Решение № 781 от 12.06.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3195/2022
- Вид
- Решение № 781
- Подписан
- 12.06.2023
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл. 269, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 781 гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. ДЯ.а като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000503195 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 15.05.23г. /с участието на секретаря Милкова/ въззивно гражданско дело № 3195/22г. и констатира следното:
С решение на СОС от 06.07.22г. по г.д. № 708/21г. е уважен /частично: до размера на сумата 1 800 лева, със законната лихва върху тази главница за периода от 21.12.20г. до 11.06.21г./ иск по чл. 2б от ЗОДОВ на Д. Я. против СРС и СГС.
Решението на СОС се обжалва от всички страни както следва:
От Д. Я. – в отхвърлителната част: за сумата над 1 800 лева до 25 034, 62 лева /ищецът претендира присъждане на допълнително обезщетение в размер на още 23 234, 62 лева/ и в частта, касаеща присъдената от СОС законна лихва.
От СРС и от СГС – изцяло.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СОС и САС/.
Събраните в процеса /пред СОС/ доказателства /писмени и гласни - преценени в съвкупност; в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ установяват, че:
Ищецът е сезирал /през 15г./ СРС с трудов спор /по смисъла на глава 18-та от КТ/; съдът е образувал г.д № 24335/15г.; по това дело е даден ход по същество на 17.11.17г. и е постановено съдебно решение на 12.06.18г.; съдебният акт е обжалван пред СГС; въззивната инстанция е насрочила /с определение от 13.02.19г., постановено по г.д. № 15740 от 18г./ делото за 14.10.19г.; в това съдебно заседание е даден ход на делото по същество и на 26.02.20г. съдът е постановил второинстанционно решение; последното не е било допуснато до касационен контрол /влязло е в сила/.
Ищецът поддържа, че е претърпял неимуществени вреди /психически притеснения, стрес, дискомфорт и т.н./ вследствие на забавеното правосъдие по посочените 1 две дела /на СРС и на СГС/. С оглед това: Д. Я. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 2б от ЗОДОВ и чл. 53 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ответниците.
Жалбите са неоснователни /решението на СОС е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:
Искът е процесуално допустим – процедурата по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ се явява изчерпана към момента /липсват доказателства да е постигнато споразумение по реда на глава 3а от ЗСВ и Д. Я. да е бил обезщетен парично/.
Досежно основанието на иска:
Първоинстанционният съдия е обсъдил конкретно и подробно /в контекста на постановката по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/ движението на двете съдебни производства - на СРС и на СГС /извършените в двете дела процесуални действия - по сезиране на страните и служебно от съда/. След това обсъждане първоинстанционният съдия е констатирал, че:
Заявеният пред съда правен /трудов/ спор не е попадал в обсега на глава 25-та от ГПК /“бързо производство“/; спорът се е отличавал с фактическа /съответно и правна/ сложност; съдебните заседания /пред първоинстанционния съд/ са били отлагани неколкократно /в това число и по искане на самия ищец/ заради необходимостта да бъдат събирани допълнителни доказателства /както и заради неизготвяне на назначени експертизи или заради неявяване на вещи лица/; тези отлагания са били сравнително ритмични /заседанията са били отсрочвани от съда при съобразяване на: общата натовареност на СРС и на СГС – съдилищата с най-висока служебна ангажираност в страна, конкретната натовареност на съдебните състави от двете инстанции, периодите на съдебна ваканция и на инвентаризация на съда, необходимостта да бъде осигурен достатъчен времеви период за събиране на доказателствения материал/.
В контекста на тази констатация – първоинстанционният съдия е обосновал изводи както следва:
От една страна, че:
Единственото „противоправно“ /неоправдано, необосновано, „неразумно“ по смисъла на чл. 2б от ЗОДОВ/ забавяне на съдебните производства се изразява в: постановяване на двете съдебни решения /първоинстанционно и въззивно/ извън 1-месечния законен срок /и 3-месечния срок, който ВСС определя като „разумен“ за изготвяне на съдебен акт с диспозитив и мотиви/, както и насрочването на единственото въззивно заседание /пред СГС/ за период – 11 месеца след образуването на делото в СГС.
От друга страна, че:
Посоченото забавяне обосновава ангажиране /в хипотезата на чл. 2б от ЗОДОВ и чл. 53 от ЗЗД/ на имуществената отговорност и на двамата ответници /при условията на солидарност/.
Настоящият съдебен състав препраща изцяло /в хипотеза на чл. 272 от ГПК/ към подробните и обоснованите доводи на СОС в горните насоки.
Безспорно /в тази насока е и съдебната практика - конкретно цитирана от СОС/ в хипотеза като процесната /при забавено правосъдие/ наличието на претърпени неимуществени вреди – следва да се презумира. Досежно същото /релевантно за спора обстоятелство/ в процеса са събрани и гласни доказателства; същите установяват, че ищецът действително е преживял /вследствие на забавянето на делото/ негативни емоции /напрежение, нервност, притеснение и т.н./. В случая следва да се приеме обаче, че тези неимуществени вреди се явяват следствие не само от процесното бавно правосъдие /по двете съдебни производства – на СРС и на СГС/ доколкото по делото е установено, че през същия период /15г. – 20г./ ищецът е водил и други дела /част от които са приключили с негативен за Д. Я. резултат/. От друга страна /в същата връзка/: липсват доказателства /в процеса не се установява/ описаните негативни емоции да са причинили съществено /и трайно/ психическо /психологическо/ разстройство на ищеца; липсват също категорични /еднозначни/ доказателства - установените с представените по делото медицински 2 документи заболявания на Д. Я. да стоят в причинно-следствена връзка /пряка или косвена/ с претърпените психически травми.
Всички изложени обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават извод, че: претърпените от ищеца вреди - не надхвърлят обичайните такива /които са присъщи за хипотезата „забавено правосъдие“/.
Настоящият съдебен състав препраща изцяло /в хипотеза на чл. 272 от ГПК/ към подробните и обоснованите доводи на СОС в горните насоки.
Изложените обстоятелства налагат извода, че – искът се явява доказан по основание.
Косвен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че на ищеца е било предложено обезщетение в рамките на производство по глава 3а от ЗСВ, т.е. самата Държава /представлявана от съответните посочени в закона органи/ е констатирала /признала извън-съдебно/ наличие на предпоставката по чл. 2б от ЗОДОВ /неоправдано забавено правосъдие/. Предложеният от Държавата размер на обезщетението обаче /от 2 900 лева/ не обвързва съда в рамките на производство като настоящото /в тези насоки е и съдебната практика – конкретно цитирана от СОС/.
Досежно размера на иска:
Конкретният период и вид /както са посочени по-горе/ на забава в правораздавателната дейност на двете съдебни инстанции /СРС и СГС/ и съдържанието на събраните в процеса гласни доказателства /преценено в контекста на принципната постановка, че в хипотеза на „забавено правосъдие“ наличието на неимуществени вреди следва да се и презумира/ обосновава определяне на обезщетение /за неимуществени вреди/ в размер на 1 800 лева /колкото са присъдени от СОС/. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към конкретните и подробни съображения на СОС /обосновани с постановки и от съдебната практика – конкретно цитирана от съда/ досежно размера на процесното обезщетение. Последното е определено от СОС при отчитане и на обстоятелството, че процесният правен спор /макар да не е попадал в обхвата на бързото производство/ е бил „трудов“ /а такъв вид производства по дефиниция се ползват със завишена законова и съдебна защита/. Съдът е съобразил и обстоятелството /което също попада в обхвата на проверката по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, че влязлото в сила съдебно решение /постановено в рамките на процесното съдебно производство/ не е изцяло в полза на ищеца.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено /досежно присъдената главница/.
Досежно процесната законна лихва:
Върху определеното обезщетение за неимуществени вреди се следва /съгласно съдебната практика – цитирана от СОС/ законна лихва за периода: от 21.12.20г. /когато е влязло в сила решението по процесното трудово дело/ до 11.06.21г. /когато на ищеца е било предложено извън-съдебно обезщетение от Държавата, но същият е отказал да го получи/.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено /досежно присъдената законна лихва/.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция /отхвърляне на всички жалби/ в полза на никоя от страните не се следват съдебни разноски.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СОС от 06.07.22г. по г.д. № 708/21г.
3
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4