Решение № 33 от 20.01.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. К., 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510102388 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.

В исковата молба ищеца, твърди, че с ответницата Ц. Б. П. се познават от юли месец 2020 г. В началото на 2021 г. тя е споделила, че са й необходими 6 000 лв. за заплащане на животоспасяваща операция на баща й. Ищецът се е съгласил да й заеме необходимите средства. В момента е имал 3000 лв., които й е превел на ******** г. (петък) по „******“, видно от разписка № ********/******** г., тъй като тя е заминала за с. Г.И., където работела. На ******** г. е превел и останалата част от сумата в размер на 3000 лв., видно от разписка № *********/******** г. Уговорката им била да бъдат върнати парите в едномесечен срок от предоставянето им. След преводите са се чули по телефона, като ответницата е заявила, че ги е получила и ги е изтеглила.

Съгласно т. 32 от Общите условия на договор с потребителите за предоставяне на услугата – пощенски парични преводи от ****** АД, „пощенски парични преводи, които не са получени в 20 дневен срок от датата на издаването им, се връщат на подателя веднага след изтичането на този срок.“ След този срок ищецът не е уведомяван от офис на „******“ АД, че парите не са получени и съответно не са му върнати.

Ищецът сочи, че след като е изминал повече от месец от предоставяне на сумите, е започнал да приканва ответницата да му върне заетата сума, но до момента това не се е случило. Никога не е оспорвала задължението си, но и не е върнала предоставената й в заем сума общо в размер на 6000 лв. към 06.03.2021 г. и 10.03.2021 г., като към тези дати е настъпил падежа на задължението на ответницата за връщане на предоставените заеми.

Ищецът, редовно призован в съдебно заседание, се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата си претенция. Претендира за постановяване на неприсъствено решение.

1

Ответницата, редовно призована, не се явява в откритото съдебно заседание по делото, не депозира становище делото да се гледа в нейно отсъствие.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

От представените заверени копия на разписка № ********/******** г. и разписка № *********/******** г. за извършени преводи по „******“ се установява, че ищецът М. А. А. е предоставил на ответницата Ц. Б. П. в заем сумата от 6000 лв. От събраните гласни доказателства – свидетелски показания, се установява, че уговорката за връщане на заетите суми е един месец от датата на получаването им, както и че ответницата многократно е канена чрез телефонни разговори, да върне дадените й в заем пари.

С изпращането на исковата молба и доказателствата към нея ответницата е надлежно уведомена от съда за правото да подаде отговор на исковата молба, за задължителното съдържание на отговора и за последиците от неподаването му в срока по чл. 131 от ГПК и тъй като тя не е упражнила указаното й право, като не е направила възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорила представените с исковата молба доказателства и не е представила доказателства, че претендираната сума е платена на ищеца, то правото й да направи това по-късно е преклудирано, съгласно чл. 133 от ГПК. По тези съображения съдът кредитира представените такива от ищеца.

Договорът за заем е реален договор и произтичащите от него права и задължения възникват от момента на предаване на паричната сума от заемодателя на заемополучателя, със задължението последния да я върне – арг. чл. 240 от ЗЗД. Този договор е неформален и писмената форма не е задължителна, но тя е от значение за доказването му. В конкретния случай за заетите суми е налице писмено доказателство за предоставянето им. По делото се установи, че страните са уговорили срок /падеж/ за връщане на заетите суми – един месец от предоставянето на заема.

Ответницата не е върнала заетите суми нито след устните покани на ищеца, нито след изтичане на едномесечния срок от връчване на исковата молба, поради което съдът приема, че задължението е ликвидно и изискуемо.

С протоколно определение от ******* г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.

Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

2

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

В хода на производството ответницата не е ангажирала доказателства, удостоверяващи връщане на претендираната сума до приключване на устните състезания, поради което предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, както следва и да бъде уважена претенцията на ищеца за заплащане на лихвата за забава за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на настоящото дело и спазване на изискванията на чл.

78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК, ответницата дължи и следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски в размер на 894 лв., от които 244 лв. държавна такса и 650 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, К. районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА Ц. Б. П., ЕГН **********, гр. Н., общ. Н., ул. „*****“ ***, да заплати на М. А. А., ЕГН **********, от гр. К., ЖК „*****“ ********, следните суми: 3000,00 (три хиляди) лв., представляваща главница по договор за заем от ******** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 3000,00 (три хиляди) лв., представляваща главница по договор за заем от ******** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Сумите следва да бъдат преведени по банковата сметка на М. А. А., ЕГН **********, както следва IBAN ***********, открита в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД.

ОСЪЖДА Ц. Б. П., ЕГН **********, гр. Н., общ. Н., ул. „*****“ ***, да заплати на М. А. А., ЕГН **********, от гр. К., ЖК „*****“ ********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в размер на 894,00 лв.

На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3