Решение № 1059 от 08.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. Плевен, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430105932 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 511,29 евро/1000 лв./ Производството по делото е образувано по подадена искова молба от *** АД, **********, със седалище и адрес на управление: *** против П. В. Г., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че „ищецът е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3 а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с рег. № *** със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ). Твърди, че основната дейност на "***" АД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

Твърди, че П. В. Г., ЕГН ********** е кандидатствал за получаване на 1 потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от П. В. Г. данни, наш служител се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от нас при условията на дружеството, кредит в размер на 1000.00 лв. Твърди, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „***” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № ***/03.10.2024г. и желаната сума му е била преведена чрез системата Е-pay и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена от П. В. Г. лична карта. Твърди, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „***”, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 03.11.2024, 03.12.2024, 03.01.2025 г.

Твърди, че към дата 04.06.2025 г. кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 03.11.2024, 03.12.2024, 03.01.2025. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но П. В. Г. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

2

Моли да бъде признато за установено по отношение на ОТВЕТНИКА П.

В. Г., ЕГН **********, че дължи на „***” АД сумата от 511,29 евро /1000.00 лв. / главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №***/03.10.2024 г.. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният особен представител на ответника, в който оспорва че Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА" № ДЗ 0128 76 от 03.10.2024 г. да е сключен и подписан при условията на ЗПФУР, съответно да е породил действието си между страните. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит не съдържа каквито и да било данни, че представлява документ подписан чрез електронна платформа, нито видът, в който е представен, установява съвпаднали насрещни волеизявления на страните за сключването му, нито за осъществено електронно потвърждаване за встъпване в облигационна връзка при посочените в него параметри. Твърди, че не са ангажирани данни, съгласно носената от ищеца доказателствена тежест, предвид императивните разпоредби на чл.18, ал.1,т.1 и ч.10,ал.1 ЗПФУР - няма доказателства, че ответникът е автор на подадено по електронен път заявление за отпускане на кредит, съгласно чл.18,ал.2 от с.з. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 11, ал.1 и 2 от ЗПФУР преди сключването на договора да предостави на потребителя информацията за договорните задължения, която напълно да съответства на задълженията по договора, които биха възникнали съгласно приложимия към договора ЗПФУР, при условие че договорът бъде сключен, съгласно чл.8-10. Твърди, че в случая, няма данни на електронна поща на ответника да са изпратени, съответно получени от него процесният договор за потребителски кредит, Стандартния европейски сертификат/СЕФ/ и Общите условия. Счита, че предвид това, не може да се направи обоснован извод, че потребителят е бил запознат с всички условия по паричния заем, преди приключване на сделката, нито ,че такава сделка реално е била сключена между посочените страни, чрез обикновен електронен подпис.

Твърди, че ако бъде прието, че страните са били обвързани от процесния договор, то той страда от съществени пороци, водещи до неговата нищожност.

Твърди, че длъжникът по правоотношението - настоящ ответник, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, 3 поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Излага аргументи, че съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди, че видно от съдържанието на договора, в него ГПР е посочен само като процентно изражение спрямо главницата в размер на 49,7 %. Не са посочени изрично обаче всички разходи настоящи и бъдещи за длъжника, с оглед разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК. Твърди, че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен и надвишава посочения в договора размер от 50%, с което ответникът, като потребител е бил въведен в заблуждение, довело до неравноправност и следователно- нищожност на тази уговорка. Видно от представения погасителен план, към всяка от погасителните вноски освен съответната част от главница и възнаградителна лихва е включена и сумата 113.75лв., която ищецът заблуждаващо сочи, като неустойка за неизпълнение задължението за обезпечение с банкова гаранция по чл. 5.3 от Договора. Така вместо сумата 1090 лв., - сбор от главница и възнаградителна лихва, ответникът е задължен да върне 1431.25 лв. Твърди, че в настоящия случай ГПР по Договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са вярно посочени, тъй като начислената неустойка за непредоставено обезпечение неправилно не е взета предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Сочи, че съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, неустойки и др. свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Твърди, че в случая начислената неустойка е скрито възнаграждение за кредитора, което му е предварително известно, тъй като то се начислява при непредоставено обезпечение в еднодневен срок от сключване на договора.

Тоест, т.н. неустойката е изначално начислена наред с всяка месечна вноска, а предоставянето на обезпечение според уговорките в договора не е изпълнимо 4 в толкова кратък срок. Излага аргументи, че начислената допълнително възнаграждение под формата на „неустойка“ се явява разход по кредита, който е следвало да бъде посочен ГПР и общата дължима във връзка с кредита сума.

Стремежът на заемодателя е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Твърди, че гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. В процесния случай недобросъвестният подход на кредитора се явява и в пряко противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Счита, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, който не съответства и на действителния такъв, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи. Това представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като на основание чл. 22 от ЗПК договорът е нищожен. Моли искът да бъде отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

От представените доказателства в тяхната съвкупност /Заявка за кредит, Договор за потребителски кредит Екстра № ***/03.10.2024г., Общи условия и Разписка от 03.10.2024г. се установява, че страните по делото са обвързани от Договор за потребителски кредит Екстра № ***/03.10.2024г.

Съгласно точка 1 от Договора Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1000.00 лева. Кредитополучателят се задължава да върне сумата, съгласно условията на договора, при срок на договора 3 месеца с краен срок 03.01.2025г. ГПР по кредита е в размер на 49,7 %, а ГЛП в размер също на 36 %. В Раздел IV от договора е предвидено заплащането на неустойка в размер на 341,25 лв. при неосигуряване на гаранция и тя се заплаща заедно със следващата погасителна вноска. Съгласно инкорпорирания в договора погасителен план неустойката е начислена към всяка погасителна вноска от по 113,75 лева.

5

Установява се от Разписка от 03.10.2024г. /л.80 от делото/, че ответникът е получил от ищеца сумата по заема в размер на 1000 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Предявен е специален установителен иск, имащ за предмет претендирано неудовлетворено притезателно право за плащане на задължение, възникнало на основание на договор за кредит. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираната сума. В негова тежест е да докаже основанието и размерът на претендираната сума.

От събраните по делото доказателства, оценени в тяхната съвкупност се установява наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по делото, произтичащи от процесния договор за кредит.