Решение № 465 от 18.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. В., 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Х.ва като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500328 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 87402/16.12.2022г. от „ЕнергоПро Продажби” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния му представител адв. Х. И. от АК – В., срещу решение № 3671 от 25.11.2022г., постановено по гр. дело № 3349/2022г. на ВРС, VII-ми състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу А. Б. Р., ЕГН ********** от гр. В., ****, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за следните суми:

109,53 лв., представляваща незаплатена цена на мрежова услуга по издадени фактури за периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. по партида с клиентски номер **** и абонатен номер **** - за обект на потребление в с. Р., къща, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.09.2021г. до окончателното погасяване на задължението и 4,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура до 27.08.2021г.; 320,90 лв., представляваща незаплатена цена на мрежова услуга по издадени фактури за периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. по партида с клиентски номер **** и абонатен номер **** - за обекта на потребление с. Р., жилище, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.09.2021г. до окончателното погасяване на задължението и 13,99 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 1 за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура до 27.08.2021г., за което вземане е издадена заповед № 5193/23.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13303/2021г. на ВРС, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В жалбата е изразено становище за неправилност на обжалваното решение, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и в разрез със събрания доказателствен материал. Сочи, че към момента на издаване на процесните фактури, както и към настоящия момент, в обекта на въззиваемата се осигурява достъп на обекти с аб. № **** при резервирана мощност 13 кВТч. и за аб. № **** при резервирана мощност 39 кВТч. Сочи, че по делото липсват данни въззиваемата да е сключила договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени за процесните обекти, поради която тази доставка се осъществява от доставчика от последната инстанция и без наличието на типов договор. Намира, че през процесния период обектите на въззиваемата са присъединени към електроразпределителната мрежа и същата дължи заплащане на мрежовата услуга „достъп“. Счита, че за дължимостта на предоставената услуга, определяща е собствеността върху обекта, като се позовава на нормативната уредба и на съдебна практика. Сочи също, че резервирането на мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа е извършено въз основа на подписан договор с предишния собственик на обектите и въззивника и всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжка на резервирания от него капацитет от мрежата независимо от моментната консумация. Излага, че въззиваемата не е подала заявление за намаляване на първоначално заявената от предишния собственик на имота мощност.

Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за недопустимост на жалбата като просрочена. В евентуалност, намира за неоснователни оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.

Намира за правилен извода на съда, че въззиваемата няма качеството на небитов клиент. Сочи, че в имота не се ползва ел. енергия за стопански нужди. Позовава се на липсата на договор, сключен между страните за присъединяване и договор за продажба, както и на заключението на вещото лице, съгласно което доставка на ел. енергия до обекта на възиваемата не е извършвана и не е било възможно да се извърши поради наличие на технически пречки за присъединяване към електропреносната мрежа. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК от „Енерго- Про Продажби” АД срещу А. Б. Р. за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника за сумите, както следва: 109,53 лв., представляваща незаплатена цена на мрежова услуга по издадени фактури за 2 периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. по партида с клиентски номер **** и абонатен номер **** - за обект на потребление с. Р., къща, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.09.2021г. до окончателното погасяване на задължението и 4,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура до 27.08.2021г.; 320,90 лв., представляваща незаплатена цена на мрежова услуга по издадени фактури за периода 15.09.2020г. до 09.07.2021г. по партида с клиентски номер **** и абонатен номер **** - за обект на потребление с. Р., жилище, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда[1]14.09.2021г. до окончателното погасяване на задължението и 13,99 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура до 27.08.2021г., за което вземане е издадена заповед № 5193/23.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13303/2021г. на ВРС.

Ищецът твърди, че с ответника са в договорни отношения по доставка на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на

Електроразпределение Север АД в собствения му имот в с. Р. с кл. №****, отчитани с аб. № **** и ****. Твърди, че дружеството осигурява достъп по електроразпределителните мрежи за обекта с аб. № **** при резервирана мощност от 13 КВтч, а за обекта с аб. **** при резервирана мощност от 39 КВтч. В периода 15.09.2020г. - 09.07.2021г. е съществувало непрекъснато облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия и осъществяване достъп до електроразпределителната мрежа с цел снабдяване с ел.енергия при общи условия. Съгласно чл. 28, ал.1 Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ небитовите крайни клиенти по см. на пар.1, т.33а ПЗР на ЗЕ, какъвто е ответникът, дължат на крайния снабдител, какъвто е ищецът, всички мрежови услуги за съответния ценови период. Съгласно чл. 29, ал.1 ПТЕЕ, освен цена на потребена ел. енергия, дължима е и цена на мрежови услуги, в т.ч. за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа. Към датата на съставяне на процесните фактури титуляр на кл. №**** е „Максимус 2013“ ЕООД, което обаче се е разпоредило с имота си в полза на ответника през 2016г., поради което и за целия исков период ответникът се явява негов ползвател. Съгласно чл.29, ал.1 ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат върху фактурираните количества активна ел. енергия в съответствие със СТИ и/или предоставената мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдени от КЕВР цени. С решение Ц-29/01.07.2020г.

/т.7.3.2/ КЕВР е одобрила цена за достъп до електроразпределителната мрежа в размер на 0,2053 лв. за кВт предоставена мощност на ден, важаща за целия процесен период. За изчислението на таксата е ползвана предоставената на ответника по данни на ищеца мощност за всеки от двата обекта съгласно чл.

33, ал. и чл. 37 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи. Посочва, че дължимостта на процесната такса за разликата от 3 другите такива, не е поставена в зависимост от потреблението или прекъсването на захранването с ел. енергия в обекта, каквото в случая не е имало, а само от предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. Единственото основание за отпадане дължимостта й е прекратяване на облигационната връзка или преустановяване достъпа да електроразпределителната мрежа. Твърди се, че считано от 01.10.2020г. /с последното изменение на чл. 94а ЗЕ/ от кръга клиенти на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти. В резултат, договорът за доставка на ел.енергия при общи условия е бил прекратен. За такива клиенти, които до 30.09.2020г. не са сключили договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, доставката се извършва от досегашния доставчик като титуляр на лицензията, въз основа на сключен типов договор със срок от 01.10.2020г. до 30.06.2021г. До сключването на типов договор, доставчикът осигурява доставката на ел. енергия при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми по повод доставката. Твърди, че ответникът няма сключен договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, нито типов такъв по пар. 15 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г. в сила от 26.06.2020г./. Поради тази причина, считано от 01.10.2020г. обектът на ответника служебно е преминал на свободен пазар с доставчик ищеца, в качеството му на търговец на свободен пазар. На основание чл. 31 ПТЕЕ, клиентите, регистрирани на пазара на свободно договорени цени, заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, а той на съответния мрежови оператор. За периода 15.09.2020 - 09.07.2021г. е начислявана само такса за мрежова услуга

„достъп до електроразпределителната мрежа“ на база предоставената мощност за всеки от обектите на потребление. Плащане на задължението не е извършено, поради което с настъпване падежа му, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това, на основание чл. 38 ОУДПЕЕ.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който исковите претенции се оспорват. Оспорва за процесния период да е била в облигационна връзка с ищеца по договор за продажба на ел. енергия или с Електроразпределение Север АД, както и да е резервирала мощности към електроразпределителното дружество, доколкото не тя е била титуляр на партидата. Твърди, че липсва заявление за сключване на договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на ЕРП Север АД при ОУ и такова за продажба на ел.енергия при ОУ. Оспорва за процесния период на адреса на потребление да е монтирано СТИ с № ****, чрез което да е възможно измерване на ел. енергия, която ответникът да ползва. На следващо място твърди, че съгласно ангажираните от ищеца доказателства, ответницата е придобила само 1/4ид.ч. от жилищната сграда на два етажа с издаден акт образец 16 построена в УПИ II-93. Оспорва да има качество на „небитов“ клиент, както и обектът да отговаря на понятието „стопански“ обект, в който да се ползва ел. енергия за „небитови нужди“ по см. на пар.1, т.33а от ПЗР на ЗЕ. Твърди, че нито тя, нито праводателят й са подавали заявление до ЕРП Север АД, в което да са изразили воля, че желаят ползване на ел. енергия за стопански нужди и при определено ниво на предоставена 4 мощност. Оспорва ОУДПЕЕ да са приложими за нея, както и да е заявявала присъединяване на обектите при сочените резервирани мощности. Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски С обжалваното решение е отхвърлен предявения положителен установителен иск.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното: