Решение № 145 от 21.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Велико Търново, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело № 20264001000153 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1 . Въззивна жалба вх. № 6220/26.05.2026г. на И. С. И., ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу Решение № 50/04.05.2026г., постановено по т. дело № 43/2025г. по описа Окръжен съд – Плевен, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от въззивника против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, гр.София, иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД, за сума от 25 564.59 евро /равностойност 50 000 лв./, представляваща разликата над 76 693.78 евро /равностойност 150 000 лв./ до 102 258.38 eвро / равностойност 200 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 15.10.2024 г., причинено при управление на застрахован при ответника т.автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег.№*****, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 21.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съдебната практика на съдилищата и ВКС, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен в претендирания размер. Излагат се подробни аргументи, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани от увреденото лице неимуществени вреди, като неправилно е приложен критерият за справедливост и не са взети предвид настъпилите 1 увреждания на здравето и психиката на ищеца, както и съдебната практика. Твърди се, че съдът не е взел предвид всички травми, получени като пряка последица от ПТП, които са създали реална опасност за живота на ищеца, довели до болничен престой и интервенции, до прекратяване на трудовото му правоотношение, което от своя страна е довело до драстична промяна в живота му. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл. 38 ал. 1 от ЗА.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който същата се оспорва като неоснователна.Претендира се отхвърлянето й и потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно, както и присъждане на разноски.

2.Въззивна жалба вх. № 7793/29.06.2026г. от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, гр.София,чрез процесуален представител срещу Решение № 50/04.05.2026г.,постановено по т. дело № 43/2025г. по описа Окръжен съд – Плевен, В ЧАСТТА, с която въззивника Е ОСЪДЕН да заплати на И. С. И., ЕГН ********** сумата от 25 564.59 евро /равностойност 50 000 лв./, представляваща разликата над 51 129.19 евро/ равностойност на 100 000 лева/ до присъдения размер от 76 693.78 евро /равностойност 150 000 лв./ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 15.10.2024 г., причинено при управление на застрахован при ответника т.автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег.№*****, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 21.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен за обжалвания размер. Излага се, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани по делото от увреденото лице неимуществени вреди, неправилно е приложен критерият за справедливост, като при определянето му не е взета предвид икономическата обстановка в страната, както и вида и характера на търпените от ищеца вреди. Твърди се, че съдът не е взел предвид наличието у ищеца на хронични заболявания - лупус, диабет и др., които са удължили значително оздравителния период и които разколебават пряката причинно – следствена връзка между ПТП и фрактурата на гръдни прешлени ТН6 и ТН8. Поддържа се, че при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид, че ищецът не е потърсил помощ и за психичните си проблеми, получени в резултат на острата стресова ситуация в резултат на произшествието. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е депозиран отговор от ответната по жалбата страна.

В съдебно заседание по същество, И. И., редовно призован не се явява. Чрез процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа депозираната жалба, претендира уважаването й, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.Оспорва жалбата на ответното дружество. Прави възражение за прекомерност на адвокатското 2 възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

В съдебно заседание по същество, ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба и оспорва тази на насрещната страна. Претендира разноски.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред Окръжен съд – Плевен е образувано по искове на И. С. И., с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр. София, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 15.10.2024 г., в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от дата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 21.11.2024г. до окончателното му изплащане и обезщетение в размер на 1 448.99 лв. за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 26.02.2025 г. до окончателното му изплащане.

В срока по чл.363 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като неоснователни. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва наличието на деликт, сочения механизъм на ПТП, т.е. да е настъпило по изключителна вина на застрахования при него водач и ищецът в резултат на същото да е получил всички твърдени от него увреждания на здравето.

Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради не поставяне от ищеца на обезопасителен колан - чл.137а от ЗДвП. Намира иска за неимуществени вреди за неоснователен в пълния претендиран размер, като не съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат от пътния инцидент и надвишаващ значително справедливото обезщетение на претърпените вреди. Възразява срещу началния момент на акцесорния иск за лихва. Претендира разноски.

В депозираните допълнителна искова молба и отговор към нея, страните поддържат тезите си.

В настоящото производство с въззивните жалби не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка 3 между деянието и вредоносния резултат. Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.

За т.а. марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег.№ *****, към дата на инцидента, е било налице валидно правоотношение с ответното застрахователно дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаващо гражданската отговорност на водача на автомобила.

Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищеца е отправил искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, застрахователят е уведомен за процесното ПТП на 21.11.2024г. и при него е образувана застрахователна преписка, по която не е изплатено обезщетение.

Механизмът на ПТП е установен от заключението по приетата в първоинстанционното производство САТхЕ, което съдът кредитира и от което се установява, че ПТП е настъпило на 15.10.2024 г. около 7.45 сутринта на път ПП I-3 „Бяла-Ботевград“, в посока Плевен –Русе, по вина на водача на товарен автомобил „Дачия Докер“ рег. № ***** – Б. П. А., който в нарушение на правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, не контролирал непрекъснато управляваното от него мпс и при движение със скорост от 86.76км/ч , при ясно време и видимост, не предприел маневри и с предната част на т.а. ударил в задната част спрелия за да извърши разрешена в пътния участък маневра „завой на ляво“ към отбивка, л.а. „Хюндай Гец“ с рег.№ *****, управляван от Д. П. Д., при което ищецът И. С. И. , като пътник на предна дясна седалка на автомобила, получил телесни увреждания.

За произшествието бил съставен КП за ПТП с пострадали лица от 12.11.2024г. издадени от ОД МВР – Плевен, образувано било ДП № 268/2024г. по описа на ОД МВР Плевен. Служебно известно на съда е, че с Решение № 64/15.06.2026г. по ВНОХД № 395/2025г. по описа на ВТАС е потвърдена Присъда № 39/20.10.2025 г. по НОХД № 603/2025 г. на Окръжен съд – Плевен , с която подсъдимият Б. П. А. е признат за виновен в това, че на 15.10.2024 г. на ПП I-3 „Бяла-Ботевград“, км 74+013 в местността „Шумата“ при управление на МПС категория „В“ – товарен автомобил Дачия „Докер“ рег. № *****, собственост на „Био ядки Ники“ ЕООД в посока от град Плевен към град Русе, в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, не контролирал непрекъснато управляваното МПС и допуснал ПТП, като причинил по непредпазливост смъртта на С. А.

П., средна телесна повреда на П. К. М. и комбинирана средна телесна повреда на И. С. И., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „б“ и „в“, вр. чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и във вр. чл. 58а, ал. 4, във вр. чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода. Решението на въззивната инстанция е протестирано от Прокуратурата на Р.България, относно размера на наложеното на виновния водач наказание, като висящо пред ВКС е НД № 866/2026г. , трето наказателно отделение.

В частта относно претенцията за имуществени вреди, както и за неимуществените до размер от 51 129.19 евро /100 000лева/, Решение № 50/04.05.2026г., постановено по т. дело № 43/2025г. по описа Окръжен съд – Плевен не е обжалвано и е влязло в сила.

4

Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е размерът на определената сума за обезщетение на доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП от 15.10.2024г.

Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лв., първоинстанционният съд не е спазил критерия за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД, преценявайки възрастта на пострадалия, доказаните по делото морални болки, страдания и психически стрес, както и икономическата конюнктура в страната.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, заключение по СМЕ и медицинска документация, ищецът чиято е доказателствената тежест е установил, че в резултата на процесното ПТП на 15.10.2024г. е получил: гръдна травма: счупване ребра /пет десни: 2, 3, 7, 8, 12; две леви: 2, 7/, фрактура на тялото на седми гръден прешлен Th7 със стеноза на гръбначномозъчния канал, двустранен масивен излив на кръв в гръдната кухина /двустранен хемоторакс - вдясно 1500 мл., вляво 900 мл./, следкръвоизливна анемия, охлузване по корема. Фрактурите, при нормално протичане на оздравителния процес, са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата, около 1-2 месеца –тези на ребрата, около 7-8 месеца – тази на седми гръден прешлен. Кръвозагубата в гръдната кухина /двустранен масивен хемоторакс/ е довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Охлузването по корема е причинило болка и страдание. От КТ изследване проведено на 02.05.2025г. при ищеца са установени фрактури на телата на Тн6, Тн7, Тн8 с ретропулсия на костен фрагмент по посока на спиналния канал. Фрактура на тялото на Th7 с патологична колекция в тялото суспектна за абсцес, която ангажира ламините на Th6 и Th8.