Решение № 94 от 26.01.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Перник, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20211720201110 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №566461-F571932/19.03.2021г., издадено от Л. П. Х. - началник на отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, на „******“ ЕООД, гр.

Перник, ЕИК ****, на основание чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер 500.00 лв., за това, че на 20.09.2020 г., в 12.55 часа, при извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ПР на ЗДДС – Бърза закуска – дюнер, находящ се в гр. Перник, пл. Кракра Пернишки №21, стопанисван от „******“ ЕООД, се установило, че при направена контролна покупка на 1 брой дюнер на стойност 2,50 лева, заплатени в брой от инспектор по приходите Л.Д., не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта, като плащането е прието от К. Т. Г. с ЕГН **********, на длъжност ***** – нарушение на чл.118, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност .

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „******“ ЕООД, гр. Перник, представляваното от К. С. Т. К., с която се оспорва процесуално-правната и материално-правната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че са нарушени процесуални правила при издаването му, че приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните доказателства, че наложената административна санкция е неправилно 1 определена. На основание изложеното се моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебното производство позицията на жалбоподателя за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт, изразена чрез пълномощника му – адв. Р. З., се основава единствено на възражения за това, че съдържанието на съставения акт е останало неясно за законния представител на юридическото лице, който не разбира добре и не говори гладко български език, както и на допуснати процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. Без да се оспорва констатацията за неиздаване на фискална косова бележка за извършената контролна покупка, както и че плащането е прието от работничка в обекта, се заема позиция, че нарушението не е извършено виновно.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ст. ю.к. К., изразява становище за неоснователност на възраженията за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като застъпва теза, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, и в съответствие с материалния закон.

Пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление като законосъобразно и правилно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 20.09.2020 г., около 12.55 часа, свидетелите Й. С. А. и Л. Й. Д. – инспектори по приходите в сектор „Оперативни дейности, дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП – София, извършили проверка в търговски обект – Бърза закуска – дюнер, находящ се в гр. Перник, пл. ******1, стопанисван от „******“ ЕООД. Свид. Д. извършил контролна покупка на 1 брой дюнер на стойност 2,50 лева, които заплатил в брой. Сумата била приета от работник в обекта, стоящ на касата, а именно К. Т. Г.. Поръчката била изпълнена от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството - К. С. Т. К., който лично приготвял дюнерите. За покупката на свид. Д. не била издадена фискална касова бележка, въпреки че в обекта имало монтирано фискално устройство, за което впоследствие инспекторите по приходите установили, че е модел “ TREMOL M 20“ с инд. №ZК 133551, номер на фискална памет 50170660, с рег. № на ФУ в НАП 4274601/25.06.2019г., както и че е изправно и в работен режим..

Малко след като получил закупения дюнер свидетелят Л.Д., заедно със стоящата наблизо свид. Й. А. се върнали, легитимирали се и предприели извършване на проверка. Установили самоличността на лицето, приело плащането, което пред тях потвърдило, че работи в обекта на „******“ ЕООД по трудов договор и е назначено на длъжност чистач. В присъствието на управителя, инспекторите проверили книгата за дневните финансови отчети, 2 изискали свидетелството за регистрация и паспорта на установеното в обекта фискално устройство и изискали отпечатване на междинен финансов отчет, от който била разчетена касова наличност от ФУ 3.00 лева. Във ФУ не били регистрирани промени на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) чрез наличните операции "служебно въведени" или "служебно изведени" суми /отчетени били „0“ лв./.

Контролните органи установили и фактическата наличност в касата, възлизаща на 135.00 лева, съгласно изготвен опис. В 13.31 ч. бил отпечатан и КЛЕН отчет /контролна лента на електронен носител/ за 20.09.2020г. Въз основа на тези документи се уверили, че извършената продажба непосредствено преди започване на проверката не е отразена във фискалното устройство.

Констатациите си и установеното фактическо положение контролните органи отразили в протокол за извършена проверка №0405928 от 20.09.2020г.

Протоколът бил подписан от работничката в обекта – свид. Г. и от законния представител на ЮЛ, стопанисващо обекта, които не оспорили нарушението.

След приключване на проверката инспекторите направили служебна справка в информационната система на НАП, при която данните, че свид. К. Г. работи по трудово правоотношение с „******“ ЕООД се потвърдили.

На 27.09.2020г. срещу търговското дружество, в присъствие на законния му представител – К. К., било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт №F571932, като свидетелката А. приела, че е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Непосредствено след съставяне на акта същият бил предявен за запознаване и подписване, при което управителят подписал акта без обяснения и възражения, вписал адреса и длъжността си, и приел връчения препис.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения..

На 19.03.2021г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 и чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС наложил имуществена санкция на „******“ ЕООД за нарушението по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите Й. С. А., Л. Й. Д. и К. Т.

Г., както и приетите писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение №F571932 от 27.09.2020г., заверени копия на протокол за извършена проверка №0405928 от 20.09.2020г., опис на касова наличност, дневен финансов отчет за 20.09.2020г. и разпечатка КЛЕН, заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020г. на изпълнителен директор на НАП,.

Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява 3 неоснователна.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по същество. Възраженията в тази насока наведени в жалбата са неоснователни.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020г. на изпълнителен директор на НАП. Спазени са изискванията към съдържанието им, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.

Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.

Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите от състава на чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са установени правилно е въпрос по същество. Правната квалификация на нарушението е и прецизирана в наказателното постановление, доколкото е направена препратка и към разпоредбите на Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, която детайлизира прилагането на законовото изискване по-горе като регламентира реда за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти. Посочено е, че разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата установява общо задължение за лицата, извършващи продажби или предоставящи услуги в търговски обект, да регистрират и отчитат тези продажби и услуги с фискална касова бележка от фискално устройство, а конкретните хипотези на задължението и начина на издаване на фискална касова бележка са уредени в чл.25, който отново императивно разпорежда издаване на такава, независимо от съставянето на първичен счетоводен документ. Обосновано е, че констатираното в случая неизпълнение на задълженията, предвидени в чл.3 и чл.25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, обвързани с нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е съставомерно поведение и мотивира ангажиране имуществената отговорност на наказаното дружество.

Не е нарушено и правото на защита на наказания субект – да разбере в какво се изразява нарушението и да осъществи адекватна защита срещу 4 него. Вярно е, че управителят на ЮЛ не е с български произход, но от този факт не следва непременно извод, че не владее писмено и говоримо български език.

В ЗАНН липсва изрична регламентация за подобна хипотеза, а субсидиарното прилагане на нормите на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН се отнася единствено за съдебното производство, не и за фазата на административнонаказателното производство. В транспонираните в Република България: Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по наказателноправни въпроси, чиито актове могат да се обжалват пред съд, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съда. Следователно, нито общностното, нито националното право съдържат безусловно задължение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице – чужд гражданин, да бъде осигурен преводач на разбираем за него език в рамките на административнонаказателно производство. Достатъчно е да се установи, че съдържанието на акта, вмененото нарушение и фактите, на които се основава са станали разбираеми за наказаното лице и същият не е бил затруднен да организира и упражни правото си на защита срещу него.

Следователно, въпросът дали неучастието на преводач при предявяване на акта представлява съществено процесуално нарушение се решава въз основа на всички обстоятелства по делото, даващи възможност за преценка засегнато ли е правото на справедлив процес на наказания и правото му на защита.