Определение № 259 от 12.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. Варна, 11.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20243000600412 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 248 ал. 1 т. 6 от НПК и се развива по глава 22-ва от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при ОП Варна срещу определение на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 1477/24 г., с което на 06.12.2024г. в проведено разпоредително заседание по делото по реда на чл.

248 ал. 1 т. 6 от НПК, първоинстанционният съд е потвърдил мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 440 лева по отношение на подсъдимия Д. Р. Г., като отказал да уважи искането на прокурора за увеличаване на размера на гаранцията.

Протестът е подаден в законния срок, но неправилно базиран на основание по чл. 64 ал. 6 от НПК, доколкото по делото е внесен обвинителен акт и се оспорва определение на съда от разпоредително заседание. Прокурорът намира, че размерът на паричната гаранция не постига целите на мерките за неотклонение по чл. 57 от НПК, „…тъй като е пренебрежимо малък да възпре когото и да е от извършване на престъпление, а подс. Г. се явявал пред съда, защото очаквал условно наказание…“; имущественото положение и престъпната дейност на подсъдимия, според прокурора, налага съдът да 1 определи гаранция в значително по-висок размер, съответстващ на вложените в престъплението средства. Искането до въззивния съд е за отмяна на атакуваното определение и вместо него да наложи мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 5000лв.

Администрирането на протеста, жалбата и материалите по делото до Апелативен съд гр. Варна сочи, че съставът на ОС Варна поддържа изразеното в определението становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия състав.

Варненски апелативен съд, в настоящия състав се запозна с материалите по делото, прецени съображенията в разглежданото определение и възраженията на прокурора, и констатира следното:

НОХД № 1477/24г. по описа на ОС Варна е образувано на 18.10.2024г. по обвинителен акт, внесен срещу подс. Д. Г. за престъпления по чл. 354а, ал. 2 НК и чл.354в ал. 1 вр. чл. 26 от НК.

В проведеното разпоредително заседание на 06.12.2024г. прокурорът е направил искане размерът на паричната гаранция да бъде увеличен за да се гарантира изпълнение на функциите на МНО, т. к. определен на 440 лева, не може да гарантира изпълнението на тази законова функция, размерът е „пренебрежимо малък“. Защитникът на подсъдимия, адв. Томов /АК Варна/ е изразил несъгласие с аргумента, че мярката е взета на 04.04.2024 г., влязла в сила на 09.04.2024 г., е внесена и няма основания за изменение по реда на чл.66 ал.1 НПК, доколкото подсъдимият я спазва. Първоинстанционният съд е преценил, че доколкото взетата мярка за процесуална принуда „Гаранция в пари“ в размер на 440 лв. не е нарушавана, не се налага коригирането й чрез увеличаване на размера й, поради което я е потвърдил.

За да се произнесе, съставът на въззивната инстанция съобрази следното:

На първо място, че протестът неправилно е базиран на нормата на чл. 64 ал. 6 от НПК, доколкото по делото е внесен обвинителен акт и се оспорва определение на съда от разпоредително заседание, т. е. процесуалният ред е по чл. 249 ал.3 вр. чл. 248 ал. 1 т. 6 от НПК, което налага произнасяне от 2 настоящата инстанция.

На второ място, че при налична вече МНО „Гаранция в пари“ в размер на 440 лева, е неправилно искането до ревизиращата инстанция за отмяна на атакуваното определение и вместо него да бъде „наложена мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 5000 лева“, т. к. протестът е насочен към изменение на размера на вече определена МНО „Гаранция в пари“.

На трето място, законодателят в разпоредбата на чл. 248 ал. 1 т. 6 от НПК – в разпоредително заседание, е предвидил възможност съдът да преразгледа и измени или да потвърди вида на мярката за неотклонение . Не е налице в тази процедура самостоятелен ред за обжалване на размера на паричната гаранция – определена и внесена осем месеца по-рано.

Въпреки изложените процесуални неблагополучия в протеста, може да бъде извлечено като цяло становището на представителят на държавното обвинение по актуалността на МНО по отношение на подсъдимото лице и като страна в състезателното наказателно производство, прокурорът може да атакува постановения съдебен акт, който поначало подлежи на проверка, съгласно нормите на НПК. Поради това и въззивната инстанция дължи произнасяне по същество на изложеното доводи в протеста.

Видно от материалите по делото, на ДП първоначалната МНО по отношение на обв. лице Д. Г. е била „Домашен арест“, същата на 04.04.2024г е била изменена в „Гаранция в пари“ в размер на 440 лева, внесена на 09.04.2024г, когато и определението е влязло в законна сила. Липсват данни по делото обвиняемият/подсъдимият Г. да е нарушавал МНО до датата на провеждане на разпоредителното заседание на 06.12.2024г, когато ВОС е отказал да увеличи размера на гаранцията, респ. липсва основание да се счита, че тази мярка за процесуална принуда не може да изпълни целите, предвидени от законодателя в хипотезата на чл. 57 от НПК. Изразените опасения 8 месеца по-късно /след изменение на мярката в „гаранция в пари“ в размер на 440 лева/ в протеста от представителя на ОП Варна, ревизиращата инстанция намира за хипотетични, доколкото на този етап на наказателното производство, те не намират опора в материалите по делото, с оглед демонстрираното правомерно процесуално поведение от страна на подс. Д Г..

Съобразявайки изложеното по-горе, съставът счете частния протест за 3 неоснователен, а определението на ОС Варна в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното и на основание чл. 249 ал. 3 от НПК и чл. 345 ал.1 от НПК съставът на АпС Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1202, постановено на 06.12.2024г. от Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 1477/24г. в частта, с която на основание чл. 249 ал. 2 вр. чл. 248 ал. 1 т. 6 от НПК съдът е потвърдил мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 440 лева по отношение на подсъдимия Д. Р. Г., и

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4