Решение № 3060 от 16.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3060 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330122229 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Г. К. К. против „Сити Кеш“ ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 1 211, 92 лв. – неустойка, предвидена в чл. 8 във вр. с чл. 6 от Договор за паричен заем № ***/24.12.2019 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ***/24.12.2019 г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 1 500 лв., срещу насрещното задължение на ищеца да върне сумата от общо 1 835, 08 лв. на 11 месечни вноски. Твърди, че в договора е установен годишен лихвен процент от 35, 04 % и годишен процент на разходите – 41, 03 %. Твърди, че в разпоредбата на чл. 6 от Договора е установено задължение за заемателя, в тридневен срок от сключване на договора, да представи обезпечение, отговарящо на условията по чл. 9, ал. 2 от Общите условия, а именно – поръчител или банкова гаранция.

Поради неизпълнение на задължението си в тридневен срок от подписването на договора да предостави обезпечение на паричните си задължения измежду банкова гаранция и поръчителство на две лица, била начислена неустойка в размер на 1 211, 92 лв. Сочи, че с включване на задължението за неустойка 1 общата дължима сума по кредита е от 3 047 лв. Твърди, че по отношение на сключения между страните договор следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в който изчерпателно е посочено какво следва да бъде съдържанието на договора за кредит. Счита, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, доколкото води до неоснователно обогатяване на кредитора – при липса на установена насрещна престация.

Счита, че по този начин се прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, върху самия длъжник. Поддържа, че неустойката излиза извън присъщите й функции, в който смисъл се позовава на Тълкувателно решение 1/15.06.2010 г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че неустойката не е съобразена с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета, като клаузата за неустойка е в пряко противоречие с целта на Директивата. В този смисъл се позовава на практика на Съда на ЕС. Позовава се и на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при сключване на договора за кредит, доколкото посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действително приложения, доколкото сумата за неустойка не е включена при неговото определяне. В този смисъл счита, че потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита на основание чл. 23 ЗПК. Счита, че следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 19, ал. 5 във вр. с ал. 4 ЗПК, тъй като след включване на задължението за неустойка годишния процент на разходите ще надхвърли размера, установен в закона. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Сити Кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Счита, че недействителността на неустоечната клауза не влече недействителност на договора за кредит, доколкото не е част от същественото му съдържание. Поддържа, че установения в договора годишен процент на разходите е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото годишният процент на разходите не надхвърля размера на пет пъти законната лихва за забава. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен годишния процент на разходите и по какъв начин се формира последния с посочване на компонентите по чл. 19, ал. 1 ЗПК 2

Поддържа, че неустойката не е включена в годишния процент на разходите и не следва да бъде включена в последния, тъй като компонентите на годишния процент на разходите следва да бъдат посочени към датата на сключване на договора за кредит, а неустойката възниква като задължение след сключване на договора. Сочи, че проверка за кредитоспособността на потребителя е извършена към момента на отправяне на искането за сключване на договора за кредит. Счита, че неустойката е действителна и е уговорена като санкция за неизпълнение на задължението на длъжника да осигури обезпечение. Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит и е получил подробна информация за желания от него кредитен продукт. Сочи, че потребителят е разполагал и с възможност в рамките на 14 дни да се откаже от договора без да е обвързан по никакъв начин от неустойката, както и без никакви последици, свързани със заплащането на такси и разноски. Сочи, че между страните са сключени 8 идентични договора за кредит в периода от 2018 г. до 2020 г., което обстоятелство оборва твърденията на ищеца за недействителност на неустойката и за липса на достатъчна информация относно размера на задълженията. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим за разглеждане, доколкото в производството по делото не са въведени твърдения за заплащане на суми по клаузата за неустойка, като доказателства в този смисъл не са представени.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че между страните е сключен Договор за паричен заем № ***/24.12.2019 г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 1 500 лв., при установен годишен лихвен процент – 35, 04 % и годишен процент на разходите – 41, 03 %.; 2. че с разпоредбата на чл. 8 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 3

1 211, 92 лв.; 3. че в годишния процент на разходите, посочен в договора от 41, 03 % не е включено задължението по чл. 11 от Договора за заплащане на неустойка от 1 211, 92 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца Г.

К. К. и ответника „Сити кеш” ООД е сключен Договор за паричен заем № ***/24.12.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – заемополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 11 месечни погасителни вноски, ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1 835, 08 лв. Установен е годишен лихвен процент от 35, 04 % и годишен процент на разходите от 41, 03 %.

С разпоредбата на чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство, което да отговаря на условията по чл. 9, ал. 2 от Общите условия.

С клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 1 211, 92 лв., платима разсрочено.

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, в който е установен размерът на дължимите погасителни вноски в общ размер от 277 лв. Падежът на първата погасителна вноска е установен на 24.01.2020 г., а на последната – на 24.11.2020 г.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако 4 единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 6, ал. 1 от договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на 5 кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя.

Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски - подобно на главницата и възнаградителната лихва.

По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

Разпечатката съдържа 27 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30289797-6efc-43a4-a5e2-21e783ccef75