Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 36796 от 08.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8886/2024
Вид
Определение № 36796
Подписан
08.10.2026
В сила
08.10.2026
Състав
АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36796 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20241110108886 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от

„***********************“ ЕАД, чрез юрк. И.Н., срещу А. П. Ш., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 730,13 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ******************, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 15,21 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2022 г. до 20.10.2022 г.; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 82,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.06.2022 г. до 25.08.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 12.10.2018 г. между „*******************“ и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № *****************, по силата на който на А. Ш. бил отпуснат кредит в размер на 6447 лева. Последният се съгласил сумата да бъде заплатена директно на упълномощен търговски партньор на заемодателя, с което заемодателят изпълнил основното си задължение по договора за заем. Ответникът от своя страна се задължил да върне получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 2475,72 лева, или общо 8922,72 лева на 48 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 185,89 лева, в срок до 20.10.2022 г. Крайният падеж на договора настъпил на 20.10.2022 г., към която дата останали непогасени задължения. На 20.10.2022 г. по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. кредиторът „*******************“ прехвърлил на „***********************“ ЕАД вземанията, произтичащи от процесния договор за 1 кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. За извършената цесия ответникът бил уведомен от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента. В условията на евентуалност към исковата молба прилага уведомление за извършената цесия, която да бъде връчена на ответника. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2023 г. по ч. гр. д. № 47652 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.

Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника А. П. Ш. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Възразява, че не бил уведомен по надлежния ред за извършената цесия нито от ищеца, нито от „*******************“, което дружество било единствен негов кредитор. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че между него и „*******************“ през процесния период съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за потребителски кредит № ******************; както и че предоставената сума в размер на 6447 лева била усвоена от него изцяло чрез заплащането й директно на упълномощен търговски партньор на заемодателя. Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. обстоятелството, че непогасеният остатък от предоставената на ответника сума е равен на претендираната главница;

2. настъпването на крайния падеж на задължението по договора за потребителски кредит или осъществяване на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита в пълен размер, както и че е уведомил ответника за упражняване на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;

3. размера на дължимите за процесния период лихви – договорна възнаградителна и за забава;

4. валидно прехвърляне на процесните вземания, качеството си на цесионер и съобщаването на ответника от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение;

5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

2

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл.

240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 730,13 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ******************, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 15,21 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2022 г. до 20.10.2022 г.; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 82,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.06.2022 г. до 25.08.2023 г.

ОТВЕТНИКЪТ

НЕ

ОСПОРВА обстоятелството, че между него и

„*******************“ през процесния период съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за потребителски кредит № ******************; както и че предоставената сума в размер на 6447 лева била усвоена от него изцяло чрез заплащането й директно на упълномощен търговски партньор на заемодателя. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. обстоятелството, че непогасеният остатък от предоставената на ответника сума е равен на претендираната главница;

2. настъпването на крайния падеж на задължението по договора за потребителски кредит или осъществяване на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита в пълен размер, както и че е уведомил ответника за упражняване на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;

3. размера на дължимите за процесния период лихви – договорна възнаградителна и за 3 забава;

4. валидно прехвърляне на процесните вземания, качеството си на цесионер и съобщаването на ответника от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение;

5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 47652 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 300 евро, който следва да бъде внесен от ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А.И.Т., специалност: съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 09.11.2026 г. от 13,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието на такава/такива клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с крайния съдебен акт, освен ако потребителят – ответник се противопостави на това.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5