Определение № 771 от 27.09.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 771 гр. ХАСКОВО, 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500430 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 8042/20.08.2024 г. от М. И. С., чрез пълномощника й адв. Т. Г. К., с искане за изменение на Решение № 291/08.07.2024 г., постановено по горепосоченото дело, в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на искането.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Производството по в. гр. д. № 430/2024 г. е образувано по въззивни жалби на Д. И. Б. и М. Т. М. срещу решение №17/06.II.2024 г. по гр. дело №615/2023 г. на Районен съд-Свиленград с искане за обезсилването му като недопустимо, в условията на евентуалност – за отмяната му като неправилно.

С Решение № 291/08.07.2024 г. ОС-Хасково първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото - прекратено. Въззивният съд е отменил определението на РС-Свиленград, постановено по реда на чл.248 от ГПК. С оглед изхода на делото съдът се е произнесъл по отговорността на ищцата-въззиваема страна за сторените разноски за двете инстанции от ответниците-въззивници, като в полза на Д. И. Б. и М. Т. М. са присъдени сумите от по общо 4080лв. за адвокатско възнаграждение или по 2040лв. за съдебна защита пред първа и въззивна инстанция по предявените срещу тях обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

1

124 от ГПК и чл. 539 от ГПК.

С подадената молба по чл. 248 от ГПК се иска съдът да измени решението в частта за разноските пред въззивната инстанция, като намали адвокатското възнаграждение под минимума, определен съобразно Наредба 1/9.7.2004 на ВАдсС. Изложени са доводи за прекомерност на присъдения размер.

Настоящият съдебен състав, след като прецени данните по делото, намира, че не е налице основание за ревизиране на решението в частта му за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска, а с ал. 4 на същата разпоредба е предвидено правото на разноски на ответника и при прекратяване на делото, освен в случаите на постигната спогодба.

Производството по настоящото дело е прекратено поради липса на правен интерес за ищеца от предявения иск и следователно при наличие на предвидените в закона изисквания за дължими разноски на страната се дължи адвокатското възнаграждение за осъществената защита в рамките на производството пред съответната инстанция. Д. И. Б. и М. Т. М. са доказали направените разноски за адвокатско възнаграждение с представените с въззивните жалби договори за правна защита и съдействие /л.8 и л.17/. Във всеки от тях е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител адв. Г. Г., от ХАК, в общ размер на по 2040 лева, платимо в брой от въззивниците, като вписаното има характер на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД. При няколко ответници, както е в случая, дори и при идентичност на правната им позиция, всеки има право на самостоятелна правна защита. От значение е единствено фактът на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, което по силата на закона подлежи на възстановяване от противната страна.

Съдът приема, че претендираните, платени и доказани по основание и размер адвокатски възнаграждения са съобразени с фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените искове, обема на извършените процесуални действия, вида на защитаваното субективно материално право вещно, както и с принципа на достойно заплащане на труда, поради което направеното възражение за тяхната прекомерност е неоснователно.

Освен това при положение, че страната, която прави възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, е заплатила за собствената си защита адвокатски хонорар приблизително в същия размер (2500лева – лист 56), извод за несъразмерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, спрямо фактическата и правна сложност на делото, не може да се направи.

С оглед всичко гореизложено молбата с правно основание чл. 248 ГПК е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Окръжен съд-Хасково

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 8042/20.08.2024 г., подадена от М. И. С., чрез пълномощника й адв. Т. Г. К., с искане за изменение на Решение № 291/08.07.2024 г., постановено по в.гр.д.

№430/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал.

III от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3