Решение № 686 от 07.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Хайдукова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20221001000611 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260270/13.04.2022 г., по т.д. № 156/2020 г. на СГС, TO, VI-2 състав съдът e:

Осъдил П. Е. Е. да заплати на „Пипо 69“ ЕООД, ЕИК 200038259, на основание чл. 145 ТЗ сумата в размер от 37 887.27 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи неправомерно изплатени възнаграждения в полза на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от *** г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, следваща се за периода от 22.01.2020 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното му изплащане.;

Осъдил П. Е. Е. да заплати на „Пипо 69“ ЕООД, , на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 10 285.53 лв., представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане за неправомерно изплатени възнаграждения /37 887,27 лв./, което се следва за периода от 22.01.2017 г. до 15.01.2020 г., като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 10 285.53 лв. до пълния предявен размер от 10 742.78 лв. и за периода от 04.07.2016 г. до 21.01.2017 г.

Осъдил П. Е. Е. да заплати на „Пипо 69“ ЕООД, , на основание чл. 145 ТЗ сумата в размер от 2 603.70 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на заплатен от ищеца ДДФЛ върху неправомерно изплатените възнаграждения на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от *** г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане дължима, считано от датата на предявяване на иска 22.01.2020 г. до окончателното му изплащане;

1

Отхвърлил е предявения от „Пипо 69“ ЕООД срещу П. Е. Е., иск с правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 20 000 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се във формирана разлика между продажна цена получена по договор за продажба на МПС /Мерцедес С 500 Matic, с рег. № ***/ от 04.05.2017 г., сключен от ответника в качеството му на управител на дружеството-ищец и действителната пазарна стойност на посоченото превозно средство към момента на сделката;

Отхвърлил е предявения от „Пипо 69“ ЕООД срещу П. Е. Е., иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5 483.33 лв. – представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане за вреда от продажба на МПС за цена по ниска от пазарната му стойност /20 000 лв. /, което е начислено за периода от 04.05.2017 г. до 15.01.2020 г.;

Осъдил П. Е. Е. да заплати на „Пипо 69“ ЕООД, на основание чл. 145 ТЗ сумата в размер от 11 734.78 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи заплатени със средства на дружеството без да е налице правно основание осигурителни вноски /по ДОО, ЗО и ЗДПО/, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, следваща се за периода от 22.01.2020 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 11 734,78 лв. до пълния му предявен размер от 11 734.81 лв.;

Осъдил П. Е. Е. да заплати на „Пипо 69“ ЕООД, на основание чл. 145 ТЗ сумата в размер от 2 720 лв. – парично обезщетение за причинени имуществени вреди състоящи се във формираната разлика между заплатени в полза на дружеството ангажирано до извършва счетоводни и ТРЗ услуги за ищеца /8 470,00 лв./ и /5 750 лв./ стойността, която ищецът би заплатил за същите услуги в периода от м.06.2016 г. до м.06.2018 г., ако ответникът в качеството му на бивш управител не е изменил договора за счетоводно обслужване с подписване на Анекс от 01.06.2016 г., чрез който е уговорена промяна /увеличение/ в следващото се възнаграждение за посочения вид услуга, ведно със законната лихва върху посоченото главно вземане, следваща се за периода от 22.01.2020 г. до окончателното му изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 2 720 лв. до пълния му предявен размер от 6 320 лв.;

Отхвърлил е прието за съвместно разглеждане в производството възражение за съдебно прихващане упражнено от ответника П. Е. Е. срещу ищеца „Пипо 69“ ЕООД имащо за предмет заявени от П. Е. Е. към „Пипо 69“ ЕООД насрещни вземания съставляващи, както следва : сумата в размер от 18 000 лв. – сбор от незаплатени възнаграждения по договор за възлагане на управление от 10.02.2010 г., които се дължат за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г. /по 2000 лв. месечно/ и сумата в размер от 3 405.60 лв. – съставляваща сбор на дължими от „Пипо 69“ ЕООД в качеството му на работодател осигурителни вноски върху следващото се възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до 18.09.2018 г., чиито размер е равен на 378.40 лв. – месечно, които са разпределени по следния начин : ДОО – 218.40 лв.; ДЗПО – 56 лв.; ТЗПБ – 8 лв. и ЗО – 96 лв.;

Осъдил П. Е. Е. да заплати на „Пипо 69“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 741.01 лв., представляваща разноски.;

Осъдил е „Пипо 69“ ЕООД да заплати на П. Е. Е., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 2 470.39 лв., представляваща разноски.;

Срещу решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявените искове е подадена въззивна жалба от „Пипо 69“ ЕООД, което моли то да бъде отменено и исковете му уважени в цялост.

По отношение на отхвърления изцяло иск с правно основание по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 20 000 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се във формирана разлика между продажна цена, получена по договор за продажба на МПС Мерцедес С 500 Matic, сключен от ответника в качеството му 2 на управител на дружеството-ищец и действителната пазарна стойност на посоченото превозно средство към момента на сделката въззивникът ищец поддържа, че съдът неправилно е тълкувал налични по делото доказателства като кредитирал неоснователно и немотивирано само някои от тях, а други дори изобщо не е обсъдил. Не спори, че не е необходимо управителят да е получил изрично разрешение от едноличния собственик на капитала, доколкото не се касае до отчуждаване на недвижим имот на дружеството, но не е отчетена спецификата, при която дружеството е с починал едноличен собственик и все още непоети от наследниците дялове. Самият ответник бил заявил, че няма да извършва никакви действия, без одобрението на наследниците. С електронно писмо от 07.07.2016 г., ответникът П. Е. иска официалното съгласие на наследниците за продажбата и за конкретната продажна цена на лекия автомобил Мерцедес С 500 4 M a t i c . Управителят се допитал и е действал първоначално съгласно волята на наследниците като несъобразяването му с тази воля при продажбата доказва безспорна недобросъвестност. Управителят следвало да прояви засилена грижа на добър търговец и да се старае, ако не да увеличи имуществото на дружеството, то в никакъв случай да не го намалява. Съдът не обсъдил дали дружеството е имало необходимост от тази продажба. Г рижата на добър търговец включвала освен добросъвестност, така и предприемане на действия по отчуждаване на имущество само при необходимост или полза, което не било налице в случая. Въззивникът не приема становището на съда при обсъждането на свидетелските показания. Съдът не обсъдил и факта, че самият ответник, в потвърждение на тезата на ищеца за добро техническо състояние на колата, в мейл от 07.07.2016 г., сам признал в писмен вид, че автомобилът е в много добро техническо състояние и почти без козметични забележки. Н е бил обсъден и мейл, в който се посочвало, че колата следва да се продава на цена не по-ниска от 45 000 лв., а Е. потвърдил това с писмо от 24.01.2017 г. Не била взета предвид и останалата кореспонденция по темата. В представените по делото оценки за техническото състояние се съдържали и данни за безспорно извършване на огледи от тези, които са изготвяли оценките.

Колата била продадена от ответника и владението й е било в него и без него няма как да бъдат извършени никакви огледи и снимки. Ответникът е бил запознат с извършените оценки, но и пряко е съдействал за извършването на същите. Непълно и едностранно били разгледани и обсъдени заключенията на СТЕ, която е приета по делото. Съдът е приел за доказани твърденията на ответната страна, че процесният автомобил е имал технически повреди, но не отчел, че посочените в заключението на вещото лице разходи за отстраняването им са формирани на база цени за части и труд към 05.01.2022 г. и 14.01.2022 г., а не към датата на продажба на процесния автомобил. Съдът не взел предвид факта, че автомобилът е продаден дори под застрахователната си стойност - продажната цена е 15 000 лв., а застрахователната стойност е 14 000 лв. По-малко от 10 месеца преди продажбата, застрахователната стойност на колата е била 30 000 лв.

Искът следвало да бъде уважен заедно с иска за присъждане на мораторна лихва.

По отношение на частично уважения иск с правно основание чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 6 320 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди, състоящи се в разликата между заплатени в полза на дружеството, ангажирано да извършва счетоводни и ТРЗ услуги за ищеца /8 820 лв./ и /2 500 лв./ стойността, която ищеца би заплатил за същите услуги, ако ответникът в качеството му на бивш управител не е изменил договора за счетоводно обслужване с подписване на Анекс от 01.06.2016 г., чрез който е уговорена промяна /увеличение/ в следващото се възнаграждение за посочения вид услуга. Съдът неоснователно уважил само частично предявения иск. В договора имало изрично записано с изменението с Анекса от 01.01.2016 г. основание за увеличаване на възнаграждението - при значителна промяна на обема на работа. По делото било установено, че работата не е увеличена, както от свидетелските показания, така и от приетата съдебно-счетоводна експертиза. Допускането от съда, че увеличението на заплащането е поради промяна в цените на услугите, не намирало почва в нито едно доказателство по делото - нито в свидетелските показания, нито в Анекса за увеличаването.

Подобно разширително тълкуване на волята на страните било недопустимо. Съдът е 3 определил средно възнаграждение съобразно ценовия диапазон, представен в експертизата за обработка на документи до 30 на брой, но не отчел обясненията на вещото лице, че документ не е равнозначно на счетоводен запис и един документ може да има два или дори повече счетоводни записи. Съдът начислил ДДС, но не отчел факта, че счетоводната къща Макс Мин не е начислявала ДДС, видно от представените фактури за счетоводно обслужване по делото. Въззивникът моли този иск да бъде уважен в цялост.

Претендира разноските по делото.

Срещу решението в частта, с която съдът е уважил предявените искове е подадена въззивна жалба от П. Е. Е., който моли то да бъде отменено и исковете му уважени в цялост.

По отношение на иска по чл. 145 от ТЗ, за заплащане на сумата в размер от 37 887.27 лв. - парично обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи неправомерно изплатени възнаграждения в полза на ответника в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец за периода от *** г. до 18.09.2018 г. За да уважи предявения иск по основание и по размер, съдът приел, че възнаграждение на назначения управител за периода от *** г. до 18.09.2018 г. не се дължи, поради факта, че в кредитираният от съда договор за управление е предвидено изплащането на ежемесечно авансово възнаграждение на управителя, но няма направена конкретизация относно неговия размер, както и няма данни за сключването на анекс с подобно съдържание по делото. Съдът приел, че такъв факт не е настъпил в отношенията между страните и не се открива воля на едноличния собственик на капитала С. за определяне по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ размер на възнаграждение, дори и от действията на страните впоследствие при изпълнение на създаденото мандатно правоотношение, защото нямало доказателства, от чието съдържание да може да се изведе недвусмислено изявление на едноличния собственик на капитала - С. за определяне конкретно възнаграждение на назначения управител. Съдът не обсъдил всички събрани доказателства в процеса в тяхната съвкупност в нарушение на съдопроизводствените правила съгл. чл. 235 и чл. 12 от ГПК. По делото било установено, а и не се спорело между страните, че ответникът, считано от 10.02.2010 г. приел да управлява и представлява ищцовото дружество, с право на възнаграждение за сметка на дружеството, с изплащане на възнаграждението ежемесечно авансово, с право на обществено и здравно осигуряване съгласно разпоредбите на КСО и 330, и право на ползване на 30 платени неприсъствени дни за една календарна година, извън празниците и почивните дни.