Разпореждане № 1949 от 24.06.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1949 гр. Несебър, 24.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Частно гражданско дело № 20252150100701 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадено от „А1 България” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. И. И., ЕГН: ********** за следните суми по Рамков договор № 503247441, системен партиден номер М4694481: сумата от 16.32 лева, представляваща стойността на предоставена пакетна услуга сателитна телевизия (2010002624440) и фиксиран интернет през мобилната мрежа (359**********) с план Net Box 150 GB + DTH 100 + Max Sport Plus, за периода от 28.11.2023 г. до 27.12.2023 г., ведно с лихва за забава в размер на 2.19 лева за периода от 18.01.2024 г. до 14.05.2025 г.; сумата от 90.00 лева неустойка за невърнато оборудване по ценова листа – предоставен цифров приемник, ведно с мораторна лихва в размер на 11.10 лева за периода от 25.02.2024 г. до 14.05.2025 г.; сумата от 140.00 лева неустойка за невърнато оборудване по ценова листа – 4G router NetBox, ведно с мораторна лихва в размер на 17.27 лева за периода от 25.02.2024 г. до 14.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението – 28.05.2025 г., до окончателното плащане, както и сумата от 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази местната си компетентност, както и че се претендира вземане за парична сума, за което искът е подсъден на районния съд, подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК.

Съдът счита, че са налице предпоставките за уважаване на искането в частта за претендираните суми за ползвани мобилни услуги, ведно с претендираната лихва.

Относно до неустойката за невърнато оборудване, следва да се посочи, че съгласно уговорките между страните е предвидено задължение за потребителя, при прекратяване на договора по негова вина, да заплати стойността на невърнатото или върнато в неизправно състояние оборудване, съгласно действащ ценоразпис на оператора, като такава 1 формулировка несъмнено съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. В тежест на потребителя е вменено задължение да заплати стойността на употребявано оборудване на цена като ново и то едностранно определена от кредитора към бъдещ за датата на сключване на договора момент, което поставя потребителя на услугата в невъзможност да прецени икономическите последици от прекратяването на договора и води до неравноправност на страните. Изложеното мотивира съда да приеме, че клаузите на раздел „Отговорност“ от сключения договор между страните договори/приложения, предвиждащи неустойка в размер на стойността на невърнато оборудване, определена съгласно ценова листа на оператора, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3то от ЗЗД, покривайки критериите по чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

На следващо място, следва да се посочи, че съгласно чл. 6.1 от договора-приложение № 1, предоставянето на оборудването за услугата А1 Net Box се удостоверява с приемопредавателен протокол, а видно от приложения такъв – същият е бланкетен, тоест не се описва каквото и да е устройство-марка, модел, брой и прочие. С оглед недължимостта на сумите по посочените суми за неустойка – не се дължи и лихва за забава върху тези суми, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено и в тази част.

Що се отнася до претенцията за разноски, съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, съобразно с настоящото дело, в размер на 50 лв., като е заплатена и държавна такса в размер на 25.00 лв. Съразмерно на уважената част от заявлението претенцията за държавна такса следва да бъде уважена до сумата от 1.67 лева.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, срещу Д. И. И., ЕГН: ********** за следните суми по Рамков договор № 503247441, системен партиден номер М4694481: сумата от 16.32 лева, представляваща стойността на предоставена пакетна услуга сателитна телевизия (2010002624440) и фиксиран интернет през мобилната мрежа (359**********) с план Net Box 150 GB + DTH 100 + Max Sport Plus, за периода от 28.11.2023 г. до 27.12.2023 г., ведно с лихва за забава в размер на 2.19 лева за периода от 18.01.2024 г. до 14.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението – 28.05.2025 г., до окончателното плащане, както и сумата от 1.67 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ подаденото от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 90.00 лева неустойка за невърнато оборудване по ценова листа – предоставен цифров приемник, ведно с мораторна лихва в размер на 11.10 лева за периода от 25.02.2024 г. до 14.05.2025 г.; сумата от 140.00 лева неустойка за невърнато оборудване по ценова листа – 4G router NetBox, ведно с мораторна лихва в 2 размер на 17.27 лева за периода от 25.02.2024 г. до 14.05.2025 г., Разпореждането в частта, с която се отхвърля отчасти заявлението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на настоящото разпореждане в отхвърлителната част, ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА за предприемане на действия по даване на указания на заявителя по чл.

415, ал.1, т. 3 от ГПК за предявяване на осъдителен иск.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3