Решение № 3720 от 04.08.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 3720

Стара Загора, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20267240700438 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „ГЕНЕКС ФУД“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап. 3, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-186-0221442 от 09.03.2026 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „ГЕНЕКС ФУД“ ЕООД, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – бистро „Златибор“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ГЕНЕКС ФУД“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 (седем) дни.

Жалбоподателят оспорва извършването на административното нарушение, за което му е наложена процесната ПАМ, и твърди допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е била издадена оспорената заповед. Обосновава фактическа невъзможност за изпълнение на ПАМ, доколкото запечатаният обект след не се стопанисва от него след 07.04.2026 г., и поддържа несъразмерност на мярката с оглед на тежестта на вмененото му административно нарушение. По тези съображения моли обжалваната ЗНПАМ да бъде отменена, като незаконосъобразна, и претендира за направените разноски по делото.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП , чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.02.2026 г. служители на Главна дирекция „Фискален Контрол“ (ГД „ФК“) при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект – бистро „Златибор“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ГЕНЕКС ФУД“ ЕООД. Съгласно Протокол за извършена проверка (ПИП), сер. АА, № 0221442 от 06.02.2026 г. (л. 17-18), съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), при проверката било извършено скрито наблюдение от проверяващите (преди легитимацията им), при което било констатирано, че З. М. – продавач и работник в обекта, извършил продажба на 1 бр. хрупкав бургер на стойност 4,80 евро, заплатени в брой от клиента в 11.39 часа, без да му издаде фискален касов бон (ФКБ) от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), регистрирано в НАП, нито касова бележка от кочан. След легитимацията на проверяващите е констатирана разлика от 0,53 евро между фактическата касова наличност и отчетените от ФУ приходи. Събраните при проверката доказателства – опис на на наличните средства в касата към момента на започване на проверката, КЛЕН, периодичен отчет, декларации от работещите в обекта лица, снимки на меню и др., са описани в ПИП и приложени към него (л. 19-24).

Въз основа на констатациите в ПИП, сер. АА, № 0221442 от 06.02.2026 г., на „ГЕНЕКС ФУД“ ЕООД е съставен АУАН, сер. АN, № [рег. номер] от 12.02.2026 г. за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от проверения търговски обект, чрез издаване на ФКБ от въведено в експлоатация за обекта ФУ (л. 25-26). За така извършеното нарушение е издадено наказателно постановление (НП) № 878378-[рег. номер] от 09.03.2026 г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „ГЕНЕКС ФУД“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 670 евро (л. 32-33).

С оспорената ЗНПАМ № ФК-186-0221442 от 09.03.2026 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „ГЕНЕКС ФУД“ ЕООД е наложена ПАМ – запечатване на търговския обект (бистро „Златибор“, находящ се в [населено място], [улица]) и забрана за достъп до него за срок от 7 дни (л. 29-31). От фактическа страна заповедта и наложената с нея ПАМ се основават на констатациите при извършената на 06.02.2026 г. проверка в обекта, отразени в ПИП, сер. АА, № 0221442 от 06.02.2026 г. и възпроизведени в съставения въз основа на тях АУАН, сер. АN, № [рег. номер] от 12.02.2026 г. за допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Последното е възприето като основание за прилагане на процесната ПАМ, за срока на която са изложени допълнителни мотиви. Обсъдени са местонахождението на обекта, площта и работното му време, както и осъществяваната в него дейност. Въз основа на тях е прието, че провереното дружество разполага с всички предпоставки за развитие на активна търговска дейност и реализиране на значителни обороти, предвид което е преценено, че тези обстоятелства благоприятстват и предразполагат разрастването на причиняваните вреди на фиска, дколкото с поведението си дружеството от една страна препятства контролната дейност на НАП, а от друга страна укрива част от своите продажби, което като последица води до неправилно определяне на реализираните от него доходи и до възможност за откленение от данъчното облагане. Отбелязано е също, че към 02.03.2026 г. дружеството има неплатени в срок публични задължения в размер на 14275,53 лв., видно от извършена справка в регистрите на НАП. В заключение е формиран извод, че създадената организация в търговския обект няма за цел спазването на данъчното законодателство, поради което целта на настоящата ПАМ е да гарантира спазване на законовите норми и осигуряване на бюджетните приходи, както и надлежното деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. Акцентирано е върху обстоятелството, че постановената мярка е съобразена от административния орган с тежестта на наложената от него имуществена санкция с издаденото за извършеното нарушение НП, както и с принципа за съразмерност, доколкото срокът на мярката е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в проверения обект и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Постановено е, че запечатването на обекта следва да се извърши в срок до три дни от влизане в сила на ЗНПАМ.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 30.03.2026 г. (л. 31), а жалбата против нея е подадена на 08.04.2025 г., чрез административния орган (л. 12), и директно до съда на 14.04.2026 г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ, сред които обсъдените по-горе, както и Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, удостоверяваща компетентността на издателя на оспорената ЗНПАМ – т. 1 от заповедта (л. 39), и справка за общите задължения на жалбоподателя към 02.03.2026 г. (л. 59-70). Като писмено доказателства е приета и приложената към жалбата служебна бележка изх. № 4 от 07.04.2026 г., издадена от гл. счетоводител на РПК „Наркооп“ Стара Загора, според която жалбоподателят е стопанисвал отдаден му под наем техен обект, находящ се в [жк] на [населено място], [улица], но договорът му за наем е изтекъл на 28.02.2026 г. и след тази дата не е подновен.

По делото за разпитани като свидители извършилите проверката длъжностни лица – Е. С. и Х. Х., както и продавачът в обекта, извършил установената от проверяващите чрез скрито наблюдение продажба на 1 бр. хрупкав бургер – З. М..

Свидетелите Е. С. и Х. Х. потвърждават констатациите в ПИП и АУАН относно установената от тях чрез скрито наблюдение 1 бр. хрупкав бургер на стойност 4,80 евро, като заявяват, че видели заплащането на цената от клиента, но не и къде са били прибрани оставените от него пари, доколкото не е установена такава разлика между фактическата наличност в касата и отчетените от ФУ в продажби. Не могат да посочат кой е бил конкретният клиент, тъй като нямали право да проверяват самоличността му и не са искали/взели писмени сведения от него. В тази връзка св. С. сочи, че е разговаряла с клиента, но само за да разбере дали закупеният от него булгер е вкусен, а св. Х. – че не само той не е разговарял с клиента, но и че не е видял и св. С. да разговаря с него.

Св. З. М. отрича констатациите в ПИП и АУАН, че е извършил продажба на 1 бр. хрупкав бургер на стойност 4,80 евро, без да издаде за нея ФКБ на клиента, като твърди, че такава продажба не е била реализирана и такъв клиент не е имало.

И тримата свидетели потвърждават, че от проверяващите също е извършена покупка в обекта, за която обаче им е бил издаден ФКБ.

Според свидетелите Мацковски и С. от м. март 2026 г. провереният обект не се стопанисва от жалбоподателя, а св. Х. заявява, че не знае дали към момента обектът се стопанисва от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед ПАМ, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДДС ПАМ „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. В случая обжалваната ЗНПАМ е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, т. е. от материално компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия с цитираната заповед при допустима от закона делегация.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната административна мярка – констатираното нарушение и датата и мястото на неговото извършване, като са изложени отделни мотиви за продължителността на срока на мярката, посочени са правната квалификация на извършеното нарушение и правното основание за прилагане на ПАМ. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.