Определение № 534 от 17.08.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534 гр. Ловеч, 16.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20224300500344 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№ 3472/20.07.2022г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД

, ЕИК ***, гр.София, кв. „Малинова долина“, ул.

„Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, ет.6 чрез процесуален представител адв. Г.Х., със съдебен адрес: гр.София, бул.

„Витоша“ № 15, ет.4 против определение № 335/12.07.2022г. по ч.гр.д. № 20224330100521 на РС - Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ЦВ. М. М., ЕГН **********, с. Голям извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Къркожабене“ № 1.

В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е приел, че цесията следва да се съобщи на длъжника. Твърди, че същата не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, като уведомяването за извършената цесия единствено регламентира изпълнението към стария и новия длъжнк.

Счита, че съдът не е приел липса на процесуална легитимация у заявителя, а липса на уведомление на цесията е липса на такъв договор. Счита, че уведомлението е от значение за престацията на длъжника към първоначалния 1 кредитор, а не неизпълнение на задължението спрямо новия кредитор. Счита, че в заповедното производство не следва да се установява съществуване на вземането, а само неговото неоспорване, като в този смисъл съдът е надхвърлил обхвата на дължимата проверка. Следващият довод, на който се позовава жалбоподателят е, че указанията в ТР 4/2013 на ОСГТК се отнасят единствено до заявлението по чл.417 ГПК, а не за това по чл.410 ГПК.

Позовава се на съдебна практикта и прилага такава. Счита, че е доказано, че длъжникът е уведомен за извършената цесия чрез представената извадка от софтуера на доверителя. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане, да разпореди издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното:

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Съгласно чл.413, ал.2 ГПК в заповедното производство съдът се произнася в закрито съдебно заседание, чиито актове са разпореждания.

Въпреки, че обжалваният съдебен акт е наименован определение, настоящата инстанция счита, че то има характера на разпореждане по смисъла на чл.413 ГПК и този пропуск не се е отразил върху валидността и допустимостта на акта.

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 вр. чл.410 ГПК) чрез процесуален представител адв. Г.Х., с надлежно учредена представителна власт (л.6 от първоинстанционното дело).

Разпореждането е връчено на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ на 14.07.2022г. ( л.46 от първоинстанционното дело) чрез системата за сигурно електронно връчване на Министерство на електронното управление, въпреки, че в заявлението е подадено от процесуален представител с посочен съдебен адрес и надлежна представителна власт да получава книжа и призовки. Същевременно жалбата е подадена от адв. Г.Х. на 20.07.2022г. ( л.6 2 от делото). Съгласно чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 21.07.2022г., поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК. Констатираният недостатък, че разпореждането е връчено лично на страна, а не на нейния процесуален представител, по принцип е съществен процесуален порок, но въпреки това съдът приема, че същият е отстранен, тъй като жалбата е подадена в срок от адв. Г.Х., същата не прави възражение за нередовно съобщаване, и жалбата иницира настоящото въззивно производство. Липсва порок, който да е ограничил правата на заявителя и е възпрепятствал обжалването на посочения съдебен акт на погорна инстанция.

Заплатена е държавна такса за разглеждане на делото. Затова жалбата е допустима следва да се разгледа по същество.

Обжалваният акт е валиден и допустим, поради което следва да се прецени неговата правилност.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с вх.№ 3127/01.07.22г., с което е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу ЦВ. М. М., ЕГН **********, с. Голям извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул.

„Къркожабене“ № 1 за сумите от: 1000.00 лева просрочена главница ; 215.27 лева, представляващи лихва за забава, начислена за периода от 11.05.2020г. до 27.06.2022г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението (30.05.2020г.) до изплащане на вземането. За периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава, съгласно чл.6 ЗМДВИПОРНС. Претендира и разноски в заповедното производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че на 11.05.2018г. между „ОББ“ АД, като кредитодател и ЦВ. М. М., като картодържател, е сключен договор за издаване на кредитна карта, VISA, с кредитен лимит от 1000 лева. Сумата по кредита била изцяло предоставена на ЦВ. М. М. и усвоена от него. Срокът на договорът бил 2 години от деня на подписването му. Твърди се, че било уговорено, че при просрочие, картодържателят дължи лихва за забава, в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на десет пункта. На 11.05.2020г. бил настъпил крайният падеж и 3 картодържателят не бил погасил дълга си по договора. Заявителят счита, че дългът е падежиран и изискуем.

Излага доводи, че на 15.12.2021г. по силата на „Договор за прехвърляне на парични вземания“, а именно цесия, „ОББ“ АД е прехвърлила вземанията си към ЦВ. М. М. на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като длъжникът бил уведомен за извършената цесия.

Към заявлението е приложено пълномощно, договор за издаване на кредитна карта VISA, общите условия на банката.

С разпореждане № 1167/01.07.2022г. заповедният съд е оставил заявлението без движение като е дал указания на заявителят да посочи по какъв начин длъжника ЦВ. М. М. е уведомен за извършената цесия.

В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с вх.№ 3292/08.07.22г., в която се уточнява, че заявителят се е свързал лично с длъжника по телефона и е обяснил, че дружеството е заменил „ОББ“ АД.

Излага доводи, че няма законов ред за уведомяване на цесията, че в заповедното производство заявителят не е длъжен да представя доказателства за извършената цесия, както и за уведомяването на длъжника, а само да въведе твърдения в заявлението. Посочил е, че уведомяването по чл.99 ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора, а има значение единствено за противопоставимостта на извършеното от длъжника плащане преди да му е била съобщена цесията. Към молбата е приложена разпечатка от софтуерна програма.

С разпореждане № 335/12.07.2022г. съдът е отхвърли изцяло подаденото заявление като е приел, че за да поради действие цесията, същата следва да бъде съобщена на длъжника, каквито данни няма в заявлението.

Позовал се на ТР № 142-7 от 11.11.1954 на ОСГ на ВС на НРБ, според което прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Заповедният съд се е позовал на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, според което цесията следва да бъде съобщена на длъжника. За да отхвърли заявлението съдът се е мотивирал, че представената разпечатка от софтуера по никакъв начин не доказва, че са изпълнени условията на чл.99, ал.3 ЗЗД.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

4

С договора за цесия е осъществено частно правоприемство между стария кредитор – цедент и новия кредитор – цесионира, заявител. Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, вземането, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението.

В такъв случай договорът за цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника. Необходимо да се представи договора за цесия. В процесното дело не е представен договора за цесия, а само договора за кредит, който легитимира „ОББ“ АД като кредитор спрямо длъжника, но не цесионерът като кредитор. Настоящият съд приема, че липсва доказателства за материалната легитимация на заявителя – цесионер да търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството си на кредитор. Настоящата инстанция намира, че е безпредметно да се оставя без движение заявлението на това основание, тъй като РС – Тетевен вече е оставил без движение, като не са отстранени недостатъците и не е представено доказателство за уведомлението на длъжника за цесия.

Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/.

Първоинстанционният съд е дал указания в тази носока с разпореждане № 1367/01.07.2022г., но заявителят не ги е отстранил в срок като не е представил доказателства за уведомяването на длъжника. Не е достатъчно само да въведе твърдения кога е уведомен, тъй като се изискват доказателства в тази насока.

Налице е нередовност на заявлението.

Неотносимо е възражението на жабоподателя, че съобщаването на цесията не е елемент от фактическия състав. Първоинстанционният съд не е обсъждал валидността на договора за цесия, но за да поради той действие е необходимо да има съобщена цесия. В мотивите си РС – Тетевен е приел единствено, че за да бъде уважено следва да се представят доказателства както за възникналата цесия, така и за уведомяването. Настоящият съд 5 приема този довод, тъй като с договора за цесия се доказва материалната легитимация на заявителя. Априори цесията е двустранен договор между цедент и цесионер и длъжникът не участва в него и за да може да породи действие спрямо трето лице – длъжник, следва цесията да му бъде съобщена на него, съответно да се представи доказателство за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Възражението, че заповедният съд е излязъл извен обхвата на проверка, също е неоснователно, тъй като се е позовал на тълкувателно решение, което съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за всички. Неоснователно е и възражението, че т.4г от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС се отнася за заявление по чл.417 ГПК. По аргумент от по-силното основание (per argumentum a fortiori), след като изискването се отнася за посилното основание, а именно заявлението по чл.417 ГПК, то същото се отнася и за по-леката форма – това по чл.410 ГПК. Представеното доказателство – разпечатка от софтуерна програма по правната си природа е частен свидетелства документ и е неотносима. На първо място, не е ясно авторът на записаната информация. Изхожда от домейн niobe3.europe-matrix.bg.

Разпечатката е нечетлива и не удостоверява факти и обстоятелства, че длъжникът знае за извършената цесия, т.е. че му е съобщена. Разпечатката удостоверява фактите, че длъжникът не работи, изхарчил парите за ремонт на колата, за навес, напуснал работа и се препитавал като изкарвал пари ден за ден. Същите факти и обстоятелства са относими за друг спорен предмет, но не и по чл.99, ал.4 ЗЗД. От справката не е видно дали е проведен разговор, с кого и какво му е неговото съдържание. Прав е жалбоподателят, че законът не изисква форма на уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД, но същото следва да има форма за доказване чрез доказателствените средства, предвидени в ГПК.