Решение № 46 от 26.02.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №37

№ 46 гр. С., 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Параскева Хр. Г. като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело № 20251870100597 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано по искова молба от Р. Г. Р., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес гр. С., С. - област, ул. " П." № 83 срещу "М. Л." ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1***, р-н В., ул. „Р. П. К." № 4, ет. 6, представлявано от Л. П. К., Р.

Й. Д., М. Х. Ш. и "А. с. в." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. "Л." 10, бул. " П. Д." № 25, представлявано от З. С. Б., Д. М. М. и Ю. Г. А..Искът е на стойност 2 857.06лева и касае искане за установяване на договор за кредит между страните за нищожeн, поради наличие в него на неравноправни клаузи и заблуждаващ краен годишен процент на разходите.

В условията на евентуалност се отправя искане само двете неравноправни клаузи да бъдат обявени за нищожни.Твърдяната за неравноправна клауза е договорка кредитополучателя да плати услуга за индивиддуално кредитно предложение, а втората неправомерна клауза е договорка за експересно разглеждане на заявка за кредит.Твърди се че ГПР на разходите с добавянето на услугата е по-голяма от упоменатата в договора за кредит и така потребителят е заблуден.Освен това тавана на ГПР съгласно ЗПК бил надминат.

Ответниците оспорват иска като неоснователен и недоказан.

Касае за иск главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за кредит между страните.

Съдът ще разгледа главния иск, а не евентуалните тъй като той е най-пълна степен защитава ищеца.Разгледан по същество според съда и предвид 1 еднопосочната и трайна практика на съдилищата с оглед решението на СЕС се явява основателен.

В хода не делото се установи следната неоспорена от страните фактическа обстановка:

На 17.10.2023г. между ищеца, в качеството му на Заемател и "М. Л." ЕАД, ЕИК: *********, в качеството му на Заемодател е сключен Договор за паричен заем № МММ4***/17.10.2023г. (наричан по-долу за краткост „Договора").

С договор за цесия от 14.05.2025г. вземането по процесния кредит е прехвърлено на "А. с. в." ЕАД, ЕИК *********.

Съгласно т. 3 „Условия по заема" от Договора за паричен заем страните се съгласяват ЗАЕМОДАТЕЛЯТ да отпусна на ЗАЕМАТЕЛЯ паричен заем в размер на 1000 (хиляда) лв. за срок от 18 месеца. Като в договора е имплементирана разписка за получаване на паричната сума, като е посочено следното: „ С подписване на настоящия договор ЗАЕМАТЕЛЯТ удостоверява, че е получил от ЗАЕМОДАТЕЛЯ в брой или по банков път, когато е посочена банкова сметка в договора заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума, когато е в брой. "

Съгласно същата точка от договора страните се съгласяват за следните условия на индивидуалния договор за заем:

(1) Срок на заема: 18 месеца;

1.

2. Фиксиран годишен лихвен процент по заема: 10.00%;

3. Годишен процент на разходите на заема (ГПР): 10.73 %;

4. Брой погасителни вноски: 18 броя;

5. Размер на месечната погасителна вноска: 163.00 (сто шестдесет и три) лева.

Дата на плащане на първа погасителна вноска: 07.11.2023г.;

1.

2. Обща сума (включени са изготвяне на индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка. Таксите се финансират от Заемодателя и се възстановяват от Потребителя с дължимите месечно вноски, съгласно Погасителния план): 2857.06 лв.;

3. Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем: 926.46 лева (деветстотин двадесет и шест лева и четирдесет и шест стотинки);

4. Изготвяне на индивидуално кредитно предложение: 926.46 лева (деветстотин двадесет и шест лева и четирдесет и шест стотинки);

Към договора е представен и погасителен план, съгласно който общата сума - главница, договорна лихва, такса експресно разглеждане и такса индивидуално кредитно предложение, се равнява на 2857.06 лв.

2

Реалния годишен процент на разходите според изготвената съдебносчетоводна експертиза е над 433%.

Така описаната фактическа обстановка според съда се доказва от, представените и неоспорени от ответниците писмени доказателства и изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно предствените договори за кредит и отпуснатите суми действително изчисленията направени от кредитора не включват допълнителните възнаграждения за „индивидуално кредитно предложение“, както и „експересно разглеждане заявка за кредит.

Както правилно е отбелязано в исковата молба и според съда не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договорът за потребителски кредит да е разписан действителния размер на Годишния процент на разходите. Действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора и кредиторът вписвайки в контракта съответно ГПР в който не са включени огромните такси по двете клаузи с който ГПР надхвърля 400%.Това е заблуждаваща търговска практика, довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Уговорените възнаграждения за такса за „индивидуално кредитно предложение“, както и „експересно разглеждане заявка за кредит следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал.1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР разходите, които следва да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение за „индивидуално кредитно предложение“, както и

„експресно разглеждане заявка за кредит. Възнаграждението за „индивидуално кредитно предложение“, както и „експересно разглеждане заявка за кредит в потребителския договор променят драстично размера на ГПР, а последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер па ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

С оглед изложеното разгледан по същество, искът за прогласяване нищожността на кредита се явява основателен.

3

С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 125 лв. разноски за държавна такса за настоящото дело, 15лева такса за разглеждане на ВЧГР пред СОС, както и сумата от за експертиза 200лева.По отношение на адвокатското възнаграждение от ответниците има възражение с писменото си становище по същество. Тъй като релевантен се явява само основания иск на оказалия безплатна правна помощ защитник се дължи възнаграждение по чл.38 от ЗА само за този иск.Ако се приеме обратното може да се стигне до злоупотреба като делото се натовари, не с два алтернативни, а много повече такива искове. Възнаграждение за основания иск се явява справедливо и не следва да се редуцира. Сумата претендирана от адв.А. Д. на основание чл.38 от ЗА от 702.84лева не се явява прекомерна и съответства на правната и фактическа сложност на делото и правния интерес.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

Прогласява нищожността на Договор за паричен заем №

МММ4***/17.10.2023г. сключен между Р. Г. Р., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес гр. С., С. - област, ул. " П." № 83 и "М. Л." ЕАД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1***, р-н В., ул. „Р.

П. К." № 4, ет. 6, представлявано от Л. П. К., Р. Й. Д., М. Х. Ш., впоследствие прехвърлен с договор за цесия от 14.05.2025г. на "А. с. в." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. "Л." 10, бул. " П.

Д." № 25, представлявано от З. С. Б., Д. М. М. и Ю. Г. А..

Осъжда "М. Л." ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1***, р-н В., ул. „Р. П. К." № 4, ет. 6, представлявано от Л. П. К., Р. Й. Д., М. Х. Ш., и А. с. в." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. "Л." 10, бул. " П. Д." № 25, представлявано от З. С. Б., Д. М. М. и Ю. Г. А. да заплатят на Р. Г. Р., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес гр. С., С. - област, ул. " П." № 83 сумата от 1342.84лева (686.58евро).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4