Решение № 362 от 30.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20265330201013 по описа за 2026 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от „СМК“ ООД, ЕИК 115779989, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Н.Я.Я., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 2500 лева /1278,23 евро/ за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

В жалбата, по подробно изложени съображения, се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се представлява от процесуален представител. Преди съдебното заседание по делото е постъпила молба от процесуалния му представител – адв. Й. Л. от АК - Хасково, с която се поддържа жалбата и се прави същото искане. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт П. И., с подробно писмено становище и в съдебно заседание излага съображения за законосъобразност на обжалвания електронен фиш и моли същият да бъде потвърден, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар.

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е издаден обжалваният електронен фиш, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 29.11.2023г. в 09,46 часа е установено нарушение с посочен във фиша номер, с ППС влекач Камаз 54112, с рег. №***, с технически допустима максимална маса 18325, брой оси 3, екологична категория Евро 0, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава 33225, в община Марица, за движение по път 64 км 45+850, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има маршрутна карт, но платената категория е по – малка от измерената. Посочено е, че нарушението е установено с устройство №10682, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 64 км 45+850. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.102, ал.2 от ЗДвП и е отразено, че на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството-жалбоподател се налага имуществена санкция от 2500 лева /1278,23 евро/, като собственик, на когото е регистрирано ППС.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че процесното ППС е собственост на „СМК“ ООД, ЕИК 115779989, както и че на датата на соченото нарушение е било заснето движението на ППС от устройство, съставляващо елемент от електронната система за пътни такси, монтирано на път 64 км 45+850, включен в списъка, приложение към т.1 на Решение №101/2020г. на МС за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, като отразеното в доклада на електронната система е, че за датата на нарушението за ППС има маршрутна карта, но платената категория е по – малка от измерената.

Според чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно другата разпоредба, на която е основан електронният фиш, а именно тази на чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата /всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозно средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

2

Според съда, в конкретния случай са налице няколко отделни и самостоятелни основания за отмяна на електронния фиш.

На първо място дори и да е налице констатирано нарушение, то не е било налице основание за издаването на електронен фиш за същото, доколкото към датата на извършване, съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая. Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.

Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр.105/2018г./, която пък съвпада с датата на издаването на електронния фиш, сочи, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно съдържание.

Разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата . В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, която разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което и в случая правилното процедиране според съда е било да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш. До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на анализ на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение п о чл.179, ал.3 - 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Същото се отнася и до нормата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна 3 система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Такава възможност /за издаване на електронен фиш за процесното нарушение/ не се извежда и от разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение именно по чл.179, ал.3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 - 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове, или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Затова и цитираната разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, каквото е било предвидено в съответната редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП. С оглед на посоченото и към датата на извършване на нарушението, респективно на издаването на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като, както се каза вече, не е допустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на тази разпоредба на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП или сравнително тълкуване на други разпоредби, да се приема, че тя се е отнасяла и до нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП, защото се касае до ред за реализиране на административнонаказателна отговорност. Впрочем, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г., законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл.179, ал.3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал.3б има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 4

2023 година, е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на електронния фиш и без обсъждане на въпросите по същество. В този смисъл е налице и съдебна практика, обективирана напр. в Решение №287/2024г. по к.а.н.д. №18/2024г. на Административен съд - Шумен, Решение №2940/2024г. по к.а.н.д. №306/2024г. на Административен съд Бургас, Решение №395/2024г. по к.а.н.д. №11100/2023 г. на Административен съд - София-град и др.

Съдът намира, че е налице още едно основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество, касаещо непропорционалността на наложената санкция. Размерът на имуществената санкция от 2500 лева /1278,23 евро/ е в разрез с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.