Решение № 287 от 12.12.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Враца, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Г. Цв. И.а като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500422 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по възивна жалба вх.№ 1901/19.07.2022 г. на П. Г. Г. против Решение № 66/22.06.2022 г. по гр.д.№ 468/2021 г. на Районен съдОряхово в частта, в която е уважен предявеният от В. И. Б. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.42, б."б" ЗН вр. чл.25 ЗН и е признато за установено, че е нищожно саморъчното завещание от 12.11.2019 г. на И. М.

Д., починала на 11.04.2021 г., б.ж. на с.***, общ.Мизия, обл.Враца, обявено на 01.07.2021 г. с акт № 163, том 4, рег.№ 2869/2021 г. на нотариус Г. И., с рег.№ 671 на НК, с район на действие РС-Оряхово, вписано в СВ-Оряхово с вх.№ 1774/03.08.2021 г., акт № 78, том 4, дело № 516/2021 г., дв.вх.рег. № 1772, с което И. М. Д. завещава на П. Г. Г. цялото си недвижимо и движимо имущество.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Навеждат се доводи, че районният съд е направил извод за нищожност на завещанието въз основа на изслушаната по делото комплексна графична и медицинска експертиза, чието заключение обаче е базирано само на един от представените документи за сравнителен материал на почерка, а именно – договор за доброволна делба от 02.10.2019 г.

Въззивникът счита, че съдържащият се в този документ кратък текст не е достатъчен, за са се изгради правилно експертно заключение. Изтъква, че районният съд не е взел предвид и това, че този документ е оспорен от ответника. Твърди, че по делото е представен беден сравнителен материал, 1 тъй като е бил възпрепятстван да намери в дома на завещателката подходящи документи от ищеца, който веднага след смъртта й е преровил вещите й и е прибрал и документите.

Въззивникът посочва, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че предимно той и неговото семейство са се грижили за завещателката, което е било и личния й мотив да му завещае имуществото си. Ето защо за него е налице интерес за докаже истинността на завещанието. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърлянне на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.42, б."б" ЗН.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 2587/30.09.2022 г. от насрещната страна Г. В. Б., в който се посоча, че ищецът В. И. Б. е починал на 01.08.2022 г. и негови законни наследници са Р. Д. Б. – преживяла съруга, И. В. Б. и Г. В. Б. – негови дъщери. Иска се същите да бъдат конституирани като страни в процеса.

С отговора се оспорва основателността на въззивната жалба и се поддържа, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и е обосновано на база пълен, всестранен и обективен анализ на събраните по делото доказателства. Изтъква се, че в жалбата не е посочен нито един конкретен порок на оспорваното решение. Навеждат се доводи, че експертизата е изслушана и приета от страните без възражения, че заключението на вещите лица е подробно и мотивирано, че същото не е оспорено от ответника и не е правено искане за допълнителна или повторна експертиза.

По отношение на изложените оплаквания във връзка със сравнителния материал по делото се посочва, че от страна на ищеца са представени официално заверени пълномощно и договор, в които наследодателката И. Д. е изписала лично трите си имена и се е подписала пред кмета и нотариуса, което гарантира автентичността на документите, а от страна на ответника също са представени документи, които са обсъдени подробно от експертите.

Изтъква се, че подписите във всички документи, представени от двете страни, са различни от подписа в саморъчното завещание. Изразява се несъгласие с твърденията на въззивника, че е представен беден сравнителен материал, като се посочва, че освен представените от страните документи, вещите лица са взели предвид и намиращи се в оригинал в Кметство *** и в СВ-Оряхово пълномощно, заверено на 28.10.2015 г. и нотариално заверен договор за доброволна делба от 02.10.2019 г., както и приложена медицинска документация за хоспитализирането на И. Д. в МБАЛ "Христо Ботев", гр.Враца. Развиват се съображения, че тежестта за доказване истинността на завещанието е върху ответника, поради което той е имал ангажимент да представи достатъчно и годни документи за сравнителен анали.

Оспорват се изложените във въззивната жалба твърдения, че ответникът е бил възпрепятстван от ищеца да намери подходящи документи, като се твърди, че В. Б. никога не е имал ключ от къщата на И. Д. и не е влизал там в нейно отсъствие. Изтъква се, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответникът е този, който е преспивал в дома на наследодателката и е имал достъп до вещите й, което се потвърждава и от обстоятелството, че представя по делото документи, които е логично да е открил в дома й.

2

В отговора се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

С Определение № 509/18.10.2022 г. въззивният съд на основание чл.227 ГПК е конституирал на мястото на починалия ищец В. И. Б. неговите законни наследници – Р. |Д. Б., И. В. Б. и Г. В. Б..

При извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден, а в обжалваната част – и допустим.

За да се произнесе по правилността на решението в обжалваната му част, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Оряхово е сезиран с искова молба на В. И. Б., с която против П. Г. Г. е предявен иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН вр. чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 12.11.2019 г. на И. М. Д., обявено на 01.07.2021 г., акт № 163, том 4, рег.№ 2869/2021 г. на нотариус Г. И. и вписано в СВ-Оряхово с вх.№ 1774/03.08.2021 г., акт № 78, том 4, дело № 516/2021 г., дв.вх.рет.№ 1772, както и иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК за признаване за установено, че посоченото завещание е неистински документ.

С Решение № 66/22.06.2022 г. по гр.д.№ 468/2021 г. по описа на РСОряхово е уважен предявения иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН вр. чл.25 ЗН и е прогласено за нищожно саморъчното завещание, поради неспазване на изискването да бъде изцяло написано от самия завещател и да е подписано от него, и е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК за признаване за устанвовено, че завещанието е неистински документ. Със същия съдебен акт П. Г. Г. е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати по сметка на РС-Оряхово държавна такса в размер на 229,00 лв., както и да заплати на В. И. Б. направените по делото разноскив размер на 985,00 лв.

Решението е обжалвано в частта, в която е уважен иска с правно основание чл.42, б.”б” вр. чл.25 ЗН. В прекратителната част, имаща характер на определение, първоинстанционният съдебен акт не е обжалван и е влязъл в законна сила.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано и прието заключението на комплексна съдебнопочеркова и съдебно-медицинска експертиза.

Районният съд е обсъдил доказателствата, поотделно и в тяхната пълнота, и е приел фактическа обстановка, въз основа на които е направил обосновани и правилни правни изводи за основателност на исковата претенция. Изложените фактически и правни доводи се споделят изцяло от въззивната инстанция, поради което и на основание чл.272 ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, касаещи обжалваната му част.

В отговор на изложените в жалба оплаквания, по които въззивният съд дължи произнасяне, съгласно чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

От приложеното по делото удостоверение за наследници № 118/18.06.2021 г., изд. от Кметство с.***, общ.Мизия, обл.Враца, е видно, че И. М. Д. е починала на 11.04.2021 г., както и че същата се наследява от роднини по съребрена линия, сред които и ищецът В. И. Б., който е нейн 3 първи братовчед.

По делото е представено саморъчно завещание с дата 12.11.2019 г., съставено от името на И. М. Д., с което завещава на ответника П. Г. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество, което приетажава към мамента на смъртта си. Завещанието е обявено с протокол от 01.07.2021 г. от нотариус Г.

И., рег.№ 671 на НК и район на действие РС-Оряхово, с акт № 163, том 4, рег.

№ 2869/2021 г. и е вписано в СВ-Оряхово с вх.№ 1774/03.08.2021 г., акт № 78, том 4, дело № 516/2021 г., дв.вх.рет.№ 1772.

В първоинстанционното производство е допусната и изслушана комплексна съдебно-почеркова и съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не е било оспорено от страните и е прието в с.з. на 30.05.2022 г. В заключението е посочено, че в саморъчното завещание не се установяват следи от евентуална подправка или пренасяне на подписа под „Завещател” по някакъв техническа начин. Заключението е, че ръкописният текст и подписът под „Завещател” в саморъчното завещание от 12.11.2019 г. не са изпълнени от И. М. Д..

На първо място във въззивната жалба се прави оплакване, че това заключение е базирано на много беден сравнителен материал, който не е достатъчен, за да бъде даден правилен отговор на поставените въпроси.

Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни, поради следните съображения:

По делото е представен сравнителен материал и от двете страни в спора.

Към исковата молба са приложени заверени копия от Договор за доброволна делба на земеделски земи от 02.10.2019 г., който е с нотариална заверка на подписите и ръкописно изписване на имената на съделителите, сред които е и И. М. Д., както и пълномощно с нотариална заверка на подписа на И. М. Д. от 28.10.2015 г., в което също са изписани ръкописно трите й имена. Тези документи не са били оспорени от ответника с отговора на исковата молба, а едва в първото съдебно заседание, т.е. след изтичането на прекузивния срок по чл.133 ГПК, поради което първоинстанционният съд не е открил производство по чл.193 ГПК. По молба на ищеца са изискани и приложени и медицински документи, съставени при престоя на И. М. Д. в МБАЛ”Христо Ботев” АД, гр.Враца през м.11.2015 г.

С отговора на исковата молба ответникът е представил заверени копия, а в хода на съдебното производство – и оригиналите на трудов договор от 01.07.1994 г. и заповед за прекратяването му от 31.12.1994 г., в които се посочва, че са подписани от И. М. Д.. В първото съдебно заседание е представен приемо-предавателен протокол за помощни средства от 29.02.2008 г., който е оспорен от процесуалния представител на ищеца и е открито производство по реда на чл.193 ГПК, като е указано на ответника, че в негова тежест е да установи, че този документ е подписан от И. М. Д..

Ответникът е представил и протокол на медицинска комисия от ВМА-София от 11.02.2008 г.

Всички представени от страните документи са изследвани и обсъдени от вещото лице-графолог, което е установило съвпадение в общите и частните идентификационни признаци в ръкописните текстове след „Упълномощител” в пълномощното от И. М. Д. от 28.10.2015 г. и в Договора за доброволна делба от 02.10.2019 г., въз основа на което е направило извод, че тези 4 текстове са изпълнени от едно и също лице. Констатирано е съществено различие в общите и частните идентификационни признаци между текстовете в тези два документа и ръкописния текст в приемо-предавателния протокол от 19.03.2008 г., поради което е направен извод, че последният е изпълнен от друго лице. Този извод се подкрепя от извършеното в самия документ отразяване, че И. М. Д. е била представлявана от упълномощено лице И. Н. Ч. и същото се е подписало за получаването на помощните средства.

Вещото лице-графолог е отразило съвпадение в общите и частните идентификационни признаци на подписите, положени след „Упълномощител” в пълномощното от И. М. Д. от 28.10.2015 г., след ръкописния текст „И. М.