Решение № 414 от 01.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000501519 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С Решение №1695/ 20.03.2025 г., постановено по гр.д. № 10301/2022 г. по описа на СГС, ГО, 18 състав, е осъдена А. М. М., гражданин на Великобритания, да заплати на „БАНКА ДСК“АД, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, суми, задължението за чието плащане произтича от договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.11.2013 г., които са както следва:

29 112.32 лв., неплатена главница; 1 993.87 лв., възнаградителна лихва за периода 28.03.2021 г.-14.07.2023 г.; 118.48 лв., лихвена надбавка за забава за периода 28.03.2021 г.-14.07.2023 г. и законната лихва върху главницата от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Исковете за заплащане на главница за разликата до пълния претендиран размер от 44 873.10 лв., за възнаградителна лихва за разликата до пълния претендиран размер от 4 323.99 лв. и за лихвена надбавка за забава за разликата до пълния предявен размер от 260.97 лв., са отхвърлени като неоснователни. А.- М. М. М., е осъдена също да заплати на „БАНКА ДСК“АД, сумата от 4 730.04 лв., разноски (държавна такса, депозит за експертиза, юрисконсултско възнаграждение и разходи за 1 направени езикови преводи), в съответствие с уважената част от исковете.

Недоволни от решението са и двете страни.

Ответницата А. М. М., чрез особения си представител адв.Г. Ч., обжалва решението в частта, в която е осъдена да заплати на банката – ищец възнаградителна лихва, лихвена надбавка за периода 28.03.2021 г.-14.07.2023 г. и законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски. Въззивницата твърди, че по време на действие на сключения между страните договор за кредит от 28.11.2013 г., са били в сила правилата на изменения от 02.08.2013 г. Закона за кредитиране на студенти и докторанти, според които Държавата оказва финансова подкрепа при кредитирането на студентите и докторантите, като гарантира главницата и лихвите (уговорена лихва и лихва за забава) на кредитното задължение; погасява кредитното задължение или част от него в случаите, предвидени в закона; заплаща на банките премия за добро управление. Освен това, съгласно чл. 16 от цитирания закон, в случай че кредитополучателите не изпълнят задължението си по договора за кредит, банката има право да претендира изпълнение от държавата при условията и по реда на типовия договор. Въззивницата твърди още, че банката – ищец не е представила типов договор подписан между нея и Министерство на образованието и науката, въпреки изискването на това доказателство, а чрез него може да се провери дали са спазени реквизитите на договора. Поддържа, че съдът неправилно я е осъдил да заплати едновременно възнаградителна лихва и законна лихва. Обжалва решението и в частта за разноските, като моли да бъде определено по – високо възнаграждение за особения представител за производството пред първата инстанция с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Банката – ищец обжалва решението в неговата отхвърлителна част.

Поддържа, че е неправилен изводът на СГС, че уговорката за капитализация на изтекли лихви, заложена в т. 10.2 от ОУ, е недействителна, заради това, че противоречи на ЗКСД и води до анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД, тъй като тя пресъздава чл.10, ал.2 от Типовия договор. Същата не уговаря олихвяване на изтекли лихви (анатоцизъм), а има капитализация на лихви, като съдът не прави разлика между капитализация на лихви и анатоцизъм. В случая банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която се 2 капитализира годишно, така както е уредено в чл.20, ал.1 от ЗКСД и в самия типов договор. Въззивникът сочи, че възнаградителната лихва, договорена в чл.7 от Договора, се дължи за гратисния период по силата на чл.23, ал.3 от ЗКСД, вр. чл.24, ал.2 от ЗКСД. Моли решението в неговата отхвърлителна част да бъде отменено, а исковата претенция – да бъде уважена изцяло.

Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.

Пред въззивната инстанция ищцовата банка е представила копие на типов договор за кредитиране на студенти и докторанти №Д01-519/21.06.2010 г., сключен между Министерство на образованието, младежта и спорта и „БАНКА ДСК“АД.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивната съдебна инстанция се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - само в обжалваната му част. Относно проверката на неговата правилност въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата възражения за неправилност на решението.

САС констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено по редовна искова молба, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав се ползва от мотивите, изложени от СГС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд правилно е приел, а и между страните не е спорно, че между тях са възникнали облигационни отношения въз основа на сключения Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.11.2013 г., съгласно който „БАНКА ДСК“АД е предоставила на А.

М. М. банков кредит в размер на 78 233.20 лева за заплащане на такси за обучение в Медицински университет –Пловдив. Срокът на кредита е бил 120 3 месеца, считано от изтичане на гратисния период. Ответницата е следвало да погасява кредита на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 546.33 лева, като първата падежна дата е била 28.07.2020 г. Съгласно чл.7 от договора кредитополучателят е следвало да заплаща фиксиран годишен лихвен процент от 7 %. Страните са се договорили кредитът да се усвоява на части от кредитополучателя, чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в началото на всеки семестър.

Не е спорно, че първата дата за провеждане на последния държавен изпит на специалност „Дентална медицина“ е бил през м. юни 2019 г.

Съответно гратисния период за погасяване на задължения по Договора е бил до юни 2020 г. и първа падежна дата е била 28.07.2020 г.

В производството пред първата инстанция е установено и не се спори между страните, че банката е превела по сметка на университета четири превода в размер на по 7 823.32 лева, или общо 31 293.28 лева.

Безспорно е също, че кредитополучателят е извършвал погасявания по кредита след изтичане на гратисния период в общ размер на 4 685.84 лева.

Последното плащане по договора е от 07.12.2021 г. в размер на 570.19 лева.

Пред първата инстанция са назначени две съдебно –счетоводни експертизи – основна и допълнителна. Според основната сумите, които дължи ответницата са: в размер на 44 873.10 лв., представляваща изискуема главница, от която сумата от 15 760.78 лева е размерът на капитализираната лихва; сума в размер на 4 323.99лв, представляваща възнаградителна лихва за периода 28.03.2021 г.-14.07.2022 г.; сума в размер на 260.97лв., представляваща лихва за забава за периода 28.03.2021 г.- 14.07.2022 г. В допълнителната експертиза дължимите суми са: в размер на 29 106.61 лева, представляваща непогасена главница; в размер на 1 993.87 лева, непогасена възнаградителна лихва за периода от 28.08.2021 г. до 14.07.2022 г.; в размер на 118.48 лева - дължима санкционираща лихва за периода от 28.10.2021 г. до 14.07.2022 г. В допълнителното заключение не е включена сумата на капитализиращата лихва.

Първоинстанционният съд е приел, че началната дата на предсрочната изискуемост на кредита е 24.06.2024 г., датата на връчване на препис от исковата молба на ответника – кредитополучател, който извод се споделя и от настоящия състав.

4

Софийският апелативен съд, след преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото, намира следното :

Въпросите касаещи условията по отпускане, усвояване, погасяване, съдържанието и действителността на договорите за кредит сключени на основание ЗКСД между банка и студент или докторант са уредени в чл.16 чл.27 глава 4 от ЗКСД. Със същите следва да са съобразени и определените с типовия договор условия и документи за отпускане на кредита и реквизитите на самия индивидуален договор. Според посочената уредба в закона става ясно, че при сключване на договора банката няма право да изисква обезпечение от кредитополучателя или трети лица, да начислява такси, комисионни или други разходи във връзка с отпускането и управлението на кредита - чл.19. Размерът на дължимата на банката от кредитополучателя лихва не може да е по-голям от 7% - чл.20, ал.1 от ЗКСД (редакцията на закона към датата на сключване на процесния договор за кредит).

Според чл.16 от ЗКСД договор за кредитиране на студенти и докторанти може да се сключва само с банка сключила типов договор с държавата. В случая такъв е сключила и ищцовата банка, копие от който е ангажирала пред въззивната инстанция, а същият е бил достъпен и за ответницата на електронната страница на Министерство на образованието. Освен това изискванията за форма, съдържание, предмет и действителност на договора са уредени в чл.17 от ЗКСД, като той се сключва в писмена форма на ясен и разбираем език и има за предмет предоставяне на кредита за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка срещу задължение за връщане на заетата сума при условията и по реда, предвидени в договора. В чл.17, ал.4 от закона изрично е посочено, че кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са сключени в условията на сключения договор, в ал.5 е указано, че по отношение на договори от процесния тип са приложими разпоредбите на чл.143-148 ЗЗП.

На база изложеното въззивният съд приема, че преценката дали сключеният между страните договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД е съобразен с изискванията на последния и с тези на ЗЗП следва се направи на база съдържанието на договора от 28.11.2013 г. и явяващите се неразделна част от него ОУ.

5

В случая страните са валидно обвързани от клаузите на договора за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.11.2013 г., поради което и за ответницата се е породило задължение да върне вземането, съобразно договореното.

Доколкото в процеса ищцовата банка е действала в качеството на "търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в §13, т.2 ДР на ЗЗП, а ответницата има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в §13, т.1 ДР на ЗЗП, то съдът следва да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. В изпълнение на това си задължение Градския съд правилно е приел, че от една страна следва да се съобразят редакциите на ЗЗП към момента на сключване на договора в края на 2013 г., като за конкретния договор ще е приложима уредба в сила от 12.05.2010 г. Изводът на Градския съд, основан на изложеното по-горе, че процесният договор е валиден и е породил желаното от страните правно действие, с изключение единствено на т. нар. капитализиране на лихвите към главницата в гратисния период от време, а нищожността на една клауза от договора не влече нищожност на целия договор, изцяло се споделя и от настоящия състав.

Следва да се отбележи и посоченото в чл.24, ал.1 от ЗКСД, че общият размер на задължението по кредита се формира след изтичането на гратисния период и включва: главницата в размер равняващ се отпуснатите средства за такси и/или издръжки и лихвите дължими за срока на кредита. Според чл.24, ал.2 и 3 изплащането задължението започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителен план уговорен между страните и се извършва на равни месечни вноски за срок от 10 години считано от края на гратисния период.