Решение № 4908 от 22.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4908 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

П. Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от П. Милев Въззивно гражданско дело № 20231100512355 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20093484 от 09.06.2023г. по гр.дело № 87860/2017г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в, е оставена без уважение депозираната от Н. С. Гальiгина, родена на ****г. в гр.Хабаровск, молба с вх.

№ 25018779/03.05.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 20113486/12.05.2021г., постановено по гр.дело № 87860/2017г. по описа на СРС, 180 състав.

Във възивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение. Страната е посочила, че с молба от 03.05.2023г. районният съд е бил сезиран с искане да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по гр.дело № 87860/2017г. решение, като в диспозитива на същото да бъде посочено, че уважената сума от 11 000 лева е предявена като частичен иск от 27 312,08 лева. Допълнила е, че по време на открито съдебното заседание от 05.03.2021г. при формулиране на искането си за увеличаване на иска страната не е посочила, че увеличеният размер от 11 000 лева е част от вземане в общ размер на 27 312,08 лева.

Въпреки това, въззивницата счита, че дори и след увеличаването размера на предявения от нея иск, същият е останал частичен, след като съдът първоначално е бил сезиран с частичен иск и е липсвала изрично изразена воля, че същият следва да се счита за предявен до пълния и окончателен размер. Изтъква се, че в мотивите на своето решение районният съд е коментирал, че е предявеният иск е частичен, увеличил е същия съобразно 1 молбата на ищеца и е уважил претенцията. При това положение, била налице формирана воля от страна на съда, но същата не намерила израз в диспозитива на решението. Така мотивирана, въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено, а допусната очевидна фактическа да бъде отстранена, като диспозитивът на съдебното решение вместо за сумата от 11 000 лева да се чете „сумата от 11 000 лева, предявена като частичен иск от 27 312,08 лева“.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „ЗД Б.И.“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил нейната основателност. Счита, че не е допусната очевидна фактическа грешка в обжалваното решение, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 20113486 от 12.05.2021г. по гр.дело № 87860/2017г. по описа на СРС, 180 състав, ответникът ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, е осъден да заплати на Н. С. Г., родена на ****г. в гр.Хабаровск, на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 11 000 лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Инфинити М37“ с ДК № Р 343 KSBO, от настъпило на 12.10.2016г., около 21,45ч. в с.Старо Оряхово, обл.Варна, ПТП, по вина на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № ****, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 10.03.2017г. /датата, на която ответното дружество е уведомено от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие – чл.429, ал.3 от КЗ/ до окончателното и изплащане, като е отхвърлен искът за лихва за забава за периода от 12.10.2016г. до 09.03.2017г.

Така постановеното съдебно решение в неговата осъдителна част е обжалвано от страна на ответника ЗД „Б.И.“ АД, като същото е потвърдено с решение № 2918 от 26.10.2022г. по в.г.д. № 10491/2021г. по описа на СГС, II „Г“ състав, влязло в сила на 06.01.2023г.

На 03.05.2023г. е постъпила молба от ищцата Н. С. Гальiгина, съдържаща искане по чл.247 от ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в първоинстанционното решение № 20113486 от 12.05.2021г. по гр.дело № 87860/2017г. по описа на СРС, 180 състав. Помолила е в диспозитива на решението да бъде отразено, че сумата от 11 000 лева, за която е била уважена претенцията й, е предявена като частичен иск от 27 312,08 лева, доколкото съдът бил формирал воля в мотивите, че уважената сума е част от вземане в посочения размер.

С обжалваното решение № 20093484 от 09.06.2023г. по гр.дело № 87860/2017г. на СРС, 180 състав, съдът е оставил без уважение искането на Н.

С. Гальiгина по чл.247 от ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, 2 като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора мнозинството от съдебния състав приема, че решението на Софийски районен съд е неправилно.

Очевидна фактическа грешка е налице, когато има противоречие между формираната в мотивите на решението воля и тази, която е отразена в диспозитива на решението. По правило данните за подобна грешка се черпят от мотивите на съдебното решение или от досието на делото. В настоящия случай с исковата си молба ищцата Н. С. Гальiгина е предявила първоначално иск по чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника „Б.И.“ АД да й заплати сумата от 1000 лева /частичен иск от вземане в размер на 27 312,08 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди. По реда на чл.214, ал.1 от ГПК ищцата е изменила предявения от нея иск, като е увеличила неговия размер от 1000 лева на 11 000 лева. Същите тези обстоятелства са намерили израз в мотивите на решението, чиято поправка се иска, като съдът е приел, че претенцията на ищцата за 11 000 лева след изменението на иска е изцяло основателна и е осъдил ответника да заплати посочената сума. Въпреки това, не е посочено в диспозитива на решението, че сумата от 11 000 лева представлява част от вземане в общ размер на 27 312,08 лева. След изменението на предявения частичен иск чрез увеличаване неговия размер на 11 000 лева, съдът все още е бил сезиран с частична искова претенция в общ размер на 27 312,08 лева, макар и това обстоятелство да не е било изрично отразено в определението, с което е допуснато изменението. При това положение, мнозинството от съдебния състав приема, че в случая става въпрос за допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване в производството по чл.247 от ГПК, като в диспозитива на № 20113486 от 12.05.2021г. по гр.дело № 87860/2017г. по описа на СРС, 180 състав, бъде отразено, че сумата от 11 000 лева е предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 27 312,08 лева.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че право на разноски има въззивницата Н. С. Г.. Същата обаче не е претендирала разноски, поради което съдът не й присъжда такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20093484 от 09.06.2023г. по гр.дело № 87860/2017г. по описа на Софийски районен съд, 180 състав, с което е оставена 3 без уважение депозираната от Н. С. Г., родена на ****г. в гр.Хабаровск, молба с вх. № 25018779/03.05.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 20113486/12.05.2021г., постановено по гр.дело № 87860/2017г. по описа на СРС, 180 състав, като вместо това постановява:

ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка на съдебно решение № 20113486 от 12.05.2021г. по гр.дело № 87860/2017г. по описа на СРС, 180 състав, като в абзац 1, ред 4 от диспозитива на решението след „сумата от 11 000 лв. /единадесет хиляди лева/“ да се чете „предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 27 312,08 лева“.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4