Акт от 13.11.2019, Апелативен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е № 120 гр.

Бургас, 13.11.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 17.10.2019 г., в състав:

Председател:

Павел Ханджиев

Членове:

Албена Зъбова-Кочовска

Христина

Марева при секретаря Петя Ефтимова, като разгледа докладваното от съдия Ханджиев, в.т.д.

№ 249/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “Г“ Е. ,

ЕИК***, чрез адв. М. адв. Б. , против решение № 24 от 03.06.2019 г., постановено по т.д. № 12/2017 г. по описа на Окръжен съд – Я.

Въззивникът “Г” Е. поддържа, че съдебният акт е недопустим, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск.

Съдът не бил сезиран с иск за присъждане на обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, а с иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, при който ответникът носи доказателствената тежест за установяване, че е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката, дал е отчет за изпълнението и му е предал всичко получено във връзка с него. Съдът решил спора като е отхвърлил иска по съображения, че липсва установяване от страна на ищеца на неизправност от страна на ответника по договора за поръчка.

Решението било неправилно поради нарушаване на съдопроизводствените правила. С допълнителния отговор на исковата молба ответникът представил многобройни писмени доказателства, които е следвало да представи още с отговора на исковата молба, а съдът не само, че ги е приобщил, но и не предоставил възможност на страната да вземе становище по тях и да предприеме съответните процесуални действия, като същевременно е основал решението си на така представените писмени доказателства. С молба вх. № 3* от 20.06.2018 г. ответникът поставил уточняващи въпроси и представил вносна бележка за заплатен депозит, но тази молба не била връчена на ищеца, същият не бил уведомен за допуснатите нови въпроси, нито му била дадена възможност да предприеме съответните процесуални действия. Част от допуснатите въпроси били изцяло правни, като при това съдът основал решението си върху отговорите на вещите лица вместо да издири обективната истина по реда на ГПК.

Решението било неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Между страните било налице мандатно правоотношение и в изпълнение на същото довереникът е получил определена сума, като съдът дължи произнасяне дали тази сума е отчетена и дали не подлежи на връщане. С пълномощно с нотариална заверка на подписите на ответника било предоставено право да извършва всякакви операции, вкл.теглене и внасяне, преводи на неограничени суми от сметката на “Г“ Е. , като съдът е приел, че е налице валидна упълномощителна сделка. Ответникът изрично неколкократно е направил изявления, че е извършвал действия от името и за сметка на “Г“ Е. , като по устни разпореждания на управителя е извършвал разплащания с трети лица. Парите били предоставени за наемане на склад и заплащане на зърно, а не, както ответникът твърди, за заплащане на разходи.

Съдът превратно и тенденциозно е обсъдил приобщения доказателствен материал, като е основал решението си на предположения, а не на безспорно установени факти. Обстоятелството, че “Г“ Е. е имало сключени договори за наем на помещения, не изключвало инвестиционните намерения за наемане на други такива и не водело до извод, че за дружеството не е налице основание да сключва договор за поръчка, както е приел окръжният съд. По делото не бил представен нито един първичен счетоводен документ, от който да се установи, че процесната сума е била върната. По делото нямало представено нито едно доказателство, установяващо кои лица и в кой период са работели по трудов договор с “Г. “ А. и какъв е бил размерът на трудовото им възнаграждение, а съдът е направил извод единствено въз основа на свидетелските показания. Изводите на вещите лица относно тези обстоятелства били базирани също на събраните по делото свидетелски показания.

И до момента оставало неясно на какво основание и за какво всъщност са изразходвани предоставените от “Г“ Е. суми на ответника, като освен един единствен РКО от 10.11.2015 г. за сумата от 6720 лв, нямало други доказателства, че именно К. К. е заплащал дължимите от трети юридически лица ренти, заплати, осигуровки, суми за електроенергия и . “Г“ Е. никога не било разпореждало на К. К. да погасява дългове на трети лица със собствените на дружеството средства и ако той действително е извършил такива плащания, същите са били изцяло в резултат на негови лични решения.

Въззивникът иска отмяна на обжалваното решение. Претендира съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар за двете инстанции. Не ангажира доказателства.

Въззиваемият К. С. К. в срока по чл.

263 ГПК е представил отговор на въззивната жалба, в който навежда доводи за нейната неоснователност, респ. за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея решение. Оспорва оплакванията на въззивника, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и твърди, че предявените искове са неясно формулирани и предявени като частични.

От исковата молба не ставало ясно точно какви и колко поръчки са възлагани от ищеца на ответника, в какво се изразява всяка една от тях и какви отчетни сделки е следвало да извършва ответникът към ищеца.

От представените извлечения от “О“ А. и “И“ А. не ставало ясно за какво точно са превеждани паричните суми и дали са възлагани от ищеца-въззивник на ответника сделки, а посоченото основание за превод е „без основание“. В хода на съдебната процедура твърдените устни договори не са били доказани от представените доказателства. В уточняващата искова молба ищецът за първи път въвел нови обстоятелства и ново основание на исковете си, но не заявил, дали поддържа изложеното в първоначалната искова молба, още повече че е наведено твърдение, че средствата са били предоставени на К. за заплащане наема на помещение и закупуване на зърно и зърнени култури, които да бъдат вложени за съхранение в наетото помещение, но в хода на съдебната процедура се е установило, че наемът е заплащан от третото лице “Г“ Е. на „Г“ ЕООД.

Ищецът през цялото време се опитвал да внесе нови искания и да прикрива доказателства, които се намират в него, поради което се е наложило съдът да събира същите само и единствено по доказателствени искания на К. Съдът изпълнил правилно процедурата по двустранна размяна на книжа, приел приложените доказателства и разпределил доказателствената тежест за всяка страна. Всички поставени въпроси към експертизата са касаели специфични познания по счетоводство, каквито съдът не притежавал. Ищецът не осчетоводявал предоставените на ответника суми като дадени по граждански договор, същевременно в счетоводството нямало данни за какво са отпуснати средствата и нямало допълнителна счетоводна документация, от която да е видно това. При годишното счетоводно приключване дадените суми били отразени като заеми, като за следващата година същите са били нулирани, т.е. ищецът е приел, че за тях е направен отчет и не се претендират от К. Заключението на вещите лица било прието без възражения, а ищецът така и не представил доказателства за уговорките си с ответника.

Всички действия по преводите на сумите и разплащането на отделните контрагенти на ищеца са ставали по изрични негови указания. За всички изтеглени суми били предоставени отчети, устни и по електронен път, и първична счетоводна документация, която би следвало да бъде счетоводно отразена през 2014 г.

Складовата база била собственост на “Н“ ЕООД. Тя била отдадена под наем и после пренаета от ищеца, който от своя страна я отдал под наем на “Г“ Е. , като К. е заплащал консумираната ел. енергия, вода и трудови възнаграждения на лицата, работещи в базата. Под негов контрол били също материалните и нематериални активи, както и организацията на дейността, охраната, експлоатацията и функционирането на зърнобазата. Електромерите били на името на предишния собственик “С“ Е. и не били променяни на името на действителния собственик.

Калудов заплащал ренти вместо третото лице “С“ Е. , което се намира на един и същи адрес с ищцовото дружество. Двете дружества са извършвали прихващания помежду си, като същите са отразени счетоводно.

Собственик на ищцовото дружество и на “Х“ Е. било едно и също физическо лице, като “Х“ Е. извършвало земеделски обработки на “Г. “ А. и “С“ ЕООД. Всички действия на ответника били извършвани след упълномощаване и устни договорки между посочените по-горе търговски дружества, включително всички разходи са били съгласувани и одобрявани лично от управителя на “Г“ Е. , като ежемесечно са давани отчети, които управителят Б. Ш. е приемал безусловно и без претенции в продължение на две години.

Според изслушаната счетоводна експертиза нямало счетоводно записване при ищеца на непогасена сума срещу името на ответника. Оплакванията на ищеца-въззивник, че не е знаел за какво са се използвали паричните средства и не е разпореждал разходването им на К. , се опровергавали от приложените по делото многобройни писмени доказателства, от разпита на свидетели и най-вече от заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза.

Предявеният в условията на евентуалност иск на ищеца с правно основание чл. 55 ЗЗД също бил неоснователен, тъй като ищецът не е изложил фактически обстоятелства относно отпадналото основание и какво е то. В патримониума на ответника нямало постъпили парични суми, с които да се е извършило разместване на имуществени блага, при които ищецът да е обеднял за сметка на ответника. Не бил налице фактическия състав за връщане на полученото без основание.

Въззиваемият иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира съдебните разноски за въззивната инстанция. Не ангажира доказателства.

Третите лица-помагачи

“С“ Е. , “Х“ Е. , “Г. “ А. и „С“ Е. не са заявили становище.

Апелативен съд - Б. , като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 19.09.2019 г. е допусната до разглеждане по същество.

Съдът е бил сезиран с евентуално съединени искови претенции на “Г” Е. против К. С. К.

Ищецът заявил, че в началото на м. юли 2014 г. е сключил с ответника К. устен договор за поръчка. С този договор (уточнителна молба от

05.12.2017 г.) ищецът възложил на ответника, а той приел: (1) в периода юли 2014 г. - декември 2015 г. да сключи от името и за сметка на доверителя договор за наем на зърнохранилище, складова база за съхранение на зърно или друга подходяща складова площ и да заплаща задълженията по този договор и (2) да закупува зърно и зърнени култури по вид, количество и качество, определени по негово усмотрение, които да бъдат вложени за съхранение в наетия предварително за това склад. За изпълнение на поръчката на 03.07.2014 г. ищецът предоставил на ответника пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което го упълномощил да представлява дружеството пред “О” А. клон Я. с право да извършва всякакви операции по сметката на дружеството. За времето от 08.07.2014 г. до 10.02.2015 г. ответникът изтеглил от сметката общо 319870 лв.

През м. януари 2015 г. поискал, но не получил отчет за разходваните средства.

Страните се споразумели занапред необходимите суми ще бъдат превеждани по личната сметка на К. , след като той предварително разясни за какво са необходими. В периода февруари - декември 2015 г. ищецът превел по личната сметка на ответника общо 84555 лв, като за всеки превод ответникът обяснявал, че сумите са необходими за заплащане на капаро на зърнопроизводители за закупуване на бъдещата им продукция.

С нотариална покана от 16.09.2016 г. ищецът поискал от ответника отчет за извършените от него плащания от името и за сметка на дружеството за периода от 01.01.2014 г. до получаване на поканата, като го уведомил, че прекратява договора за поръчка. Тъй като не получил сметка за изпълнение на поръчката, ищецът поискал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 80000 лв, представляваща част от общо дължимата сума 404425 лв, представляваща получена от ответника, но неизразходвана и неотчетена сума по изпълнение на договор за поръчка, заедно със законната лихва от завеждането на иска до изплащането. В условия на евентуалност ищецът е заявил, че поради прекратяването на договора за поръчка с нотариалната покана сумите се явяват получении от ответника на отпаднало основание и следва да бъдат върнати. Поради това ищецът поискал, ако първите по ред претенции не бъдат уважени, да бъде осъден ответника да му заплати сумата 80000 лв, представляваща част от общо дължимата сума 404425 лв, получена на отпаднало основание.