Решение № 2651 от 17.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2651 гр. Варна, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20233110101654 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „В.***“ ООД твърди, че ответникът М. Г. М., в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в с. *******, абонатен № *******, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Поради неплащане на дължими суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК за следните суми: сумата от 500.36 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******* за периода от 07.09.2021 г. до 05.10.2021 г., за имот, находящ се в с.

*******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 45.17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 04.11.2021 г. до 25.09.2022 г.

Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Сочи, че претендираната главница е начислена за реално доставени и отчетени ВиК услуги.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1) сумата от 500.36 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******* за периода от 07.09.2021 г. до 05.10.2021 г., за имот, находящ се в с. *******, 1 ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението;

2) сумата от 45.17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 04.11.2021 г. до 25.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14093/2022 г. по описа на ВРС.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. № 14093 по описа за 2022 г. на ВРС, 18 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Срещу същата е постъпило възражение от длъжника, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове по чл. 422 ГПК. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.

За да бъде уважен предявеният главен иск, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на облигационно отношение между страните, по силата на което ответникът се явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния обект на потребление; 2) ищцовото дружество реално да е доставило процесното количество вода, отчетено по реда, предвиден в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В.***“ ООД, одобрени и обнародвани по надлежния ред.

Наличието на първата от посочените материалноправни предпоставки се установява от приложения на л. 31 от делото констативен протокол, подписан от М. М. в качеството на собственик на процесния обект на потребление. Доколкото протоколът носи подписа на ответника, същият следва да бъде ценен като извънсъдебно признание за отразените в него неизгодни за страната факти. В качеството си на собственик на имота М. М. се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД /л. 4-7/. Същите са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и са влезли в сила.

Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в Глава ІІІ от Общите условия и Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредбата, развита в чл. 22 от Общите условия, изразходваните количества питейна вода се отчитат по 2 водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите. В чл. 23, ал. 4 от Общите условия е установено правилото, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел. Посоченият ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.

Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите се длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране /арг. от чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ/.

Ищцовото дружество е представило опис на отчети по партида с абонатен номер ******* /л. 37/. За процесния период от 07.09.2021 г. до 05.10.2021 г. са отразени показанията на водомера към всяка от двете посочени дати – съответно 445 куб. м. и 671 куб. м. и подлежащата на заплащане питейна вода – 226 куб. м., представляваща разлика между отразените от инкасатора показания. Посоченото писмено доказателство съставлява едностранно съставен от ищеца частен документ, поради което и не се ползва с материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства. В случая обаче от коментирания по-горе констативен протокол се установяват показанията на водомера, отчитащ потреблението в процесния обект, както към датата на извършване на проверката /02.11.2021 г./ - 773 куб. м., така и към датата на последния отчет – 671 куб. м. С полагане на подписа си ответникът е признал тези показания, както и отразеното в протокола, че не се установява авария на водопроводното отклонение, захранващо имота с питейна вода. Следователно от коментираното писмено доказателство се потвърждава, че в процесния обект на потребление действително е доставено претендираното от ищеца количество вода.

Поради така изложените съображения предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Предвид извода за основателност на главния иск следва да бъде уважен и акцесорният, който има за предмет обезщетение за забава върху главницата по процесната фактура. Падежът на същата е настъпил на 04.11.2021 г. /на осн. чл. 33, ал. 2 ОУ/, като за исковия период от 04.11.2021 г. до 25.09.2022 г. размерът на законната лихва върху сумата от 500.46 лева възлиза на 45.31 лева.

По разноските:

С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева.

3

В исковото производство ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса в размер на 75 лева. На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. При съобразяване на размера на реално извършените разноски на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство в общ размер от 175 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М. Г. М., ЕГН **********, от гр. *******, ДЪЛЖИ на ищеца „В.

********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

*******, сумата от 500.36 лева /петстотин лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******* за периода от 07.09.2021 г. до 05.10.2021 г., за имот, находящ се в с. *******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 45.17 лева /четиридесет и пет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 04.11.2021 г. до 25.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14093/2022 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на „В. ********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

*******, сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл.78, ал. 1 и 8 ГПК.

ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на „В. ********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

*******, сумата от 175 /сто седемдесет и пет/ лева , представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4