Решение № 1411 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300501686 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 от ГПК, чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.73 ал.2 от Закон за радиото и телевизията, и чл.92 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „*********, чрез адв.С.

Т., против Решение № 1730/17.04.2024г., постановено по гр.д.№ 7819/2023г. на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с., с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу „***********, искове да бъде признато за установено в отношенията между страните, че „***********, дължи на „**********, сумата от 1067, 22 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 649, 82 лв. – неустойка за забава за периода от 18.04.2019г. до 18.04.2022г. по сключен между страните неформален договор за излъчване на търговски съобщения по смисъла на чл. 73, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 2988/21.04.2022г. по ч.гр.д. № 5572/2022г. по описа на РС-Пловдив, X гр. с.; както и е осъдено 1 дружеството да заплати на „**********, сумата в размер на 600 лв. за направени разноски по делото. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция.

Въззиваемата страна „**********, чрез адв.З. Н., е депозирала писмен отговор, с който е направено искане за потвърждаване на решението.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „********* против „*********** е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която се посочва, че между него и ответника са налице неуредени търговски взаимоотношения, произтичащи от сключен неформален договор за излъчване на търговски съобщения по смисъла на чл. 73, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията. По силата на този договор „********* ООД предоставя ефирно време за излъчване на търговски съобщения на ответника „**********“ ООД по радиопрограми, собственост на ищеца /в случая, радио „**********"/, срещу уговорено възнаграждение.

Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за излъчване на търговските съобщения по съответните радиопрограми. Позициите за излъчване на рекламните съобщения в програмата на радиото са планирани между страните в изготвени за целта медийни планове. В тях били посочени конкретно позициите /дата, час и цена/ за всяко отделно излъчване в ефира. За излъчените търговски съобщения, Радиото изготвяло месечни справки на база потвърдените остойностени схеми за излъчване и издава сертификат.

Сертификатите за излъчване на реклама, съдържат информация за радиопрограмата, в която е излъчено търговското съобщение, възложителят, кампанията, начало/край на излъчването, както и дата/час на спота /излъчването на рекламния клип/. Сертификатите се издават на името на клиента, в полза на който е излъчено търговското съобщение. Ищецът поддържа, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение и не е заплатил дължимото възнаграждение съгласно издадените от радиото фактури, както следва сумата от 1 067,22 лв., представляваща главница, формирана от сбора на неплатените суми по две фактури: Фактура № 2

0000016691/24.04.2017 г. на стойност 1 277,70 лв. /като се има предвид частично погасяване в размер на 300,00 лв./ и Фактура № 0000016842/22,05.2017 г. на стойност 89,52 лв. Тези описани задължения по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно договореното между страните, плащането на дължимото от „**********“ ООД възнаграждение следва да бъде осъществено в 30 - дневен срок от датата на издаването на фактурата за него. Поради неплащане в срок на задълженията по фактурите, „*********“ ООД дължи на „**********“ ООД и неустойка за забава в общ размер на 649,82 лв. В случай на неспазване на сроковете за плащане, клиентът дължи на Радиото неустойка, в размер на 1/360 част от основния годишен лихвен процент на БНБ за периода, увеличен с 20 /двадесет/ пункта за всеки ден забава, считано след 30-тия ден от датата на издаване на фактура от страна на Радиото. Неустойката за забавено плащане е уговорена в чл. 33, ал. 2 от приложимите Общи условия. Претендира неустойка за период от 3 години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно от 18.04.2019 г. до 18.04.2022 г.

Към исковата молба са приложени Фактура № 16691/24.04.2017 г., Фактура № 16842/22.05.2017 г., Общи условия за излъчване на търговски съобщения в радиоуслуги в програмите на ********* за излъчване на търговски съобщения в периода 06.04.2017 г. - 08.04.2017г., Медиен план за излъчване на търговски съобщения в периода 22.04.2017 г. -01.05.2017г., Медиен план за излъчване на търговски съобщения в периода 18.05.2017 г.21.05.2017г., Кореспонденция по електронна поща между страните, описана в т. 5, раздел III, Сертификати за излъчване на реклама.

Ответникът „***********“ ООД е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който взима становище, че предявените искове са изцяло неоснователни. Възразява, че по делото не е представен договор за излъчване на търговски съобщения, като ищецът не твърди изобщо да има такъв подписан между страните. Позовава се на чл. 78 от Закона за радиото и телевизията, съгласно който писмената форма за сключване на договор за разпространение на търговски съобщения е изискване за действителност на сделката. В този случай разпоредбата на чл. 298, ал.2 от ТЗ предвиждала, че когато за сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й предадени при 3 сключването, за което обстоятелство по делото нямало нито твърдения, нито доказателства. Оспорват се обстоятелства в исковата молба за количеството, стойността на твърдените за излъчени в радио канали на ищеца търговски съобщения на ответника /реклами/ и тяхната стойност. Оспорват се и твърденията на ищеца, базирани единствено и само на имейл кореспонденция за възложени реклами, каква е тяхната стойност, както и дали са излъчени рекламните съобщения. Ответникът възразява, че липсват доказателства какви реклами са възлагани на ищеца, колко пъти, каква е тяхната стойност и съгласило ли се е ответното дружество с предложените от ищеца условия.

Липсват и доказателства за изпълнение на съответно задължение за излъчване на реклама. Оспорва и искането за присъждане на неустойка.

В хода на производството е допусната ССЕ. Със Заключението на в.л.

******** са направени констатации, че Фактура № 16691/24.04.2017 г. е осчетоводена като вземане от клиент по дебита на счетоводна сметка 411 – Клиенти, Фактура № 16842/22.02.2017 г. е осчетоводена като вземане от клиент по дебита на счетоводна сметка 411 – Клиенти, са осчетоводени в счетоводството на „**********ООД. Фактура № 16691/24.04.2017 г. е осчетоводена като задължение към доставчик по кредита на счетоводна сметка 401 – Доставчици, Фактура № 16842/22.05.2017 г. е осчетоводена като задължение към доставчик по кредита на счетоводна сметка 401 – Доставчици, са осчетоводени в счетоводството на „***********“ ООД. В счетоводството на „**********” ООД е отразено едно плащане на 17.05.2017 г. в размер на 300 лв. Плащането е отразено като частично погасяване на вземането по фактура № 0000016691/24.04.2017 г.Фактура № 16691/24.04.2017 г. е включена в дневника за продажби на дружеството за м.04/2017 г., Фактура № 16842/22.05.2017 г. е включена в дневника за продажби на дружеството за м.05/2017 г., по счетоводни данни на „*********“ ООД. Фактура № 0000016691/24.04.2017 г. е включена в дневника за покупки на дружеството за м.04/2017 г., Фактура № 0000016842/22.05.2017 г. е включена в дневника за покупки на дружеството за м.05/2018 г., по счетоводни данни на „**********“ ООД. Също така, по счетоводни данни на „**********“ ООД Фактура № 16691/24.04.2017 г. е включена в дневника за покупки на дружеството за м.04/2017 г., данъкът е отразен в съответната за м.04/2017 г. Справка декларация по ЗДДС и участва във формирането на данъчния резултат за месеца. Ползван е данъчен кредит в размер на 212,95 лв. Фактура № 4

0000016842/22.05.2017 г. е включена в дневника за покупки на дружеството за м.05/2018 г., данъкът е отразен в съответната за м.05/2018 г. Справка декларация по ЗДДС и участва във формирането на данъчния резултат за месеца. Ползван е данъчен кредит в размер на 14,92 лв.

Районният съд, за да отхвърли изцяло предявените искове, излага основни съображения, че по делото не са били представени доказателства, че между страните са сключени писмени договори, нито за процесния период, нито изобщо във времето. Ако от ответника е възложено излъчване на процесните търговски съобщения в писмен вид или по имейл, то това възлагане би било надлежно, доколкото писмената форма се смята за спазена.

По делото ответникът е оспорвал, че такъв договор е сключен, възлагането и изпълнението по него, доколкото част от процесните фактури не са били осчетоводени и не са постъпвали плащания по тях. По делото не са се събрали доказателства, че е бил сключен устен договор и че е възложено изготвянето на медийните планове и излъчването на съответните реклами. От представената от ищеца кореспонденция също не можело да се направи такъв извод, тъй като не съдържа волеизявления от ответника за каквото и да е възлагане за процесния период. В тази насока се позовава и на разпоредбите на приложените Общи условия, в които освен, че е предвидено сключването на такъв индивидуален писмен договор или да е налице възлагане, е предвидено още, че възлагането не е устно, а се извършва чрез електронна поща (чл. 9. ал. 1 ОУ), необходимо е деклариране на съгласие с ОУ (чл. 9, ал.

2), излъчването се извършва по предварително одобрен от страните медиен план изпратен по електронна поща (чл. 11, ал. 1 и 2), която е посочена за кореспонденция (чл. 14). Налага се извод, че по делото не са били събрани доказателства, че е спазено, което и да е от тези условия между страните. Наред с това, Районният съд правно аргументира, че представените медийни планове и сертификати за излъчване на рекламни съобщения, в качеството им на частни свидетелстващи документи, не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. Описаните документи не могат да бъдат възприети за противопоставими на ответника като установяващи наличието на процесната облигационна връзка и за наличието на задължение за плащане на възнаграждение.

Районният съд приема, че по отношение на изпълнението по договора, 5 ценообразуването и изпадането на ответника в забава може да се приеме, че са налице доказателства, че действително услуги са били предоставени, остойностени са и не са заплатени на съответните падежи, с оглед на заключението на вещото лице. Въпреки това ищецът не може да търси заплащането на извършената от него работа по реда на реалното изпълнение на търговска сделка, доколкото по делото не се е доказало страните да са обвързани от такава за процесния период. Районният съд е обсъдил и приложените разпечатки от електронна поща, затова, че са преимуществено на изходяща от ищеца кореспонденция, чиито писма съдържат количествена сметка, за които липсва яснота /пояснение/ относно използваните числови данни, както и искания за плащане на задължения по фактури и предупреждение за намерение да се инициира съдебно производство за събиране на просрочени задължения. Наложен е извод, че тази комуникация не съдържа ясни данни за възлагане от страна на клиента към медията за изготвяне на търговски съобщения с определена продължителност, съдържание на същите и т. н., както и планове за броя на излъчвания им в определен часовия пояс, съответно за цена на услугата; не съдържа и данни за приемане от клиента на изпълнението от страна на медията.