Решение № 1537 от 30.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1537 гр. Варна, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100501936 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от Технически Университет - Варна, чрез процесуален представител адв. В. Т. въззивна жалба срещу Решение № 1950/16.06.2022 г., постановено по гр.д. № 12846/2021 по описа на ВРС, в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на Р. Н. В. сумата от размер на 29 135.15 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г. след приспадане на получаваните от ищеца трудови възнаграждения от „Булавто“ АД за периода от 06.12.2018 г. до 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата в размер от 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 15.11.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и съдебно- деловодни разноски в размер на 2 105 лева в полза на ищеца, както и в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата от 1 643.06 лева.

Въззивникът излага становище за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички представени в хода на делото доказателства по-отделно и в тяхната съвкупност, а тези които са обсъждани са преценени неправилно и превратно. Напълно игнорирана била и представената с отговора на исковата молба Заповед № РД 09- 3271/13.11.2018 г. на Министъра на образованието и науките, и 1 фактическите и правните основания на които тя е издадена обективирани в Доклад № 18710/02.11.2018 г. от комисията по академична етика към МОН за установено плагиатство от Р. В.. По същество цитираната заповед отстранила В. от длъжността „Ректор“, като установеното плагиатство правило недопустимо последващото заемане на същата съгласно разпоредбите на ЗВО и ЗРАСРБ. От горното следвало, че В. е останал без работа като "Ректор" не поради "незаконно уволнение", а по силата на гореизложените обстоятелства, при което отговорностт на ТУ-Варна не можела да бъде ангажирана. На следващо място сочи, че неправилно ВРС е приложил разпоредбата на чл. 299, ал.1 ГПК по отношение на решението по гр.д. 18698/2018 г. на ВРС, с което била отменена като незаконосъобразна Заповед ЛC-413 от 14.11.2018 г.,издадена от ВРИД Ректор за прекратяване на ТПО на ищеца от акад.длъжност "Професор" с код по НКПД 23107005, като същият бил възстановен на длъжност „Ректор“ на университета. По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ следвало да бъде съобразено единствено за "незаконно уволнение", но не и на каква длъжност е възстановен на работа уволнения работник. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано между страните да е съществувало ТПО за длъжността "Професор", и че ищецът не бил полагал труд като "Професор". Същото не възниквало по силата на трудов договор, а въз основа на заповед на ректора на университета, като не било съобразено, че В. е получавал трудово възнаграждение за положен труд като "Професор", изплащано като част от заплатата му като "Ректор". В същото време сочи, че липсата на трудов договор за длъжността професор е в резултат на недобросъвестното поведение на последния. Жалбоподателят оспорва още извода на първоинстанционния съд, че волята на работодателя била със Заповед ЛС-413 от 14.11.2018 г.,издадена от ВРИД Ректор на ТУ- Варна, да бъде прекратено и ТПО за длъжността "Ректор", въз основа на представените по делото Уведомление по чл. 62, ал.5, КТ. В заключение сочи, че поддържа всички свои твърдения и възражения, изложени с отговора на исковата молба и писмените бележки. Формулира искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски. Отправя доказателствено искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които да дадат показания относно фактическото отстраняване на ищеца от длъжността „Ректор“.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Р. Н. Георгиев, чрез адв. Г. Т., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият сочи, че с цитираната заповед на Министъра на образованието е без значение за правилното разрешаване на спора, тъй като не е бил нито уволнен, нито отстранен от работа от нейния автор. С влязло в сила решение на ВАС по адм. дело № 6995/2021 г. е отменена заповедта за назначаване на вр.и.д.

„Ректор“, тъй като с нея е нарушено академичното самоуправление на висшето учебно заведение. По настоящото дело било доказано, че уволнението на въззиваемия е отменено като незаконно, както и че в периода от 15.11.2018 г. е сключил трудов договорно за кратък период и при значително по-ниско възнаграждение. Оспорва като невярно изложеното във въззивната жалба твърдение, че не му е отказано заплащането на трудово възнаграждение, като фактът, че такова не му е начислявано и не му е изплащано се установявал от заключение по изготвената експертиза. Моли за потвърждаване на решението с присъждане 2 на разноски за въззивното производство.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд по предявени от Р. Н. В. срещу Технически университет - гр. Варна обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ за постановяване на съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 29 564.29 лева за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер от 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 15.11.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът излага твърдения, че е започнал работа по трудово правоотношение с ответника, считано от 1989 г., като първоначално е заемал длъжността „асистент“, а след това и длъжностите - „старши асистент“, „главен асистент“ и „доцент“. След проведен избор същият бил избран за ректор на Технически университет – гр. Варна с мандат от 30.06.2015 г. до 30.06.2019 г. Сочи, че трудовото правоотношение между страните било прекратено едностранно от работодателя му със Заповед № ЛС-413 от 14.11.2018 г., издадена от вр.и.д. ректор на Технически университет – гр. Варна, считано от 15.11.2018 г. С решение, постановено по гр. д. № 18698/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, 42-ри съдебен състав, влязло в законна сила на 25.03.2020 г., уволнението на ищеца е било признато за незаконно, като същото е било отменено и последният е бил възстановен на длъжността „ректор“. Ищецът твърди още, че след прекратяване на трудовото му правоотношение е получавал трудов доход единствено в период от два месеца, когато е бил трудово ангажиран при работодателя „Булавто“ АД, считано от 06.12.2018 г. до 21.01.2019 г., при уговорена заплата 2 250.00 лева. След приспадане на получения доход в размер на 3 600.19 лева. дължимото обезщетение възлизало на 29 564,29 лева. По отношение на претенцията си за обезщетение на неизползван годишен отпуск сочи, че за периода за 2018 г. същият е в размер на 8 дни, а за 2019 г. 18 дни, или общо 26 дни, поради което изчислява дължимото обезщетение в размер на сумата от 7000.00 лева. Въз основа на гореизложените съображения отправя искане за уважаване на претенциите с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор Технически университет-гр.

Варна, с който исковата молба се оспорва като недопустима и неоснователна. Сочи се, че със Заповед № ЛС-413 от 14.11.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „професор“, но се оспорва с процесната заповед последният да е бил лишен от трудово възнаграждение, както и да е бил незаконно отстранен от работа от длъжността „ректор“. Ответникът твърди, че от негова страна не са извършвани незаконни действия по отстраняване и недопускане на ищеца да изпълнява трудовите си права и задължения за длъжността „ректор“, както и че не му е било отказвано заплащане на трудово възнаграждение. Излага още, че във връзка с подадени сигнали за плагиатство в 3 представените дисертационни и научни трудове на Р. В., била назначена проверка на Министъра на образованието. С изготвения от комисията доклад било установено, че при написването и защитата на дисертационния си труд за присъждане на научната степен "доктор на науките" и в представените от ищеца научни трудове за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност "професор", последният е представил като собствени, трудове на свои колеги от Технически университет - Варна и от чужди автори, без съответното позоваване и цитиране, което представлявало плагиатство по смисъла на § 1, т.

7 от Допълнителните разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), с което е извършил нарушението на чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРАСРБ. Въз основа на горепосочения доклад на Комисията по академична етика със Заповед № РД 09-3271/13.11.2018 г. на Министъра на образованието и науката, била назначена проф. д-р инж. Розалина Димова за временно изпълняващ длъжността ректор на Техническия университет - гр. Варна, като на осн. чл. 60, ал. 1 от АПК, било допуснато предварително изпълнение на заповедта. На 14.11.2018 г. представители на МОН са връчили на ищеца Заповед № РД 09-3271/13.11.2018 г., като са му заявили, че от този момент той няма право да упражнява правомощията си на ректор и следва да освободи работното си място. Едва след това назначената за вр.и.д. Розалина Димова е връчила на Р.

В. заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение за длъжността "професор".

Отвеникът твърди още, че с отменената от съда уволнителна заповед се отнасяла до длъжността „професор“, а ищецът бил лишен от възможността да изпълнява длъжността "ректор" по силата на заповедта на министъра на образованието и науката, поради което Технически университет – гр. Варна не следвало да бъде ангажиран с отговорността за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ и по чл. 224 от КТ. В условията на евентуалност сочи, че със Заповед № 138/12.03.2020 г. на ректора на ТУ - гр. Варна на Р. В. му е била отнета научната степен "д-р на науките", поради което същият нямал право на допълнително възнаграждение за придобита научна степен, съставляваща част от претендираната работна заплата. Въз основа на изложеното отправя искане за отхвърляне на исковете изцяло, евентуално за отхвърлянето им по отношение на претенцията за научна степен „доктор на науките“ и за длъжността „професор“. Претендира присъждането на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предявените обективно кумулативно съединени искове намират правната си квалификация в разпоредбите на чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 и чл. 224 от КТ.

По отношение на искa по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ следва да се посочи, че същият е акцесорен и е обусловен от уважаването на иск за признаването на уволнението за незаконно. Наред с това ищецът следва да установи причинна връзка между уволнението и претендираното обезщетение, която се разглежда на базата на това дали изпълнението на трудовата функция, респ. получаването на трудов доход биха продължили, ако не беше предприето незаконното уволнение, както и вреда /пропусната полза/. Вредата се определя 4 по правилата на чл. 225 от КТ, като обезщетението при незаконно уволнение се намалява тогава, когато работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, или е налице разлика в заплатите по трудовите му правоотношения /основно и допълнително/.