Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5388 от 11.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 380/2026
Вид
Решение № 5388
Подписан
11.08.2026
В сила
25.09.2026
Състав
Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, ДОРА ЗАПРЯНОВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5388 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20261100500380 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца С. М. Ц. срещу решение от 08.05.2025 г., изменено в частта за разноските с определение от 01.10.2025 г., по гр.д. №53012/2024 г. на Софийски районен съд, 71 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Ойстър Ейч Ар България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.226 ал.2 вр. ал.3 ГПК за разликата над сумата от 15 425,38 лв. до пълния предявен размер от 27 678,16 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника за периода от 18.06.2024 г. до 16.07.2024 г., като неоснователен, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по делото е установено, че работодателят не е спазил задължението си да попълни надлежно и да върне незабавно трудовата и книжка, тъй като не и е предоставил всички необходими данни, за да може да му изпрати трудовата си книжка, поради което и е налице злоупотреба с право. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Ойстър Ейч Ар България“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Трето лице-помагач „Лейнонен България“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата.

Образувано е и по въззивна жалба на ответника „Ойстър Ейч Ар България“ ЕООД срещу решение от 08.05.2025 г., изменено в частта за разноските с определение от 01.10.2025 г., по гр.д. №53012/2024 г. на Софийски районен съд, 71 състав, в частта, в която 1 жалбоподателят е осъден да заплати на С. М. Ц. основание чл.226 ал.2 вр. ал.3 ГПК сумата от 15 425,38 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника за периода 17.07.2024 г. до 21.08.2024 г., ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото, като и да заплати по сметка на СРС държавна такса и депозит за вещо лице по ССчЕ.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че трудовата книжка на ищеца не е била своевременно оформена на 17.07.2024 г., както и че вредите при претенции за задържане на трудовата книжка се презумират, като ищецът не е доказал каквито и да е такива. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. М. Ц. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Трето лице-помагач „Лейнонен България“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата.

Предмет на настоящото въззивно производство е и определение на СРС, постановено на 01.10.2025 г., в частта, в която е оставено без уважение искането на ответника „Ойстър Ейч Ар България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за присъденото му адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от присъдения размер от 1062,44 лв. с ДДС до пълния претендиран такъв в размер на 3270,00 лв. с ДДС. Това определение е обжалвано от ответника с частна жалба, в която е посочено, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимото му се адвокатско възнаграждение, като е приел, че същото е прекомерно, както и че е непропорционално на отхвърлената част от иска. Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено, като му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от присъдения размер от 1062,44 лв. с ДДС до пълния претендиран такъв в размер на 3270,00 лв. с ДДС.

Ответникът по жалбата С. М. Ц. в законоустановения срок оспорва частната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въззивните жалби:

Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Разпоредбата на чл.226 ал.2 КТ /в релевантната и редакция/ установява, че 2 работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Съгласно разпоредбата на чл.350 ал.1 КТ /в релевантната и редакция/, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя. Достатъчно е обективното неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на обезщетение за вреди.

Според приетото ТР №1/2019 г. на ОСГК на ВКС, при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.350 КТ и чл.6 ал.3 Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения – да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Двете задължения са свързани и обусловени и следва да се изпълнят „незабавно”, т.е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

Ако трудовата книжка се намира в държане на работодателя в деня на прекратяване на трудовото правоотношение, те стават изискуеми. В случай че тя се намира в служителя, работодателят следва да изпълни тези свои задължения в деня, в който му е предадена. Ако по някаква причина работодателят не изпълни в същия ден задълженията си, той изпада в забава. След като я получи, работодателят следва да попълни данните и да я предаде на работника или служителя незабавно, в деня на предоставяне на трудовата книжка. Ако забави вписването, от деня на предоставяне на трудовата книжка той дължи обезщетение по чл.226 ал.2 КТ поради незаконно задържане на трудовата книжка. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл.226 ал.2 и ал.3 изр.2 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето и, когато тя се съхранява от работника или служителя, до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл.6 ал.3 Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, според която когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Трудовата книжка може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от служителя лице, само ако за това има писмено съгласие.

Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права на работника или служителя, следващи прекратяването на трудовото правоотношение. Неправомерното задържане на трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до ограничаване на негови социално осигурителни права, с оглед невъзможността да получава обезщетения за безработица. Съгласно т.12 от Т Р №4/2005 г. – „задържането на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, е една от формите на нарушение на задълженията по трудовия договор между страните“.

Причинените на работника или служителя вреди, в резултат на това задържане, подлежат на обезщетяване съгласно чл.226 ал.2 КТ, при наличие на следните предпоставки: 1. прекратено трудово правоотношение, 2. незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя, 3. наличие на причинени вреди и 4. причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка. Работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен. Наличието на незаконно задържане на трудовата книжка по чл.226 ал.2 КТ не се предпоставя от виновно поведение на длъжностни лица.

По делото не е спорно и е установено, че считано от 22.04.2024 г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжността „Старши разработчик на Ruby on Rails” в ответното дружество с месечно брутно трудово 3 възнаграждение в размер на 13 205,23 лв. Със заповед на работодателя от 18.06.2024 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.71 ал.1 КТ. Заповедта за прекратяване е връчена на ищеца на 22.06.2024 г., поради което и с оглед разпоредбата на чл.335 ал.2 т.3 КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 22.06.2024 г., от която и дата за работодателя са възникнали задълженията по чл.350 КТ и чл.6 ал.3 Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж -да впише данните, свързани с прекратяването, и да предаде трудовата книжка на служителя.

По делото не е спорно и е установено, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка на ищеца се е намирала в нейно държане и с оглед разпоредбата на чл.2 ал.4 Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, работодателят следва в 5-дневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение да поиска от работника или служителя да му предостави трудовата си книжка за вписване настъпилите изменения в трудовото правоотношение. Ако работникът или служителят предаде трудовата си книжка на работодателя след деня на прекратяване на трудовото правоотношение, задълженията на работодателя да я оформи и предаде ще станат изискуеми в деня, в който тя му е предадена. Ако по някаква причина работодателят не изпълни в същия ден задълженията си, той изпада в забава, както вече бе посочено по-горе.

В конкретния случай ответникът е поканил ищеца с имейл от 18.06.2024 г. да изпрати трудовата си книжка по куриер до „Лейнонен АС“ на адрес, посочен в същото съобщение, като с имейл от 24.06.2024 г. ищецът е поискала данни за лице за контакт и телефонен номер, за да изпрати трудовата си книжка по куриер. На 01.07.2024 г. ответникът е изпратил нов имейл до ищеца, в който отново е посочил адрес за получаване без конкретизиране на име и телефон на получателя, като с имейл от 01.07.2024 г. ищецът повторно е поискала от ответника да и изпрати поисканите по-горе данни, като на 04.07.2024 г. служител на ответника е отговорил на имейла, посочвайки лице за получател и телефонен номер. Не е спорно и се установява от представената товарителница, че ищецът е предал трудовата книжка по куриер чак на 16.07.2025 г. и същата тя е получена в офиса на третото лице – помагач на 17.07.2024 г.