Решение № 119 от 19.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000164 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, гр. София, чрез процесуалния представител адв.Н.В. и насрещна въззивна жалба от А. М. П., ЕГН **********, от *****, чрез адв.Ж.Е. от АК -София срещу решение №5/06.01.2026г., постановено по ТД №334/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът частично е уважил исковата претенция на А. П. срещу застрахователното дружество Лев Инс АД с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД и осъдил същото да заплати на А. М. П. сумата от 35 790,43 евро - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Д. Д. Г., причинена вследствие на ПТП на 30.12.2021г. по вина на водача на л.а. БМВ „Х5“, рег.№ *****, застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на застрахователната претенция на 01.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над присъдените 35 790,43 евро /равняващи се на 70 000 лв./ до предявения размер от 102 258,38 евро /равняващи се на 200 000 лв./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция 01.02.2022 г. до окончателно изплащане на сумата като неоснователна, както и е извършил разпределение на разноските по делото.

Въззивникът „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД обжалва решението в осъдителната част, намирайки същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с подробно изложени съображения. Основното оплакване на ответника е за неоснователност на исковата претенция поради недоказаност на създадената трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия, от чиято загуба тя да е търпяла и да продължава да търпи 1 продължителни болки и страдания. За недоказани счита и твърденията за негативни емоционални и психологически последици у ищцата както и причинно - следствената им връзка с процесното събитие. Считат, че съдът не е разгледал наведените в отговора на исковата молба възражения и оспорвания на исковата молба, не е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Частично са игнорирани документи – писмени и гласни, в т.ч. изявления на ищцата за неизгодни за нея факти по см. на чл.175 ГПК, дадени пред орган на власт, които удостоверяват липсата на близка емоционална и фактическа връзка с починалия и обосновават извод, че ищцата не попада в кръга на легитимираните да търсят обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт лица, съобразно задължителните указания, дадени с ППВС № 5/69 и ТР №1/21.06.2018г., по ТД №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се противоречие на твърденията на ищцата с гласните доказателства, събрани в досъдебното производство по ДП №677/2021г. на РУ Нова Загора, както и със събраните писмени доказателства, включително официални свидетелстващи документи. Свидетелските показания на майката на починалия Д., събрани в хода на съдебното производство, са в утвърждение на изложената в отговора на исковата молба теза за неследващо се обогатяване на ищцата, а съдът безкритично е възприел показанията на св.П. и св.П.. Застрахователят претендира отмяна на решението в осъдителната част като вместо това бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция изцяло, в т.ч. претенциите за присъждане на законна лихва, ведно с всички законни последици от това. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В жалбата си застрахователят е направил доказателствени искания за: снабдяване със съдебни удостоверения за пред ГРАО -Община Варна за установяване семейния статус на ищцата и родени деца; препис от договора за дарение от 30.01.2022г.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК ответната страна А. М. П., чрез адв.Е., е депозирала писмен отговор, инкорпориран в насрещната въззивна жалба. Намира жалбата на застрахователното дружество за неоснователна и необоснована. Оспорва като несъстоятелни оплакванията по отношение на свидетелските показания от наказателното производство и обстоятелствата, които били установени чрез тях. Възразява, че жалбоподателят не е направил пълен и всеобхватен анализ на всички доказателства по делото в тяхната взаимовръзка. Твърди, че са налице достатъчно непротиворечиви доказателства (свидетелски показания на трима свидетели, в т.ч. свидетел на ответната страна - Й и писмени доказателства, вкл. за създаване на сдружение в памет на починалия Д. Г.), поради което не е налице необоснованост на обжалваната от застрахователя част от първоинстанционното решение. Не възразява по допускане на доказателствените искания, като изразява готовност, в случай, че съдът уважи искането да предостави сочения договор за дарение от 30.01.2022г. без заличени данни. Моли въззивната жалба на ЗК ЛЕВ ИНС АД да бъде оставена без уважение.

В срока за отговор А. М. П. е депозирала насрещна въззивна жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част, за разликата над присъдените 35 790,43 евро /равняващи се на 70 000 лв./ до размера от 51 129,19 евро /равняващи се на 100 000 лв./. Въззивницата излага оплаквания единствено за неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД с подробно изложени съображения за доказаност на дълбоката емоционална връзка с починалия и тежестта на претърпените от нея болки и страдания в резултат на неочакваната загуба, позовавайки се основно на свидетелските показания по делото. Моли съда да отмени решението в съответната част като постанови друго, с което да присъди на А. П. допълнителна обезвреда за неимуществени вреди до претендирания с въззивната жалба размер от 51 129,19 евро /равняващи се на 100 000 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.02.2022г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените в производството разноски.

2

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК ответната страна „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС Армеец“ АД не е депозирала писмен отговор по насрещната въззивна жалба.

Във въззивното производство всяка от страните поддържа жалбата си, съответно изразява становище за неоснователност на насрещната й жалба: ищцата чрез адв.С. и адв.Е., а ответното дружество чрез адв.В..

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, в рамките на ограничения въззив, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че ВОС е бил сезиран с искова молба на А.

М. П., с която е бил предявен осъдителен иск по отношение на ЗК Лев Инс АД, за осъждане на застрахователя на Гражданската отговорност на водача на л.а.БМВ Х5 ХДрайв 40Д с К№*****, който самокатастрофирал на 30.12.2021г. на автомагистрала Тракия, на км.343+800, при което загинал пътникът в автомобила, пътуващ на предна дясна седалка Д.

Д. Г. /на *****/. За виновен за ПТП е признат водачът на автомобила И. Й, спрямо когото е постановена осъдителна присъда по НОХД №312/2024г. на ОС-Сливен, потвърдена от АСБургас по ВНОХД №311/2024г., влезли в сила. Твърди се отправена до застрахователя претенция от пострадалата П. на 01.02.2022г., по която ответното дружество отказало да определи и изплати обезщетение за неимуществени вреди на ищцата. Същата твърди, че се легитимира като пострадало от описаното ПТП лице, тъй като е имала изградена с починалото лице трайна и дълбока емоционална фактическа връзка, по която само смъртта е попречила да бъде валидирана чрез сключване на граждански брак. Твърди, че приживе Д. й подарил годежен пръстен, живели са заедно и са правили общи планове за бъдещето си.

През Коледните празници непосредствено преди катастрофата Д. обявил и на майка си, че възнамерява да сключи брак с А.. За чувствата им говори и обстоятелството, че след смъртта на Д., неговият баща превел на А. част от наследените парични средства както и ид.част от недвижим имот като е считал, че тя има морално право на това. Въз основа на изложеното ищцата претендира, че е легитимирано лице по прекия иск за неимуществени вреди съгласно ППВС №5/1969г. поради изградените отношения с починалото лице. Претендира сумата от 200 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихва от подаване на застрахователната претенция на 01.02.2022г. до окончателното изплащане. /посочва банкова сметка/

Искът се оспорва по основателност и размер от ответното дружество ЗК Лев Инс АД, което счита, че ответницата не може да се легитимира като пострадала от процесното ПТП и настъпилата при същото смърт на Д. Г., съответно не притежава субективно право да предяви прекия иск по чл.432 КЗ. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица ГОА за процесния автомобил към датата на ПТП. Оспорва се материалната легитимация на ищцата. Позовават се на постановките на ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС. Считат, че ищцата не може да установи трайни, дълбоки и емоционални отношения с починалото лице. Оспорват се въведените в тази връзка фактически твърдения за съвместно съжителство в общо домакинство и характера на взаимоотношенията. Твърди се, че ищцата не е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на Д. – такива не са възникнали за процесния период, а ако са налице такива – същите не кореспондират на претендирания размер, който се явява прекомерен. Твърди се и съпричиняване, доколкото починалия е поощрявал водача да управлява автомобила с висока скорост. Оспорват се доказателствата за дарение на парична сума и на недвижим имот на ищцата като привидни.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е 3 надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Жалбите са подадени в законоустановените срокове, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес в обжалваните части. Същите отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирана от първоинстанционния съд. Ето защото ВАпС приема същите за процесуално допустими.

С първоинстанционното решение съдът е присъдил на ищцата сумата от 35 790.43 евро или 70 000 лева, обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Решението в отхвърлителната част се обжалва частично до размера на 51 129.19 евро, с левова равностойност от 100 000 лева. Решението, в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 51 129,19 евро /равняващи се на 100 000 лв./, до пълния претендиран размер от 102 258,38 евро /равняващи се на 200 000 лв./, като необжалвано е влязло в законна сила. Същевременно, решението е предмет на обжалване изцяло и в осъдителната си част до размера от 35 790.43 евро от страна на застрахователя.

Не е спорна допустимостта на иска съобразно упражнената преди предявяване на иска застрахователна претенция в рекламационно производство пред ответното дружество съгласно чл.380 вр.чл.498 КЗ. /вж. л.20/

По делото е безспорно установено наличието на застрахователно правоотношение за процесното МПС по риска ГОА, валидно към датата на ПТП. С присъда по НОХД №312/2024г. на ОС-Сливен подсъдимият И. Г.Й като водач на автомобила е признат за виновен за това, че на 30.12.21г. на автомагистрала Тракия, при км.243-800, при управление на БМВ Х5 с рег.№***** е нарушил правилата за движение в чл.21, ал.1 от ЗДвП като управлявал автомобила със 196 км/ч /при разрешена 140/, при което загубил управлението при разкъсване на задна дясна гума и причинил ПТП, от което последвала смъртта на возещия се вдясно от водача Д. Д. Г.. Влязлата в сила присъда се ползва със задължителна за настоящия съд сила относно гражданскоправните последици съгласно чл.300 ГПК.