Решение № 53 от 14.02.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Разлог, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100238 по описа за 2022 г.

Производството е образувано по иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, депозирана от ЕТ„Д.-Б.К.“, ЕИК*, с адрес: г.Д., о.Б., у.„Л.Д.”№1, представляван от Б.Д.К., против ТП„ДГС-Д“ при ЮДЗП ДП, ЕИК*, с адрес: г.Д., о.Б., у.„И.К.“№9, представлявано от инж. И.К..

Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ЕТ„Д.-Б.К.“ не дължи сумата от 5`587,77 лева, за събирането на която е образувано ИД №20217020400654 по описа на ЧСИ Г.Ц., с рег. №702 в КЧСИ. Твърди се, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение срещу ищеца е бил издаден ИЛ по ч. гр. д. №1049/2011 г. по описа на Рг.РС, с който ЕТ„Д.-Б.К.“ е осъден да заплати на „ДГС“-Д., с ЕИК*, сумата от 5`907,92 лева – главница, ведно със законната лихва в/у нея от 06.07.2011 г. до изплащане на главницата, както и сумата 118,16 лева за разноски по делото – държавна такса. Ищецът сочи още, че на 12.01.2022 г. е получил съобщение изх. №17439/08.11.2021 г. по ИД №654/2021 г. по описа на ЧСИ Г.Ц., с което е уведомен, че по същия ИЛ е образувано изпълнително производство за следните вземания на „ДГС-Д.-ДП“: 2`404,16 лева – главница; 2`531,03 лева – лихви;

154,80 лева – разноски по ИД и таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС от 497,78 лева в полза на ЧСИ Г.Ц. В заключение ищецът твърди, че установеното с цитирания ИЛ вземане на ответника е погасено по давност, която е текла за периода от издаване на ИЛ на 08.08.2011 г. до 09.08.2016 г. Поради това и към момента на образуване на изпълнителното производство през 2021 г. вземането на „ДГС-Д.ДП“ от ЕТ„Д.-Б.К.“ е било недължимо поради погасяването му по давност, като това обстоятелство, обуславящо недължимост на претендираното вземане, е настъпило след издаване на ИЛ. С оглед на това и позоваването на ищеца на недлъжимост на задължението му било допустимо по смисъла на чл.439 от ГПК.

С ИМ, ищецът претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който възразява по отношение основателността на исковата претенция, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока. Твърди се, че от датата на издаване на ИЛ до датата на предявяване на исковата претенция ТП„ДГС-Д.“ е предприемало изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Сочи се, че с молба вх. №05817/04.06.2012 г. е образувано ИД №835/2012 по описа на ЧСИ В.Т., като с това действие е била прекъсната давността. По това ИД на 22.04.2016 г. е наложен запор върху МПС на длъжника-ищец в 1 настоящето производство. Нова погасителна давност започнала да теча от изтичане на двугодишен срок след това действие, т.е. след 23.04.2018 г. На 06.12.2019 г. ответникът е поискал връщане на ИЛ по делото, а на 28.10.2021 г. е образувал ново изпълнително производство пред ЧСИ Г.Ц. С оглед гореизложеното ответникът претендира, че погасителната давност по ИЛ от 08.08.2011 г. по ч. гр. д. №1049/2011 г. по описа на Рг.РС не е изтекла и предявеният по делото иск следа да бъде отхвърлен като неоснователен.

По делото са събрани множество писмени доказателства. Приети са приложените към ИМ и към отговора на същата документи. Изискани са и са приобщени към доказателствения материал копия от сочените изп.д. №589/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т., рег. №795, район на действие - Бл.ОС и ИД №654/2021 г. по описа на ЧСИ Г.Ц., рег. №702, район на действие Бл.ОС.

Съдът след преценка на събраните в производството доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Основание за наличие на правен интерес у длъжника в изпълнително производство да оспори чрез иск изпълнението е висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по ИЛ. Правният интерес на длъжника произтича от задължението на съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведения иск и съответно да прекрати образуваното пред него ИД при установяване несъществуването на спорното вземане.

Не е спорно по делото, че за вземане на ответника към ищеца по инициирано заповедно производство е издаден ИЛ за сумата от 5`907.92 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от 06.07.2011 г. до изплащане на главницата, както и сумата 118.16 лева за разноски по делото – държавна такса. Не е спорно също така, че за събиране на вземането по този ИЛ е образувано ИД №589/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т., рег. №795, район на действие - Бл.ОС. Не е спорно също така, че към настоящия момент по същия ИЛ е образувано ново производство пред ЧСИ Г.Ц., което към момента на обявяване на устните състезания по делото е висящо.

С оглед на това и така предявеният иск е допустим.

Разгледан по същество, съдът приема същия за основателен по следните съображения:

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в материалното правоотношение може да оспори изпълнението с иск за несъществуване на вземането или погасяването му по давност, като първият иск може да се основава само на нововъзникнали обстоятелства. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.439 от ГПК иск, не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК, е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност. Всяка страна в гражданското съдопроизводство следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си. При отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже твърденията си, с които обосновава правния си интерес от него – като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от спора, доказвайки фактите, от които то произтича. Ответникът от своя страна следва да доказва съществуването на отричаното от ищеца право.

От събраните по делото доказателства съдът счита за установени твърденията на ищеца, изложени в ИМ и поддържани в хода на съдебното следствие. С издаване на ИЛ на 08.08.2011 г. е настъпила изискуемост на задължението на ищеца - ЕТ към ответника взискателя по ИД, като от този момент по отношение на това негово задължение е започнала да тече общата 5-годишна погасителна давност. Същата е изтекла на 09.08.2016 г., 2 въпреки че е било образувано ИД №589/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т. Установено е, че последното изпълнително действие, прекъсващо давността е извършено на 22.04.2016 г. с налагането на запор върху собствен на ЕТ т. а. След тази дата няма извършвани други действия в изпълнителното производство. Впоследствие на 06.12.2019 г. взискателят е депозирал пред ЧСИ В.Т. молба за прекратяване на изпълнителното производство и е поискал връщането на ИЛ. Като резултат това действие на взискателя е довело до заличаване на всички произтичащи от висящия изпълнителен процес последствия, включително и прекъсването на давността от всяко едно от същинските изпълнителни действия. Следва да се приеме, че давността по отношение на вземането по ИЛ от 08.08.2011 г., издаден по ч. гр. д. №1049/2011 г. по описа на РС-Рг, не е била прекъсвана до датата на образуване на изпълнително производство пред ЧСИ Г.Ц., а именно с подаването на молба за сезирането му на 29.10.2021 г.

Както се посочи по-горе от датата на издаване на ИЛ и настъпване изискуемостта на вземането на ответника – 08.08.2011 г., до датата на образуване на висящото изпълнително производство пред ЧСИ Ц. – 28.10.2021 г., са изтекли повече от 5 години (дори повече от 10 години), поради което и е настъпил юридически факт, водещ до загубване правото на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност.

На самостоятелно основание вземането на ответника към ищеца е погасено по давност и поради бездействие от негова страна след извършване на последното валидно изпълнително действие от ЧСИ В.Т. – налагане на запор върху МПС на длъжника, извършен на 22.04.2016 г. до датата на образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ Ц. на 28.10.2021 г.

Давността започва да тече от датата на последното валидно действие, извършено в хода на изпълнителното производство. В този смисъл и неоснователни са възраженията, наведени в отговора на исковата молба, че давността е започнала да тече след изтичане на двугодишен срок от извършването на такова действие. Съгласно разпоредбата на чл.116, б.„в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а чл.117, ал.1 от ЗЗД посочва, че от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Т.е. давността е започнала да тече след извършването на съответното действие, с което е прекъсната, а не след изтичане на двугодишен срок от същото.

Предвид изложеното съдът счита, че претенцията на ищеца за признаване по отношение на ответника, че не дължи главница, лихви и разноски, предмет на изпълнителен лист от 08.08.2011 г., издадено по ч. гр. д. №1049/2011 г. е основателна.

Основателно е и искането на ищеца да бъде признато по отношение на ответника, че не дължи и начислените в хода на изпълнителните производства такси и разноски. Видно от приетото като доказателство изп.д. №654/2021 г. по описа на ЧСИ Г.Ц. е, че към настоящия момент общият размер на дълга – главница, лихви и разноски е 5`587.77 лева. Именно тази суми ищецът е поканен доброволно да плати и за събирането на същата са предприети съответните действия. Сумите като дължими такси по изпълнението са платени авансово от взискателя-ответник в настоящето производство и същите при събирането им следва да му се възстановят. Поради това и е налице интерес от установяване недължимостта не само на задължението по издадения ИЛ, но й на разноските, които взискателят е заплатил.

Погасяването на задължението по изпълнителния лист по давност преди образуване на изпълнително производство пред ЧСИ Г.Ц. е основание за отричане на необходимостта от извършване на разноски за това. Прекратяването на изпълнителното производство поради изтегляне на ИЛ от взискателя също е довело до недължимост на разноските по това изпълнително производство от длъжника по смисъла на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК.

С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника посочените по ИД №654 по описа на ЧСИ Г.Ц., с рег. №702 в КЧСИ с район на действие ОС-Бл. суми, поради погасяване по давност, е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на спора ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в 3 чиято полза следва да бъдат присъдени следните суми съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, именно: 223.51 лева – заплатена държавна такса, 800.00 лева за заплатен адв. хонорар в исковото производство и 40.00 лева – държавна такса и 400.00 лева – адв. хонорар в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП„ДГС-Д.“, ЕИК*, при „ЮЗДП“ДП, ЕИК*, с адрес: г.Д., о.Б., о.Б., у.„И.К.“№9, с директор инж. Л.Т., че ЕТ„Д.-Б.К.“, ЕИК*, с адрес: г.Д., о.Б., о.Б., у.„Л.Д.“№1, със собственик-търговец Б.Д.К., не дължи сума от 5`587.77 лева, предмет на ИД №654/2021 г. по описа на ЧСИ Г.Ц., от които: 2`404.16 лева – главница; 2`531.03 лева – лихви; 154.80 лева – разноски по ИД и 497.78 лева - таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение за паричните притезания по ИЛ от 08.08.2011 г., издаден по ч. гр. д. №1049/2011 г. по описа на Рг.РС, по който е образувано ИД №654/2021 г. пред ЧСИ Г.Ц., рег. №702, район на действие - Бл.ОС.