Решение № 1813 от 03.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1813 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330203204 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7102465, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на П. Й. С., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, ЕИК 205515579 на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 400 лева за извършено от него нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. С., в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, оспорва твърдяното нарушение на ЗДвП и моли съда да отмени процесния eлектронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище излага доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От ОДМВР Пловдив е издаден eлектронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система срещу жалбоподателя П. Й. С. за това, че на 07.02.2023г. в 08:59 часа в област Пловдив, на път ІІ-86, км.19+240, с посока на движение от гр.Пловдив към гр.А., извършил нарушение за скорост при управление на лек автомобил „Грейт Уолл Волекс Ц30“ с рег.№ ***, като при разрешена стойност на скоростта – 90 км/ч била установена скорост от 132 км/ч или превишение от 42 км/ч. Нарушението за скорост било установено и заснето с автоматизирано техническо средство Multa Radar SD 580 № 00209D32АСЕ1.

Установено било, че процесното МПС е собственост на „***“ ЕООД, чийто законен представител е жалбоподателя С.. Именно на последния е ангажирана административнонаказателната отговорност за установеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т. 5 от ЗДвП, като бил издаден процесният Електронен фиш, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства: снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888, справка за промяна на регистрация и собственици на превозното средство, Протокол от проверка № 104-СГ-ИСИС/03.08.2022г. на БИМ, писмо по рег.№ 1030009712/2023г. на ОДМВР Пловдив, отдел „ОП“, сектор „ПП“, ведно с известие за доставяне, Заявление от П. Й. С., Декларация за предоставяне на информация по нарушение № 7102465 във вр. с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП, писмо рег.№ 103000-12078 от 12.06.2023г. на ОДМВР Пловдив, отдел „ОП“, сектор „ПП“.

Фактическата обстановка се установява и от показанията на разпитания по инициатива на жалбоподателя св.Р. А. Ч.. Свидетелят сочи, че с процесния лек автомобил е извършвал възложена му от жалбоподателя дейност. За последно управлявал автомобила в началото на месец февруари 2023г. и пътувал до А.. Пътувал сутринта, като около 08:10 часа тръгнал от гр.Пловдив. Впоследствие между него и жалбоподателя възникнал скандал относно документа за правоуправление на МПС на свидетеля.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП за превишение на разрешената извън населено място скорост на движение се доказа по безспорен и категоричен начин, поради което следва да потвърди обжалвания електронен фиш.

2

Доказа се по делото, че от обективна страна на 07.02.2023 г. в 08:59 часа в област Пловдив, на път ІІ-86, км 19+240, с посока на движение от гр.Пловдив към гр.А., при управление на лек автомобил „Грейт Уолл Волекс Ц30“ с рег.№ ***, собственост на „***“ ЕООД, същият се е движил със скорост от 132 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, с което е превишена стойността на скоростта с 42 км/ч.

Правилно и законосъобразно според съда, електронният фиш е издаден срещу жалбоподателя П. Й. С., в качеството му на законен представител на юридическото лице /“***“ ЕООД / собственик на автомобила, с който е извършено процесното нарушение. Фактът, че лек автомобил "„Грейт Уолл Волекс Ц30“ с рег.№ *** е бил собственост на “***“ ЕООД към датата на деянието се установява от справката за собственост, приложена по преписката, а обстоятелството, че към тази дата жалбоподателят С. е бил вписан в публичния регистър като *** на дружеството - собственик на автомобила, безспорно се установява от извършена справка в ТРРЮЛНЦ.

Субект на отговорността за нарушение, извършено с моторно превозно средство, съгласно въведената с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП законова презумпция, е собственикът на МПС или този, на когото е предоставено.

Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице /какъвто е настоящия случай/, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Собственикът, когато е ФЛ или ***ят на ЮЛ може да снеме отговорността от себе като с нарочна декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице.

По делото се установява по категоричен начин, че жалбоподателят С. е подал писмена декларация, в която е посочил данните на трето лице – св. Р.

А. Ч., като водач на процесния автомобил към момента на извършване на нарушението. С декларацията не е било представено копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, посочено като фактическия водач. При тези факти било отказано анулирането на обжалвания електронен фиш, като в отговора до жалбоподателя наказващата администрация се е позовала на неизпълнение в пълнота на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП поради липса на приложено копие от СУМПС на водача.

Действително в случая жалбоподателят С. не е спазил в пълнота процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, имаща за последица анулиране на първоначално издадения ЕФ против собственика. Същата изисква собственикът да представи кумулативно, както писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, така и копие на свидетелството му за управление на МПС. Липсва ли една от тези две кумулативни предпоставки, 3 процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП не може да доведе до краен резултат – анулирането на ЕФ. Изводът за задължение за едновременното представяне на двата документа по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, като изискването за представянето на документите е въведено чрез обединителния съюз "и", указващ тяхната едновременна, кумулативна изискуемост. В тази насока е и съдебната практика по приложението на горепосочената разпоредбата.

Представянето на копие от СУМПС гарантира, че лицето, посочено като водач в декларацията, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. Това от своя страна е от значение за законосъобразното оборване на презумпцията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и безспорното установяване на действителния нарушител. Непредставянето му от своя страна би могла да доведе до произволно деклариране на лица като водачи единствено по твърдение на собственика и до санкциониране без възможност за защита на етапа на административното наказване. Ако собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час или не може да представи копие от свидетелството за управление на това лице, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, то той следва да бъде санкциониран. Анулирането не би следвало да бъде произволно и да почива на неподкрепени доказателства.

Независимо, че в настоящото производство по искане на жалбоподателя беше разпитан св.Р. Ч., който в показания си сочи, че вероятно към датата на деянието е управлявал въпросния лек автомобил, съдът намира, че показанията на свидетеля не влияят на крайния резултат и изводите за неоснователност на жалбата. Собственикът на автомобила се явява заинтересован да представи доказателства, които да позволят на административнонаказващия орган да формира категорични изводи по фактите и приложимия закон като проведе разследване на спорните обстоятелства. Представянето им в хода на съдебното следствие се явява ирелевантно, тъй като нито съдът, нито административнонаказващият орган имат възможност да ангажират отговорността на друго лице.

Ето защо, съдът приема, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не е предоставено копие на СУМПС на лицето, на което се твърди, че е предаден автомобила, то извода за липса на предпоставки за анулиране на електронния фиш е правилен.

Оттук и се установява необорване на презумпцията за авторството на нарушението от собственика на автомобила. Затова съдът прие за установено авторството на нарушението, при което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на законния представител на собственика, а именно жалбоподателя П. С..

За пълнота на решението, съдът следва да посочи, че издадения ЕФ съответства на одобрения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец и съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.

4

Видно от процесния ЕФ, същият съдържа всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено нарушение за скорост при управление на МПС в населено място, която скорост е установена с превишение от 42 км/ч повече от разрешената.

За така установеното нарушение, правилно жалбоподателя е санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, която разпоредба предвижда за превишение от 41 до 50 км/ч - с глоба 400 лв., която според настоящия съдебен състав ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН.

Нарушението е било заснето и установено с автоматизирано техническо средство/система Multa Radar SD 580, което представлява стационарна система за заснемане на нарушения по ЗДвП. За нея не важи изискването за попълване на протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., доколкото използването й е под различен режим, както и не се нуждае от заснемане на местоположението й.

Автоматизираното техническо средство е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на БИМ под № 4888, видно от представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Макар към датата на нарушението Удостоверението да е с изтекъл срок на валидност, техническото средство, с което е измерена скоростта на процесния лек автомобил, не е невалидно. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Наред с това съгласно представения по делото Протокол от проверка № 104-СГ-ИСИС/03.08.2022 г. от лабораторна проверка, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения е преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на измерване и съгласно заключението на горепосочения Протокол отговаря на метрологичните изисквания.