Определение № 559 от 25.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 559 гр. Кюстендил, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Община Правец, Булстат 000776477, подадена чрез пълномощника адв. Г. К. от САК, насочена против Определение от 05.06.2025 г., постановено по гр.д. № 787/2025 г. по описа на ДнРС, с което производството по делото е прекратено.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като е мотивирано искане за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се явява частично основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Община Правец против „Меридиан“ ЕООД и „Генис Билд“ ЕООД, с искане за осъждане на последните да заплатят на ищеца сумата от 5400 лв. с ДДС, представляваща неустойка по чл. 12, ал. 2 от Договор за инженеринг № 218/14.11.2014 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР за ремонтни дейности на покрит плувен басейн ПГПЧЕ „Александър Константинов“ и ОУ „Васил Левски“, гр. Правец, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението.

1

Районният съд, в Разпореждане от № 1057 от 08.05.2025 г. е дал възможност на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от него да отстрани констатирани противоречия в изложените в исковата молба фактически твърдения, като посочи: 1/ дали твърди, че ответната страна е в пълно неизпълнение на договора и/или твърди, че същата не е изпълнила договора само частично. 2/ В случай, че твърди, че е налице пълно неизпълнение – да наведе твърдения относно интереса си от предявяване на иск за неустойка, уговорена за частично изпълнение (като съобрази цитираната от него съдебна практика, че претендираната неустойка следва да е уговорена за същата форма на неизпълнение). 3/ В случай, че твърди, че е налице частично неизпълнение следва да: отстрани противоречието по отношение на твърденията си, че договорът е развален поради пълно неизпълнение или приравнено му частично изпълнение; да наведе твърдения каква е цялата уговорена част от договора, съответно каква е нейната стойност, както и да посочи конкретно каква част от нея не е изпълнена, съответно каква е нейната стойност (т.е. да уточни начина на формиране на размера на претендираната неустойка). 4/ да наведе твърдения относно интереса си от предявяване на иск за неустойка, при изрично изявление от негова страна, че договорът е развален, като претендираната неустойка не се твърди да е уговорена като дължима при разваляне на договора. 5/ да посочи цената на иска, предявен срещу всеки от ответниците; 6/ да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса по сметка на ДнРС в размер на 216 лв.

В изпълнение на тези указания ищецът с молба от 02.06.2025 г. е поддържал, че е налице пълно неизпълнение на част от възложените дейности по Договор за инженеринг № 218/14.11.2024 г. и в частност на задължението за изготвяне на инвестиционен проект във фаза работен проект, което неизпълнение води до невъзможност за изпълнение и на останалата част от договорните задължения. Посочено е, че в резултат на неизпълнението на задължението по чл. 1, т. 1 от Договора се достига до пълно неизпълнение на цялото договорно задължение. Сочи се, че за ищеца е налице правен интерес да претендира неустойка по чл. 12, ал. 2 от Договора, която визира пълно неизпълнение на една от трите възложени дейности по чл. 1 от същия и същата възлиза на 10 800 лв. с ДДС. Същевременно е отбелязано, че е налице и невъзможност за изпълнение на всички задължения по договора на обща стойност 816 000 лв. Отново с твърдения за пълно неизпълнение на едно от договорните задължения, водещо до невъзможност за изпълнение и на останалата част от договора, ищецът е обосновал правния си интерес от претендирането на неустойка по чл. 12, ал. 2 от Договора. Посочил е още цената на иска и е представил документ за внесена по сметка на районния съд държавна такса. Със същата молба ищецът е отправил искане до съда на основание чл. 214 ГПК да допусне изменение на петитума на исковата молба, т.к. „от изложеното в исковата молба и настоящата молба се установява неизпълнение на всички договорни задължения на ДЗЗ „Генис Строй Билдинг 2

– 2024“. Посочил е, че претендира в условията на евентуалност осъждане на ответниците, последните да заплатят на ищеца посочени в молбата суми, представляващи част от вземането за неустойка по чл. 12, ал. 1 от Договор за инженеринг № 218/14.11.2014 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР за ремонтни дейности на покрит плувен басейн ПГПЧЕ „Александър Константинов“ и ОУ „Васил Левски“, гр. Правец, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението.

При тези обстоятелства сезираният съд е приел, че твърденията на ищеца за пълно неизпълнение на част от дейностите по договора при условие, че цялата уговорена престация е останала неизпълнена по причини, за които отговаря длъжника, сочат на пълно неизпълнение на договора по вина на ответника. Счел е, че същите се намират в противоречие с изявленията му за съдържанието на неустоечната клауза по чл. 12, ал. 2, както и формулирания петитум, съгласно който неустойката се дължи при частично неизпълнение.

Приел е, че за редовността на исковата молба от значение е, твърденията на ищеца за формата на неизпълнение на договора да кореспондират на формата на неизпълнение, за която неустойката е уговорена. Отбелязал е, че процесната неустойка обезпечава частичното неизпълнение на договора, поради което твърденията на ищеца също следва да сочат на тази форма на неизпълнение. Посочил е, че несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е процесуален въпрос, който е от значение за надлежното сезиране на съда. В заключение е формулирал извод, че неотстраняването на посоченото противоречие води до ненадлежно упражняване на правото на иск. Приел е още, че с направените пояснения по чл. 129 ГПК наред с първоначалния иск за неустойка, ищецът е предявил и иск за неустойка по чл. 12, ал. 1, като по този начин се променя едновременно основанието и петитума на предявения иск, което е недопустимо изменение на иска, изразяващо се в последващо обективно съединяване на искове. По изложените съображения е приел, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Изразените съображения се споделят частично от настоящия въззивен състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът приема за редовна онази искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и гарантира правото на защита, както на ищеца, така и на ответника в производството.

Въвеждането на обстоятелствена част на исковата молба и съответстващ на същата петитум е задължение на ищеца, тъй като с оглед на въведените твърдения се определят доказателства, които всяка от страните 3 трябва да ангажира в процеса. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения следва да са ясни и логически свързани, а петитумът от своя страна също трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. Когато нередовността на исковата молба се изразява в несъответствие между основание и петитум, възниква невъзможност да се индивидуализира спорният предмет по делото. Именно в изясняване предмета на правния спор, по който трябва да се произнесе със сила на пресъдено нещо съдът, се заключава нормативното назначение на уреденото в чл. 129, ал. 2 ГПК изискване съдът служебно да следи за редовността на исковата молба, като при тяхното констатиране следва да даде възможност на ищеца в 1седмичен срок да ги отстрани - с указание за неблагоприятните процесуални последици от неизпълнение на това процесуално задължение.

По отношение на иска за неустойка по чл. 12, ал. 2 от Договора:

В настоящия случай, при изложените и поддържани фактически твърдения за неизпълнение на първото от поетите няколко, но взаимно свързани задължения, при които неизпълнението на едното влече неизпълнение и на следващото задължение, и при положение, че настоява нито едно от задълженията на насрещната страна по договора да е било изпълнено, то правилно първата инстанция е приела, че тези твърдения на ищеца не могат да бъдат квалифицирани по друг начин, освен като такива за пълно неизпълнение на договора по вина на ответника. При релевиране на фактически твърдения, свързани с пълно неизпълнение на договора, те са несъответни на поддържаното искане за присъждане на предвидената в чл. 12, ал. 2 от договора, неустойка за частично неизпълнение, поради което е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба. При това положение е налице нередовност на исковата молба, а след като при изпълнение на процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК, същата не е била изправена с последващата молба на ищеца, правилно първоинстанционният съд е приложил последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК.

По отношение на иска за неустойка по чл. 12, ал. 1 от Договора:

Съгласно формираната съдебна практика, предприетите до връчване препис от исковата молба на ответника, поправки в основанието и петитума не са ограничени от въведените от законодателя процесуални условия за последващо изменение на иска – решение № 116/28.11.2012 г. по т. д. № 102/2011 г., ІІ т. о. на ВКС. Когато исковата молба е останала нередовна, то предприетото от ищеца /по негова инициатива или по указание на съда по реда на чл. 129 ГПК/ уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК, и посочените в тази разпоредба изисквания не важат в тези случаи. Това е така, защото спазването на тези изисквания може да се провери от съда само при редовна искова молба – решение № 105 от 09.09.2021 г. по гр. д. № 2256/2020 г. на IV г. о. на ВКС.

Предприетите от ищеца изменения на иска до връчване на препис от исковата молба на ответника съставляват поправка на исковата молба. За тези поправки 4 не важат ограниченията на чл. 214 ГПК за изменение на иска и на чл. 228 ГПК за заменяне на страна – виж решение № 162 от 02.02.2017 г. по гр. д. № 2357/2015 г. на II г. о. на ВКС и определение № 178 от 12.03.2012 г. по ч. гр. д.

№ 105/2012 г., III г. о. на ВКС. Следователно, дори и в производството по отстраняване на нередовностите на исковата молба, ищецът да е предявил нов иск, то щом това е станало преди връчване на препис от исковата молба на ответника е допустимо и същият подлежи на разглеждане. Ето защо в посочената му част обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.06.2025 г., постановено по гр.д.

№ 787/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта, с която е прекратено производството по предявените от Община Правец, Булстат 000776477 срещу „Меридиан“ ЕООД, ЕИК 109559419 и „Генис Билд“ ЕООД, ЕИК 206722869, искове за сумите от 2970 лева с ДДС и 2430 лева с ДДС, представляващи неустойка по чл. 12, ал. 2 от Договор за инженеринг № 218/14.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението.

Разпечатката съдържа 33 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3024a9ce-7341-4147-8bcc-9cea799a790d