Определение № 242 от 01.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242 гр. Велико Търново, 01.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600159 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 НПК.

С Определение № 205/22.04.2026 г. по ЧНД № 279/2026 г. на ОС-Русе е отменено Постановление от 13.01.2026 г. на ОП -Русе, с което на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 90/2025 година по описа на ОСлО в ОПРусе /пр.пр. № 1551/2024 г. на ОП-Русе/.

Подаден е частен протест от прокурор при ОП –Русе против постановеното определение. Наведено е оплакване за незаконосъобразност, като са изложени мотиви.

Иска се отмяна на постановеното определение и потвърждаване на постановлението на ОП -Русе за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1551/2024 г. на ОП-Русе.

Подадено е становище от пострадалото Л. Н. Г. В., чрез адвокат В. У., че подаденият частен протест е неоснователен, а така също е неправилно постановлението на ОП-Русе за прекратяване на наказателното производство.

Изложени са съображения. Иска се да се потвърди определението на ОС-Русе.

Настоящият състав на въззивния съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалвания акт, намери за установено следното:

Частният протест е подаден от процесуално легитимирана страна и в предвидения от закона срок. Същият е процесуално допустим, а разгледана по съществото си е неоснователен.

Видно от материалите по делото е, че е образувано досъдебно производство № 1551/2024 г. по описа на ОП-Русе за това, че на 06.05.2024 г. по път ІІІ -501, км.29.700 в землището на гр.Две могили, област Русе при управление на МПС са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена смъртта на Й. П. В. престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК. По делото не са били привличани лица към наказателна отговорност.

1

От събраните при разследването доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Пострадалите Й. В. и св. Н. В. живеели в с. Кошов. Първият управлявал лек автомобил л.а. „Фолксваген Поло" c рег. № P 25****. Св. К. И. живеела в гр.Русе.

Същата управлявала л.а. „Рено Клио" с рег. № Р 62****.

На 06.05.2024 г. около 20.00 ч. Й. В. излязъл от дома си и отишъл в центъра на с. Кошов. Там се срещнал със св. Н. В.. Последният разговарял с Й. В., като поискал да го закара до гр.Две могили. Двамата отпътували от с.Кошов с л.а. „Фолксваген Поло" в посока гр.Две могили, като се движели по път III-501. Автомобилът бил управляван от Й. В., а на предната дясна седалка се намирал св. Н. В.. Около 20.15 ч. достигнали района на км. 29,700. В този участък пътят бил прав, равен и без наклон. Платното за движение било с ширина 6,60 м., разделено чрез слабо видима единична непрекъсната лента на две пътни ленти, всяка от които с ширина 3,30 м. B района нямало поставена вертикална сигнализация за регулиране на движението. Пътното платно било покрито с дребнозърнест асфалт. Пътната настилка била cyxa. Банкетът бил силно затревен с треви и храсти. Времето било ясно, а метеорологичната видимост била нормална в условията на сумрак.

По същото време и по същият път, но в обратната посока от гр.Две могили към гр.Русе се движил л.а. „Рено Клио", управляван от св. К. И.. След като преминал през дясна за посоката му на движение хоризонтална крива автомобилът навлязъл в прав участък от пътя, по който се приближавал л.а. „Фолксваген Поло". Непосредствено след това л.а. „Рено Клио" започнал да се отклонява наляво и да навлиза в насрещната лента. В този момент двете превозни средства били на разстояние около 73.5 м. едно от друго. Скоростта на движение на л.а. „Рено Клио“ била от 67.3 км/ч, а тази на л.а.

„Фолксваген поло" от 45.4км/ч. При продължилото движение по описаните траектории, настъпил челен и леко кос удар между предните десни части на двете коли. Ударът е бил изцяло в пътната лента, предназначена за движение на л.а.

„Фолксваген Поло". В резултат от получените тежки наранявания при произшествието Й. В. починал. На св. Н. В. били причинени средни телесни повреди.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава.

От заключенията им се установява, че Й. В. е страдал от хронично сърдечно — съдово заболяване повече от десетилетие, изразяващо се в хипертонична болест и исхемична болест на сърцето. При получаване на травматичните увреждания от ПТП същият е имал сърдечна дейност, като не са установени морфологични данни за настъпване на остър инфаркт или остра коронарна недостатъчност. Според заключението на медицинската експертиза, причината за настъпване смъртта на В. се дължи на острата кръвозагуба в резултат на съчетана травма с водеща гръдна травма, при която са получени несъвместими с живота увреждания на сърцето. Описаните травматични увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, които са могли да бъдат получени при настъпилото ПТП. В показанията си св. Н. В. твърди, че непосредствено преди сблъсъка на двата автомобила, докато Владимир управлявал л.а. „Фолксавегн Поло", внезапно му е била клюмнала главата и е пуснал волана. Вещото Л. дава становище, че възможните причини за настъпване на това състояние са кардиогенен синкоп, което е внезапна, краткотрайна загуба на съзнание, поради остро намаляване на мозъчния кръвоток, причинено от първично нарушение на сърдечната дейност или от заспиване.

По делото е назначена автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица О.

Д. и В. И.. От заключението й се установява, че непосредствено преди сблъсъка, 2 съобразявайки наличието на екстремно спиране /предвид установени спирачни следи/, скоростта на движение на л.а. „Рено Клио" е изчислена на 67.3 км/ч, а към началото на удара е 56.5 км/ч. Скоростта на л.а. „Фолксваген поло" е изчислена на 45.4 км/ч.

В конкретната пътно -транспортна ситуация двамата водачи са имали обективна възможност да се възприемат и наблюдават взаимно от около 90 м. Вещите лица приемат, че мястото на удара е било в дясната половина на лентата за движение към гр.Две могили, т.е. изцяло в предназначената за движение на л.а. „Фолксваген Поло". Според експертите, ако за начало на възникване на опасността за движението от технически характер се приеме моментът, в който л.а. „Рено Клио" е започнал да се отклонява наляво и да навлиза в насрещната лента, произшествието е било непредотвратимо чрез едновременно спиране от двамата водачи. Спиране само от водача на л.а. „Фолксваген Поло" също не е било достатъчно за предотвратяване на ПТП.

Вещите лица приемат, че К. И. е имала техническа възможност да предотврати произшествието, ако е контролирала непрекъснато движението на л.а."Рено Клио" и го е управлявала по начин, че да запази устойчивото му движение, за да не навлезе в лентата за насрещно движение. Причина за ПТП от технически характер са действията на К. И., поради които л.а. Рено е нарушил напречната си устойчивост на движение, навлязъл е в насрещната лента, като е последва удар с движещия се в нея л.а.

„Фолксваген Поло“.

След проведеното разследване и установената фактическа обстановка, наблюдаващият прокурор е прекратил изцяло наказателното производство с атакуваното постановление, като е приел, че са наЛ. предпоставките на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК.

Подадена е частна жалба по реда на чл.243 ал.3 НПК против постановлението.

Въз основа на същата е образувано производството пред първоинстанционния съд.

Осъществяването на съдебния контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243, ал. 4 НПК налага извършването на проверка на обосноваността и законосъобразността му, която на първо място е свързана с изясняване на делото от фактическа страна, каквито са изискванията на чл.

13, чл. 14, чл. 102 и чл. 107, ал. 5 НПК. В настоящия случай това не е спазено, тъй като липсва обективно, всестранно и пълно изследване всички обстоятелства по делото, включени в предмета на доказване в настоящото производство.

Въззивният съд напълно споделя становището на първата инстанция, че изводите на прокурора са незаконосъобразни и необосновани, тъй като са изградени на базата на доказателствен дефицит, на превратен анализ на събраните доказателствени източници, а така също и при липса на мотиви относно значимите за предмета на доказване по делото факти. В инкриминирания случай не са изяснени редица обстоятелства, които подробно са посочени в постановеното определение и имат съществено значение за изясняване на фактическата обстановка в нейната цялост и пълнота, а така също и за правилното решаване на делото. В отменителното определение по реда на чл.243 ал. 5 НПК са дадени конкретни указания за събиране на допълнителни доказателства.

Прокурорът е приел, че по отношение на св. И. е наЛ. случайно деяние, който извод е аргументирал с обстоятелството, че непосредствено преди произшествието е клюмнала главата на водача на л.а. „Фолксваген Поло" Й. В.. Последният е бил пуснал волана на превозното средство, чието движение се е насочило в посока към 3 насрещната лента, където се е намирал л.а. „Рено Клио". В резултат е настъпил челен и леко кос удар между предните десни части на двете ППС. Св. К. И., като участник в движението, не е била длъжна и не е могла да предвиди, че водачът на движещия се в насрещната лента автомобил ще изгуби управлението му, поради настъпило рязко влошаване на здравето му, както и не е била длъжна да предвиди настъпването на общественоопасните последици, a именно смъртта на Й. В. и телесната повреда на В., резултат от механичния удар на двете превозни средства.

В мотивите от решаващия съд са обсъдените какви факти се установяват от показания на св. Н. В., А. Ж., К. И.. Първият сочи, че непосредствено преди произшествието главата на В. е клюмнала и той е пуснал волана, след което колата тръгна на една страна, но без да конкретизира каква е била посоката му. Сходни данни се съдържат в показанията на св. А. Ж., който е един от поЛ.йските служители, посетил мястото на произшествието след настъпването му. Същият възпроизвежда заявеното пред него от св. К. И., че при излизане от завоя преди прелеза тя е видяла, че л.а. „Фолксваген“ се е движел срещу нея и е започнал да навлиза в нейната лента. В показанията си св. И. не споменава такова обстоятелство. Същата си спомня, че колата й е преминала през един лек десен завой и е излязла на правата, както и че е спряла на поляна и са изскочили въздушните възглавници.

Фактите, които се установяват от тези гласни доказателствени източници не кореспондират с възприетия механизъм на настъпване на ПТП, установен по експертен път в изготвената АТЕ. Същата е приобщена към материалите по делото. Вещите лица категорично сочат, че мястото на удара е било изцяло в пътната лента, предназначена за движение на л.а. „Фолксваген Поло". Същите приемат от технически характер, че моментът, в който л.а. „Рено Клио" е започнал да се отклонява наляво и да навлиза в насрещната лента, е началото на възникване на опасността за движението. Вещите лица са категорични, че единствената причина за ПТП от технически характер са действията на К. И., поради които управлявания от нея автомобил е нарушил напречната си устойчивост на движение, навлязъл е в насрещната лента и е последва удар с движещия се в нея друг такъв.

При съпоставката между изводите от експертен порядък с твърдяните обстоятелства от св. В. и Живков се констатира съществено противоречие какво е било поведението на двамата водачи преди произшествието и механизма на настъпването му, което е довело до противоправния резултат.

Вещите лица, изготвили АТЕ, приемат, че от технически характер единствено действията на К. И. са причина за ПТП, тъй като в резултата на нейното поведение управлявания от нея автомобил е нарушил напречната си устойчивост на движение и е навлязъл в насрещната лента. Следователно основната причина за настъпване на произшествието е загубата на контрол от страна на св. И. над управления от нея автомобил, което се явява нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, според вещите лица.