Решение № 442 от 14.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Н., 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20262150100413 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Е. Д. С. предявява срещу „Н.“ ООД иск за прогласяване за недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключения между страните договор за потребителски кредит № 2020052910******/29.05.2020 г., поради нетечно посочен в договора годишен процент на разходите (ГПР), а в условията на евентуалност, в случай че искът за недействителност бъде отхвърлен, се иска да се прогласи нищожността на чл. 6, ал.

1 от договора, поради противоречието му със закона или добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че неустойката, предвидена в договора, представла скрита конструкция на реалните разходи по кредита. Излагат се подробни правни и фактически съображения относно недействителността на договора, респ. неговата частична нищожност в частта относно чл. 6, ал. 1 от договора. Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

Ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита същият за неоснователен. Излагат се подробни правни аргументи спрямо всеки един довод на ищеца в исковата молба. Моли се отхвърляне на предявения иск. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В о.с.з. страните не се явяват и не изпращат представител. И двете страни депозират молби, с които изразяват становище по същество на спора.

Фактически констатации и правни изводи на съда.

По делото няма спор, че ищецът в качеството му на кредитополучател, сключва с ответника, в качеството му на кредитор, договор за потребителски кредит № 2020052910******/29.05.2020 г., по силата на който ответникът се задължава да предостави на кредитополучателя сумата от 1000,00 лева, който следва да я върне, заедно с лихвите по кредита в срок до 30.08.2020 г. на вноски съгласно погасителен план по чл. 11, ал. 2 от договора.

В чл. 4, ал. 3 от договора се предвижда задължение за кредитополучателя в срок до края на следващия работен ден от сключване на договора, да предостави на кредитора 1 гаранция по кредита съгласно реда и условията в ОУ по договора, в размер на 1068 лева със срок на валидност до 31.08.2020 г.

В чл. 6, ал. 1 от договора е уговорено, че при непредоставяне на гореописаната гаранция ищецът дължи на ответника неустойка в размер на 327,00 лева, която се начислява месечно, считано от изтичане на срока за предоставяне на гаранцията – ал. 2 на чл. 6 от договора.

Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Съдът констатира, че в уговорената чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, дължима в случай, че не се предостави в срок обезпечение на задълженията си посредством гаранция, противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да получи завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК).

Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. Ето защо съдът намира, че посоченият размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като не съдържа в себе си уговореното скрито възнаграждение, под формата на неустойка, което представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 1- ал. 4 от ЗПК – в този смисъл е и О № 1663/27.06.2025 г. по в.ч.гр.д. №953/2025 г. по описа на БОС.

Некоректно посочения размер на ГПР има за последица недействителност на целия договор, съгласно чл. 22 от ЗПК. Предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

Видно представения по делото договора за правна защита и съдействие процесуалният представител на ищеца предоставя на последния безвъзмездна правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА. С оглед предмета на делото и стойността на недействителния договор за кредит съдът намира за справедливо определянето на възнаграждение в размер на 204,00 евро, което следва да се заплати от ответника в полза на пълномощника на ищеца.

Отделно на ищеца се следват разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 28,53 евро за заплатена държавна такса, платими от ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за недействителен сключения между страните Е. Д. С., ЕГН:********** с адрес: гр. Н., кв. Ф. № ***** и „Н.“ ООД ЕИК:****** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.С.“ № *** договор за потребителски кредит № 2020052910******/29.05.2020 г. на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Н.“ ООД ЕИК:****** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Л.С.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. С., ЕГН:********** с адрес: гр. Н., кв. Ф. № ***** сумата от 28,53 (двадесет и пет евро и петдесет и три евроцента) разноски на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „„Н.“ ООД ЕИК:****** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Л.С.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. А. А., личен № ******, с адрес на кантора: гр. П., ул.

З. № ***, сумата от 204,00 (двеста и четири) евро адвокатско възнаграждение, на основание 2 чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

3