Решение № 1451 от 01.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1451 гр. Пловдив, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330113823 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26 ЗЗД.

В исковата молба от Х. И. З. против „Мъни плюс мениджмънт“ АД се твърди, че между страните е сключен договор за заем за сумата от 800 лв., при ГПР 43.14 %, лихвен процент от 40.11. Съгласно чл.12 от договора заемателят се задължавал да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя, като това лице следвало да отговаря на условията по ал.3 на чл.12. В случай на неизпълнение на това задължение, съобразно чл.12, ал.4, била дължима неустойка в размер на 549.25 лв. Счита, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Преценката за действителността на клаузата за неустойка следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите по ТР по т.д. № 1/09г. В случая неустойката била загубила присъщата й обезщетителна функция – тя била близо 60 % от заетата сума, без да зависила от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски по кредита, като по този начин водила до скрито оскъпяване на кредита и създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Излязла била и извън присъщата й обезпечителна функция, като нормално било след като заемодателят поставя условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, въобще да не отпусне кредита. Поради това е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално- 1 правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от „Мъни плюс мениджмънт“ АД, ЕИК 206613478.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото погасителен план за клиент Х. И. З. по кредит № *********, със срок на кредита 26 седмици, дата на първа вноска 29.06.2021г.

Представен е Индивидуален договор за заем № *********/11-06-2021, сключен между „Мъни плюс мениджмънт” ООД и Х. И. З., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 409.03 евро или тяхната левова равностойност, със срок на заема 26 седмици.

Представена е и разписка за получена от Х. З. сума в размер на 800 лв., представляваща главница по посочения договор за паричен заем.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между ищеца и „Мъни плюс мениджмънт” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за заем № *********/11-06-2021, по силата на който е отпусната в заем сумата от 800 лв., при общ размер на всички плащания по заема 453.98 евро, лихвен процент по заема: 39.61 %, ГПР на заема: 39.84 %.

С исковата молба се твърди, че ищецът е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания по клаузата за неустойка. При самото сключване на договора е предвидено, в чл.12, ал.1, че заемателят се задължава в срок от 7 дни след сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Според чл.12, ал.4, в случай, че заемателят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл.12, ал.1, за когото да са изпълнени условията на чл.12, ал.3, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 280.83 евро /549.25 лв./.

Видно от погасителния план, предвидено е неустойката да бъде включена и да се плаща разсрочено във времето заедно с погасителните вноски. Съдът намира, че с предвиждането на неустойката реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора. С нея се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Уговореното в чл. 12 от договора задължение за заемателя да осигури трето лице, в качеството му на поръчител, за което са налице завишени изисквания, включително и за притежаван брутен осигурителен доход от 600 лв. на месец, валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца и др., както и предвидения кратък 7 - дневен срок за изпълнение, на практика превръщат това задължение в неизпълняемо такова. Освен това самият факт на разсрочване на задължението за неустойка на вноски с падеж, съответстващ на този по основното задължение по договора за 2 заем, е достатъчно показателно, че кредиторът изначало е смятал да наложи по-висока цена на кредита (по-висока от уговорения лихвен процент) като допълнително възнаграждение за ползване на паричната сума под формата на предварително обезщетение за риска да не бъде върната същата в срок. Сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. Освен това размерът на неустойката от 549.25 лв. представлява повече от 50% от чистата стойност на заема. Поради това съдът намира, че клаузата за неустойка действително е нищожна поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Следователно установителният иск е основателен и като такъв ще се уважи.

При този изход на правния спор, на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 50 лв. за внесена държавна такса. В производството същата се е представлявала от пълномощник в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което на пълномощника следва да се присъди възнаграждение в размер на 480 лв., с включен ДДС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Х. И. З., ЕГН ********** и „Мъни плюс мениджмънт” ЕАД, ЕИК 206613478, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от Договор за заем № ********* от 11.06.2021 г, сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 549.25 лв., е нищожна.

ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6 да заплати на Х. И. З., ЕГН ********** от **************** от 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6 да заплати на адв.Е. И., вписана в АК *********, ********* сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3