Решение № 273 от 10.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Благоевград, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600691 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивен протест и допълнителен такъв от прокурор в ТО – Р. към РП-Б., както и въззивна жалба от адв. П. С. – повереник на частния обвинител и граждански ищец Т. М. М., против Присъда № 500420 / 21.06.2022 год., постановена от Районен съд – Р. по н.о.х. дело № 344 / 2020 год., с която подсъдимите И. А. Л. и А. И. Л., и двамата от гр. Я., са признати за невиновни и оправдани по обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК и вр. чл.20, ал.2 от НК, както и е отхвърлен като неоснователен предявен срещу подсъдимите гр. иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград поддържа протеста и изразява становище за основателност на въззивната жалба на повереника на частния обвинителя. Според изложените в протеста и въззивната жалба съображения и доводи, развити от прокурора в съдебното заседание пред въззивния съд, присъдата на първоинстанциония съд е 1 необоснована и незаконосъобразна. Прокурорът и повереникът на частният тъжител считат, че обвинението срещу подсъдимите И. А. Л. и А. И. Л. за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК и вр. чл.20, ал.2 от НК е доказано по несъмнен начин, поради което се иска подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по същото обвинение, както и да бъде уважен предявения гр. иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

В съдебно заседание подсъдимите И. А. Л. и А. И. Л. се явява лично и със защитника си – адв. Т. Т., който счита, че въззивните протест и жалба са неоснователни, поради което пледира присъдата на районния съд да бъде изцяло потвърдена.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа депозираните протест и жалба в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивните протест и жалба са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни с оглед на следното:

С обжалваната Присъда № 500420 / 21.06.2022 год., постановена от Районен съд – Р. по н.о.х. дело № 344 / 2020 год., подсъдимите И. А. Л. и А.

И. Л., и двамата от гр. Я., са признати за невиновни в това, че на 07.06.2019 год. за времето от около 08.00 часа до около 09.30 часа в местността „М.", землище на гр. Я., общ. Я., обл. Благоевград, в съучастие, като съизвършители, са нанесли удари с дървен предмет в областта на ръцете на Т.

М. М., ЕГН ********** от гр. Я., вследствие на което са му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник /многофрагментно счупване с разместване на лакътната кост в средната й трета/ поради и което и на основание чл.304 от НПК са оправдани по внесеното и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Наред с това съдът е отхвърлил като неоснователен предявения граждански иск от Т. М. срещу И. Л. и А. Л. за присаждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

2

Съдът е постановил на Т. М. да бъде върнато приобщеното по делото веществено доказателство - 1 брой въздушен пистолет, марка „B. ... ", № ..., черен на цвят.

Наред с това е постановени, на основание чл.190, ал.2 от НПК разноските по делото да остават за сметка на държавата.

Съдът, след като обсъди наведените в протеста, жалбата и от прокурора в хода на съдебните прения доводи, като взе предвид събраните доказателства от първата инстанция в хода на проведеното от нея съдебно следствие, намира за установена фактическа обстановка, която се различава частично от възприетата такава от първоинстанционния съд:

Подсъдимите А. И. Л. /р. 1964 г./ и И. А. Л. /р.1989 г./ са баща и син. Същите живият в гр. Я. и се занимават с отглеждане на животни.

Подсъдимите са неосъждани.

Свидетелят Т. М. също е от гр. Я. и притежава недвижим имот, находящ се в местността „М.", землището на града, който не е ограден с ограда. Върху имота пострадалият е поставил фургон и изградил навес.

Подсъдимите А. и И. Л. претендират, че имат право да пашуват животните си в същата местност.

На 07.06.2019 год., сутринта, св. Т. М. се намирал във фургона си в местността „М.“, гр. Я.. По същото време подсъдимите А. и И. Л. пашували кравите си в посочената местност. За времето около 08.00 часа до 09.30 часа св. М. забелязал, че част от кравите били в близо в неговия имот, поради което излязъл от фургона и започнал да се разправя с подсъдимите А. и И. Л., които претендирали, че имат право там да пасат животните. Свидетелят и подсъдимите се скарали и разменили множество обиди. В един момент св. М. се прибрал във фургона си и взел намиращия се там въздушен пистолет марка и модел „Б.Г.“. След това същият излязъл с пистолета и го насочил първоначално към една от кравите, а след това към подс. И. Л. и казал, че „ще ги гръмне“. И. Л. се опитал да вземе пистолета на М., при което двамата се сдърпали. И. Л. съборил М. на земята, нанасяйки му удари, след което успял да вземе пистолета и го подхвърлил към баща си А. Л., които го сложил в торбата си. Т. М. поискал да му върнат пистолета, но двамата подсъдими се тръгнали и чрез св. Н. Л. /съпруга на А. Л./ съобщили за възникналия инцидент в ПУ – Я.. В тази връзка полицейските служители - свидетелите К. и 3

Г. отишли в м. „М." за изясняване на случая.

Частично инцидента е възприет от свидетелите А.П. и А.Д., които събирали гъби /манатарки/ в гората. Двамата свидетели сочат, че са чули викове и караница, и видели, че И. Л. и Т. М. са боричкат, както и че последният имал пистолет, които подсъдимите успели да вземат.

От назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултата на физическият сблъсък между И. Л. и Т. М., на последния са причинени травматични увреждания - сътресение на мозъка, лека степен; контузия и разкъсно- контузна рана на глава; контузия на гръден кош; счупване на лява лакътна кост; контузия и хаматом на дясна ръка, охлузвания на кожата на лицето, шията, гръдния кош и двете ръце. Разкъсноконтузната рана на главата и лекостепенното сътресение на мозъка са реализирани временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а счупването на лакътната кост на лявата ръка е причинила трайно затруднение на движенията на горния крайник. Според заключението, механизмът на получаване счупване на лакътната кост, е чрез директен удар в областта на лявата ръка при опит на пострадалия да си предпази главата, както и от падане върху твърд тъп предмет, при който да е получен контакт с лакътна кост.

От заключението на допусната допълнителна съдебно-медицинска експертиза, се установява, че контузията и разкъсно-контузната рана на главата са получени чрез удар с твърд тъп предмет, причинявайки временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузията и хематома на дясната ръка са получени от удар върху твърд тъп предмет или от удар от тояга, а така също и при падане върху терена.

Видно от заключението на комплексна съдебна психологичнапсихиатрична експертиза на подс. И. Л. е видно, че не страда от психическо заболяване, обуславящо краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и от слабоумие, същият е годен правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснение за тях.

Установява се, че към момента на извършване на инкриминираното деяние не е бил в състояние на силно раздразнение и настъпилите физически действия спрямо М., са в състояние на уплаха и смущение, поради вербална заплаха за извършване на убийство с насочен пистолет.

4

От заключението на съдебно психологичната експертиза, се установява, че на инкриминираната дата А. Л. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, както и че не е бил в състояние на афект. Видно от същото, Т. М. е могъл да разбира свойството и значението на това, което върши и не са установени временно разстройство на психичната му дейност, в резултат на физическа или психическа травма.

По делото е изготвена и приета съдебно-балистична експертиза, от чието заключение се установява, че оръжие марка и модел „B. ..." не представлява огнестрелно оръжие и не е годен да произведе изстрел, същият представлява въздушен пистолет.

Настоящият съдебен състав намира, че визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. По същество, възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се различава от тази на районния съд единствено по отношение на причинените на Т. М. травми, които приема, че с в резултата на физическия сблъсък на последния с подс. И.

Л.. В останалата част, възприетите от първия съд фактически обстоятелства се споделят и от въззивната инстанция.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да се приеме за установено по несъмнен начин, че констатираните при Т. М. телесни увреждания са получени при сблъсъка му И. Л.. В тази връзка вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза сочи, че механизмът на получаване счупване на лакътната кост, е чрез директен удар в областта на лявата ръка при опит на пострадалия да си предпази главата, както и от падане върху твърд тъп предмет, при който да е получен контакт с лакътна кост. Контузията и разкъсно-контузната рана на главата са получени чрез удар с твърд тъп предмет. Контузията и хематома на дясната ръка са получени от удар върху твърд тъп предмет или от удар от тояга, а така също и при падане върху терена. Именно данни за такова физическо въздействие се извлича от критичния и във взаимовръзка анализ на показанията на пострадалия Т. М., на очевидците А.П. и А.Д. и обясненията на подсъдимите А. и И. Л.. Безспорно и по несъмнен начин се установява, че след като М. е 5 извадил пистолет и заплашил подсъдимите със саморазправа, И. Л. се нахвърлил върху него за да му отнеме оръжието, при което го съборил на земята и несъмнено му е нанесъл удари. Свидетелите П. и Д. също отбелязват, че И. Л. и Т. М. са се „боричкали“, че И. е бил налегнал Т. на земята, че А. Л. се е намесил и са взели пистолета.

Същевременно районният съд правилно е приел, че липсват доказателства, че подсъдимите А. и И. Л. да са нанасяли на Т. М. удари с дърво. В тази насока са само изолираните твърдения на М., което не се подкрепят от показанията на очевидците П. и Д..

Настоящият съдебен състав счита, че по делото не се установят обстоятелства, даващи основания показанията на А.П. и А.Д. да бъдат игнорирани. Същите са последователни, обстойни, логични, непротиворечиви и взаимно се допълват, при което показанията им кореспондират с останалите доказателствени източници. Само по себе си обстоятелство, че П. и Д. са разпитани едва в хода на съдебното следствие, не дава основания да се счита, че същите са изфабрикувани. Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.4 от НПК, не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок. Липсват каквито и да е други основания, които да поставят под съмнение надеждността на показанията на тези свидетели и достоверността на изложените от тях факти и обстоятелства. Ето защо същите следва да бъдат кредитирани.

Ето защо, при преценката на всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, се че подс. И. Л. е съборил на земята и нанесъл удари на Т. М., които са в причинно-следствена връзка с причинените на последния телесни увреждания. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза Т.