Решение № 3133 от 20.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3133 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330119191 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК.

В исковата молба от В. В. С. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД се твърди, че на 18.02.2019г. против ищеца като кредитополучател и П.Н.Г. и „ВИП 2002“ ЕООД като солидарни длъжници било образувано изпълнително дело № ***, за принудително събиране на вземания по издаден в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3105 от 2005г., за сумата от 4938.97 лв. главница по договор за кредит от 13.08.2004г. По изпълнителното дело на 02.04.2019г. постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на П. Г., след което на 26.05.2020г. постъпила молба от взискателя за това, че вземането било прехвърлено на ответното дружество, по договор за цесия от 13.05.2020г. На 01.09.2020г. постъпила молба от ответното дружество за конституиране като взискател, като в молбата не били отправени каквито и да било искания за предприемане на действия по принудително изпълнение срещу длъжниците. Твърди се, че давността за вземането е изтекла, като е започнала да тече на 16.06.2005г. – датата на издаване на изпълнителния лист, изтекла била на 16.06.2010г., преди образуване на самото изпълнително дело. Счита и давността да е изтекла в хода на делото, като срокът е започнал да тече на 02.04.2019г. и е изтекъл на 02.04.2024г. Поради изложеното е направено искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4938.97 лв., за събирането на която сума – главница по договор за кредит от 13.08.2004г., е образувано изпълнително дело № ***. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със 1 становище за неоснователност на предявените искове. Посочено е, че преди образуване на цитираното в исковата молба изпълнително дело № *** е било образувано друго изпълнително дело - № ***, водено от цедента – банката. Там били извършвани множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността. Съдържа се позоваване на Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023г., като се сочи, че давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015г., респ. 5-годишната давност не била изтекла. В рамките на посоченото в исковата молба изпълнително дело давността била многократно прекъсвана – на 02.04.2019г. бил наложен запор на трудово възнаграждение на ищеца, на 01.09.2020г. – с молбата за конституиране на ответника било поискано извършване на опис на движими вещи спрямо всички длъжници, на 10.12.2021г. отново било направено искане от взискателя за налагане на запор на банкови сметки спрямо всички длъжници. Без правно значение за давността било дали поисканото изпълнително действие е извършено от съдебния изпълнител. Съдържа се позоваване и на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., като се сочи, че давностните срокове са спрени до 20 май 2020г. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена справка за образувани изпълнителни дела по партидата на В. В. С..

По делото е изискано и постъпило изпълнително дело № ***, както и изпълнително дело № ***.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че с разпореждане от 10.02.2009г. по изпълнително дело № *** изпълнителното производство, образувано на 11.07.2005г. против солидарните длъжници В. В. С., П.Н.Г., „ВИП 2002“ ЕООД и Н.С.П., е било прекратено и изпратено на ЧСИ М. С.-Ц..

Въз основа на това е образувано при посочения ЧСИ изпълнително дело № ***.

Впоследствие е образувано изпълнително дело № ***.

Няма спор, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено от „Райфайзенбанк България“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 13.05.2020г., както и че дружеството - цесионер е конституирано като взискател по делото.

Ищецът твърди, че давността за вземанията е започнала да тече още от 16.06.2005г. – датата на издаване на изпълнителния лист и е изтекла на 16.06.2010г. – преди образуване на изпълнително дело № ***. Твърди също, че погасителната давност е изтекла и в хода на самото изпълнително дело, тъй като срокът е започнал да тече от 02.04.2019г. и изтекъл на 02.04.2024г.

Видно от писмените доказателства, вземанията по изпълнителен лист от 16.06.2005г. по ч.гр.дело № 3105 по описа на ПРС за 2005г. произтичат от договор за кредит, сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и В. В. С. – кредитополучател и П.Н.Г., „ВИП 2002“ ЕООД 2 и Н.С.П. – солидарни длъжници. Или процесните вземания касаят договор за кредит, поради което се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД.

Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о.). Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

Според разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

По делото не се твърди от ищеца погасителната давност да е изтекла през време на висящността на изпълнително дело № ***, поради което и съдът не поставя на обсъждане извършените по това изпълнително дело изпълнителни действия.

След образуване на изпълнително дело № ***, изпратено впоследствие на ЧСИ М. С.-Ц., давността по отношение на вземанията е спряла да тече съобразно постановките, дадени с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителна давност не тече 3 докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се възприе становището, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да иска нови изпълнителни способи или да не иска нови изпълнителни способи. С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, поради което и следва да се приеме, че давността за вземанията е започнала да тече от 26.06.2015 г., с оглед на което неоснователни са твърденията по исковата молба, че давността е изтекла преди образуване на второто изпълнително дело през 2019г., а именно в периода от 16.06.2005г. до 16.06.2010г.

От материалите по приложеното по делото изп.д. № *** се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от 18.02.2019г., което е действие, прекъсващо давността, тъй като с молбата е направено искане за предприемане на изпълнителни действия, на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

С разпореждане от 02.04.2019г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на В. С., получавано от „Марица-99 Пловдив“ ЕООД, до размера на дълга по делото, както и върху настоящи и бъдещи вземания на В. С. по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Експресбанк“ АД, като запорни съобщения до двете банки, както и до работодателя са изпратени на 02.04.2019г., които действия са такива, прекъсващи давността.

С молба от 26.05.2020г. от „Райфайзенбанк България“ ЕАД до ЧСИ се съдържа уведомяване, че банката е прехвърлила вземанията си към длъжниците, вкл. и към В. С. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по договор за цесия от 13.05.2020г., а с молба от 01.09.2020г. дружеството – цесионер е поискало конституиране като взискател по делото по отношение на всички задължени лица. Поискано е и насрочване на опис на движими вещи на длъжниците. С разпореждане от 02.07.2021г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател по делото или давността за вземанията е прекъсната от датата 02.07.2021г. – на постановяване на разпореждането на ЧСИ за присъединяване на ответното дружество като взискател по делото. Впоследствие и след връчване на уведомления за извършеното прехвърляне на вземания от страна на ЧСИ е постановено ново разпореждане за конституиране на цесионера като взискател по делото – на 08.11.2021г., а с молба от 10.12.2021г. дружеството е поискало налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците. С оглед на изложеното се налага извод, че по делото регулярно са извършвани изпълнителни действия, поради което и към момента на подаване на исковата молба -06.11.2024г. погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнителното дело, не е изтекла.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и предвид направеното от ответното дружество искане, на 4 страната следва да се присъдят разноски в размер от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. С., ЕГН ********** от *** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул.

„Рачо Петков –Казанджията“ № 4-6 иск за признаване за установено, че В. В. С. не дължи сумата в размер на 4 938.97 лв., представляваща главница по договор за кредит от 13.08.2004г. по издаден на 16.06.2005г. по ч.гр.дело № 3105/2005г. по описа на ПРС изпълнителен лист, за събиране на която е образувано изп. дело № *** ***.