на нарушение. Претендира и за присъждане на сторените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество изразява становище, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна и че в хода на производството не са допуснати твърдените процесуални нарушения. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Възз.Г.Т. живеела във вилна зона „Траката“ на гр.Варна. Тя управлявала лек автомобил „Шкода“ с рег.№Е4922МТ собственост на „Авто Лукс“ ООД. Същата изрично била вписана като ползвател на автомобила в свидетелството за неговата регистрация.

На 07.08.2021 г., около 02.40 ч. от служители на „Общинска полиция“-Варна било установено, че горепосоченият автомобил е паркиран на ул.“Арх.Манол Йорданов“, до къща за гости „Слона“. Служителите на реда, сред които и св.Н.К. преценили, че автомобилът е паркиран върху тротоар и на същата дата в отсъствие на ползвателя на автомобила бил издаден фиш №**********, с който била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Срещу издадения му фиш възз.Т. подала възражение, поради което бил издаден Акт за установяване на административно нарушение, с който й било вменено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, за това , че е паркирала лекия автомобил на тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците. Актът бил връчен на възз., която го подписала с отбелязване, че има възражения. Срещу съставения АУАН било подадено в законоустановения срок възражение, в което възз. посочила, че мястото на което е паркирала не е тротоар. Посочила още, че в района няма изградена улична регулация и поискала съдействие от компетентните органи за въвеждане на такава и за отреждане на места за паркиране.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон определил на възз. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Наказателното постановление било връчено лично на въззивницата на 24.09. 2021г., като на 30.09.2021г. тя депозирала жалба срещу него.

В хода на съдебното производство бяха приобщени материалите по АНП, както и 2 изисканите от съда с разпореждането за насрочване заверени за вярност копия от: извадка на част от ПУП-ПУР на СО „Траката“ – 3 броя, писмо от Район „Приморски“ при Община - Варна до Община – Варна, копие на част от ПУР на „Траката“, „Ваялар“ и „Горна Трака“ – 3 броя, писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна рег. № 819000-57266 от 15.11.2021г. ведно със справка относно собствеността на лек автомобил „Шкода“ с рег. № Е 49 22 МТ.

Видно от ангажираните от въззиваемата страна писмени доказателства за СО „Траката“ е приет още през 2012г. с решение на ОС-Варна ПУП-ПУР.

Видно от приобщената справка от Сектор ПП-Варна възз. е вписана като ползвател на процесния автомобил, с който се твърди, че е извършено нарушение.

В хода на съдебното производство съдът изиска и приобщи по делото справка за нарушител/водач от региона за въззивницата. От същата е видно, че спрямо същата в периода 1984г.- 2021г. е влязъл в сила само един ЕФ за превишена скорост.

Като свидетели във въззивното производство бяха разпитани св.

Н.К. актосъставител и свидетеля Д.К. -живуща в района на нарушението. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на разпитаните свидетели, поради което кредитира същите.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, извадка на част от ПУП-ПУР на СО „Траката“ – 3 броя, писмо от Район „Приморски“ при Община - Варна до Община – Варна, копие на част от ПУР на „Траката“, „Ваялар“ и „Горна Трака“ – 3 броя, писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна рег. № 819000-57266 от 15.11.2021г. ведно със справка относно собствеността на лек автомобил „Шкода“ с рег. № Е 49 22 МТ, справка за нарушител/водач, заповеди и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

3

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП / на 30.09.2021г. видно от пощенското клеймо / и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно приложените по делото заповеди на кмета на Община Варна.

АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Съдът не споделя виждането на защитата, че не било доказано кой е паркирал автомобила. Според защитата МПС било собственост на ЮЛ, а и същото се управлявало освен от възз. и от нейния съпруг. Принципно видно от справката от официалните регистри на МВР, процесният автомобил действително е собственост на ЮЛ, но пак от там е видно, че изрично възз. е вписана като негов ползвател. Нещо повече, възз. в нито един момент в административното производство, нито при съставяне на фиша, нито при съставяне на АУАН не е отрекла именно тя да е паркирала автомобила. Напротив от самото начало, същата сочи, че мястото на което е паркирала не представлява тротоар. Ето защо съдът намира, че принципно правилно е определен субектът на твърдяното нарушение.

Въпреки горното, съдът споделя възражението в жалбата и намира, че в хода на АНП е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като не са описани обстоятелствата на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.

3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН предвижда като задължителен реквизит на АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.

5 ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено.Действително и в АУАН, и в НП е посочено, че процесното МПС е паркирано върху тротоар, но не всяко паркиране върху тротоар представлява административно нарушение. За да е налице нарушение по смисъла на чл. 94, ал.

3 ЗДвП паркирането трябва да е на тротоар и извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, или в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на изискванията 4 за разстояние откъм страната на сградите. В НП не е посочено в какво се изразява нарушението на чл.94, ал.3 от ЗДвП, дали превозното средство е било паркирано извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, или паркирането е в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите.

Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание. Описанието на нарушението от фактическа страна (не неговата правна квалификация) и обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен реквизит на АУАН и НП съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т.е. описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и датата и мястото на деянието индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице. Липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти в АУАН и НП съгласно изискванията на чл. 42, т.

4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за което наказващият орган е наложил административно наказание. По изложените съображения съдът намира, че липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти в АУАН и НП е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението,

На следващо място, съгласно легалното определение на понятието "тротоар" дадено в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От описанието на мястото, на което е паркирано МПС, в обстоятелствената част на НП не може да се изведе извод представлява ли това място "тротоар".При правната регламентация дадена в ЗДвП и описанието на мястото на паркиране на МПС в НП, съдът намира, че в НП не е посочено в какво се изразява нарушението на чл.94, ал.3 от ЗДвП, както и че липсва описание на нарушението в достатъчна степен и в частност, че паркирането е в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя или в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите, за да се направи извод за съставомерност на нарушението. Не са били изложени факти в АУАН и НП, от които да се обосновава, че начина на паркиране на МПС представлява нарушение на изискванията за разположение на същото спрямо оста на пътя или е в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите. Излагането на такива обстоятелства и факти в АУАН и НП е необходимо за установяване на 5 обстоятелството, мястото на което е паркирано МПС, представлява ли тротоар по смисъла на ЗДвП.