Решение № 45 от 10.07.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Габрово, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244200600122 по описа за 2024 година въз основа данните по него и закона, прие за установено следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия О. А. С., чрез неговия защитник адв. Д. З. от Бургаска адвокатска колегия против Присъда от 23.03.2024 г., постановена по НЧХД № 78/2023 по описа на Районен съд - Севлиево.

С горната присъда, Районен съд – Севлиево е признал подсъдимия О. А. С. - от гр.

Севлиево, роден на **** г. в гр. Б., българин, български гражданин, осъждан, неженен, висше образование, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.10.2020 г., в 4:30 часа в дискотека „Бобруйск“ в гр. Севлиево, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето причинил на В. А. А. от гр. Севлиево следните увреждания: масивен отток и кръвонасядане в областта на дясното око и мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнанието, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“, включващо следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца, като следва да се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. На основание чл. 304 НПК, е признал подсъдимия О. А. С., със снета по-горе самоличност, за невинен в това да е причинил на В.

А. А. от гр. Севлиево проблеми със зрението, поради което го е оправдал в тази част на предявеното му с тъжбата обвинение. Осъдил е подсъдимия О. А. С., със снета по делото самоличност, да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на В. А. А. с ЕГН ********** сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното от С. престъпление, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 48 000 лева като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда, подсъдимия В. е осъден да заплати направените по делото 1 разноски от В. А. в размер на 2656,00 лв. и 50,00 лв.- държавна такса по сметка на РС – Севлиево.

Защитникът на подсъдимия, адв. З. поддържа жалбата и прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан поради липса на доказателства, както и присъдата в частта на уважения гражданския иск.

Частния тъжител се явява, явява се неговия повереник адв. Н. М. от ГАК. Оспорва жалбата и молят първоинстанционния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги прецени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, същата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваната присъда на Районен съд - Севлиево е постановена след правилно изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и тези пред въззивната инстанция, намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият О. С. и тъжителят В. А. на 10.10.2020 г. се намирали в дискотека „Бобруйск“ в гр. Севлиево, като към 4,00 ч. подсъдимия С. се насочил към малкия бар, където се намирал пострадалия А. и без причина му нанесъл удар в главата в областта на окото от дясната страна, от което А. се разклатил и се облегнал на бара. В непосредствена близост до пострадалия се намирали свидетели А. А. и С. П., които възприели удара.

Намесила се охраната на дискотеката, които извели пострадалия от нея. На същия ден, в 16,00 ч. пострадалия посетил Център за спешна медицинска помощ Габрово- филиал Севлиево, където бил прегледан от дежурен медицински фелдшер Н. К.. Посещението било регистрирано в медицинския журнал под № 4110, където диагнозата е: „контузия с кръвонасядане на дясното око“. В. А. на 12.10.2020 г. посетил „Медицински център“ Севлиево и от прегледа на д-р К. се установил масивен оток и болка в областта на дясното око с размер около 10 см. в диаметър, оток и синина в областта на първи пръст на дясната ръка. Поставена му била диагноза: контузио каптис. Комоцио церебри. Хематома регио окули декстра. Контузио ет хематома дигити І манусдекстра.

За случилото се В. А. споделил на Х. А.. Били на кафе в „ Севлиево плаза“, когато към тях се присъединил Т. Ч.. В. още бил с насинено око и носел очила. Докато били тримата се появил О. С., който ги поздравил и поискал да се разберат с В.. О. и В. си стиснали ръцете.

От 23.10.2020 г. до 25.10.2020 г., В. А. е бил настанен в Хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Стойчо Х.в“ – Севлиево с локален статус: охлузвания, синини, отоци, хематоми в областта на главата в лява очна орбита с размер 10 см в диаметър, тип „очила“.

Констатиран е световъртеж от централен произход след комоцио церебри. Била му е назначена медикаментозна терапия.

Съгласно приетото заключение на вещото лице по приетата по делото съдебномедицинска експертиза от Районен съд – Севлиево е установено, че В. А. е получил следните травматични увреждания: Кръвонасядане и оток в областта на дясното слепоочие и дясната орбита, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около две седмици. Мозъчно сътресение протекло без загуба на съзнание, което също е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота за срок от 1,5 месеца. Травма на І-ви пръст на дясната ръка, която е причинила болки и страдания за срок от 4-5 дена. Травмата на главата е причинила мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание. В показанията на свидетелите И. В. и С. П. не се споменава пострадалият да е 2 бил в състояние на безсъзнание. Не е установено по делото В. А. да е с увреда на зрението в следствие на нанесения удар. Травмата на пръста може да се причини и при залитане на пострадалия след удара по главата, съгласно приетата съдебно-медицинска експертиза.

Травмата в областта на дясното слепоочие и дясната орбита може да се причини при един удар с юмрук в областта на дясната орбита. При такъв удар е възможно освен оток и кръвонасядане в областта на дясната орбита да се получи оток и кръвонасядане изразени в значително по-малка степен и по вътрешната половина на клепачите на лявото око, което се описва като кръвонасядане тип „очила“, тъй като отокът и кръвонасядането са засегнали и лявата орбита. Мозъчното сътресение е в резултат на травмата на главата, като пострадалият имал изразени субективни оплаквания от гадене, главоболие, нарушена координация и светлобоязън, поради което е бил хоспитализиран в последствие.

Подсъдимият е дал обяснения, в които сочи, че частният тъжител и той са се сбутали в дискотеката. А. е бил употребил алкохол и се е закачал с хората. Подсъдимият С. му е направил забележка да не продължава така, защото са малък град и се знаят. Бутали са се, Б.

Б. е дошъл да ги разтърве и ги е извел навън от дискотеката.

Защитната теза на подсъдимия се опровергава от събраните по делото доказателства писмени и гласни. Не се спори, че на 10.10.2020 г., около 4,00-4,30 ч. сутринта в дискотека „Бобруйск“ в гр. Севлиево, подсъдимия и тъжителят са били посетители. Подсъдимият се е насочил към тъжителя и му е нанесъл удар в главата и пострадалият е залитнал, което е установено от св. А. А. и св. С. П.. Свидетелите А. и П. са очевидци на нанесения удар с юмрук в главата. Показанията им са ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Показанията им се подкрепят и от показанията на св. И. В., който е извел В. от дискотеката.

Телесните увреждания, описан в тъжбата, молбата – уточнение към нея, медицинското свидетелство, епикризата и заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се доказа да са били причинени от подсъдимия С. на частния тъжител А. на 10.10.2020 г. Механизмът на причиняване на травмата в областта на дясното слепоочие и дясната орбита, която е причинила мозъчно сътресение се установи от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.

Като е приел описаната фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт.

Правните му изводи за съставомерност на поведението на подсъдимия по чл. 130, ал. 1 от НК са законосъобразни. От обективна страна са налице безспорни доказателства, че подсъдимия е нанесъл удари с юмрук по главата на В. А. и с това му е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно: масивен оток и кръвонасядане в областта на меките тъкани на дясната орбита /описани в медицинската документация като кръвонасядане тип „очила“, тъй като отокът и кръвонасядането са засегнали и лявата орбита/. Травмата на главата е довела до мозъчно сътресение без загуба на съзнание.

Твърденията на адв. З. за наличието на съществени процесуални нарушения, поради обявяване на присъдата преди да бъде изготвен протоколът от проведеното съдебно заседание и прикачен в системата на ЕПЕП са несъстоятелни.

С изм. с ДВ бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г., съобразно разпоредбите на чл. 33, ал. 7, чл. 310 и чл. 311 от НПК, съдебните актове се изготвят като електронен документ в единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/ и се подписват с квалифициран електронен подпис /КЕП/. В проведеното на 25.03.2024 г. заседание, след приключване на съдебните прения на страните е обявено, че съдът се оттегля на тайно съвещание и ще се произнесе с присъда в 16,00 ч., а в протоколът е отбелязано, че заседанието е приключило в 16,10 ч. Настоящата инстанция намира, че са спазени 3 изискванията на чл. 311, ал. 2 и чл. 310, ал. 1 от НПК и обжалвания съдебен акт не е опорочен.

Видно от приложените по делото НЧХД № 393/2021 г. по описа на Севлиевски районен съд и ВНЧХД № 202/2022 на Габровски окръжен съд, с решение № 20 от 01.03.2023 г. постановено по ВНЧХД № 202/2022 г. по описа на Габровски окръжен съд е отменена присъда № 39 от 16.08.2022 г. по НЧХД № 393/2021 г. по описа на Севлиевски районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС- Севлиево от стадия на съдебното заседание. В мотивната част на решението е отразено, че не са изяснени фактите по делото и СРС е следвало да разпита свидетелите от досъдебното производство, които са възприели охранителя Б. Б. да извежда и О. С. извън заведението заради „сбиване“, а друга част от свидетелите са присъствали по време на разговор между В. А. и О. С. по повод подадената жалба от А.. Съдът е следвало да направи необходимото да призове и разпита тези свидетели за изясняване на твърденията от тъжбата, след като е считал, че доказателствата са недостатъчни и фактите са неизяснени. Следвало е да се приложи принципът на служебното начало по чл. 107, ал. 2 от НПК, който не е отменен по дела, които се образуват по тъжба на пострадалия. Установил е липсата на мотиви, изразена като правни съображения за присъдата, което пречи на страните да разберат въз основа на какви доказателства районният съд е достигнал до извода в постановената присъда.

В изпълнение на горното по делото до разпит в качеството им на свидетели са допуснати И. И. В., С. Н. П., А. И. А., Х. М. А. и Т. Б. Ч. както и е призовано вещото лице др Ст. Р..

При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл. 102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика, във връзка с което неоснователно е твърдението във въззивната жалба за допуснато нарушение на материалния закон.