Решение № 2132 от 05.12.2019, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2132 05.12.2019г. гр. Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ІII състав, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

Председател: Чавдар Димитров при секретаря Ирина Ламбова, с участието на прокурора Х.К. като разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров административно дело № 1845 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по исковата претенция на К.С.Н., с актуален постоянен и настоящ адрес ***, чрез адв. К., БАК и съдебен адрес ***, касателно действия и/или бездействия на неуточнени длъжностни лица от същата община, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК, с цена на исковете 1 000,00 лева имуществени вреди за периода от 15.02.2001г. до 14.09.2018г. и неимуществени с цена на иска за периода от 2001г. до 2018г. в размер на 17 000,00 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на двете суми. С две допълнителни уточнения ищцата е представила допълнителни доказателства и е конкретизирала исковите си претенции, като такива, насочени против Община Сливен, заради противоправни действия, бездействия и актове на длъжностни лица от отдели: Гражданска регистрация, Архив към гражданска регистрация, и Административно обслужване ЦАО, свързани с отнемането на личната й карта, отразяването в ЕСГРАОН и удостоверяването, че ищцата не е с българско гражданство, и причиняването вследствие на това на търсените имуществени и неимуществени вреди за процесния период.

В исковата молба се твърди, че ищцата е родена на ***г. в гр. Сливен от брака на Б. Д. Х. - майка, български гражданин и С.Л.Х. - баща - съветски гражданин, впоследствие придобил руско гражданство и статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България. Обяснява се, че в съответствие с действалата през 1984г.

Конвенция за предотвратяване възникването на двойно гражданство между Народна Република България и СССР, рацифицирана от Президиума на Народното събрание с Указ №634 от 18.08.1966г., в сила от 19.01.1967г., по взаимното съгласие на двамата родители, на гърба на Удостоверение №4985/20.08.1984г., издадено като препис на акта за раждане на К.С. било отбелязано, че за роденото дете е избрано съветско гражданство. Според ищцата по решение на двамата родители обаче процедурата по гореописаната Конвенция не била завършена, не били подадени изискуемите по чл.1 от Конвенцията документи и съответно ищцата не е получила съветско гражданство.

По-натам в исковата молба ищцата се позовава на чл.2 от Конвенцията, според която ако родителите на детето не подадат молба за избор на гражданство, детето се счита гражданин на тази договаряща страна, на чиято територия се е родило. Тази разпоредбата ищцата сочи като аналогична с чл.6, б."в“ от Закона за българското гражданство от 1968 година /отм./, според която български гражданин по произход е всяко лице, родено в Народна Република България, ако единият родител е български гражданин, а другият родител е чужд гражданин, поради което счита себе си за български гражданин по рождение. Обяснява, че при навършване на изискуемите по бългаското законодателство години подала изискуемите документи в ОД МВР гр.Сливен за издаване на документ за самоличност. На 15.02.2001 година й била издадена лична карта с №********* с лични данни: К.С. Х., с ЕГН: **********.

Три месеца по-късно същата година - на 18.05.2001 година личната й карта била унищожена след покана за предаването й, по причина "освобождаване от българско гражданство" на основание чл.10,т.2 и чл.32, ал.1, т.1 от тогава действащия Закон за българските документи за самоличност, във връзка с изпратен списък с per.№2803/08.05.2001 година от Дирекция "Български документи за самоличност" на лица, които по данни от ЕСГРАОН са освободени от българско гражданство или нямат такова и имат издадени български документи за самоличност. Разказва, че по никакъв начин не било дадено обяснение защо унищожават документите и считат, че не е български гражданин.

От този момент, а именно:18.05.2001 година до 14.09.2018 година, когато й било признато българското гражданство, лицето не се водело български гражданин, а апатрид.

Това обстоятелство според исковата молба довело до невъзможност да й бъдат издадени български документи за самоличност. Ищцата не можела да напусне границите на държавата, защото не притежавала документи за самоличност. Счита, че ако евентуално успеела да премине границите, повече не би могла да се върне на територията на Републиката, защото по българските регистри тя не е неин гражданин. Счита, че по този начин и било ограничено едно от основните й човешки права, а именно: правото на свободно придвижване и преминаване на граници. Обяснява, че й било причинено огромно затруднение във всяка една сфера на живот, където е необходимо представяне на документ за самоличност: държавни институции, болнични заведения, учебни заведения и т.н., защото не й било позволено да има документ за самоличност.

Счита, че причина за цялото причено й неудобство е противоправното поведение на служителите в община Сливен, на чиято територия е родена, които са отбелязали, че не е български гражданин, единственно заради описаното в удостоверението за раждане съгласие на баща й, на гърба на представеното копие, без да направят нужните справки, които да удостоверят дали това заявление е постигнало търсения с него ефект. Обяснява, че са били правени многократни опити от нейна страна и от страна на нейните родители да бъде дадено обяснение пред общинските служители в Община Сливен и да бъде извършена промяна, че тя е български гражданин по произход. Твърди, че отказите са били многократни и в следствие на това К. била принудена да поиска разрешение за постоянно пребиваване, издадено на 15.12.2015 година с №*********, валидно до 14.12.2016 година. Принудена била да иска разрешение за пребиваване на територията на родната си държава всяка година, защото й отказвали българско гражданство.

Според обстоятелствената част на исковата молба едва през 2017 година К. и нейните родители решили „да се обърнат до по-горна институция за разрешаване на дългогодишния проблем“ и подадат молба ведно с документи към нея за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл.15, ал.1, т.3 от Закона за българското гражданство, регистрирана в Министерство на правосъдието под №10083/2017 на 03.08.2017 година. На 14.09.2018 година, Министерство на правосъдието и изпратило писмен отговор с изх. №97-00-2392, в който подробно й било обяснено, че връщат така подадените от нея документи, тъй като след извършен експертен преглед на документите се установило, че към момента на раждането й е действала разпоредбата чл.6, б."в" от Закона за българското гражданство от 1968 година /отм./, според която български гражданин по произход е всяко лице, родено в Народна Република България, ако единият родител е български гражданин, а другият родител е чужд гражданин.

В заключение ищцата обобщава, че счита, че действията и бездействията на служителите на Община Сливен, описани по-горе са незаконосъобразни, изразяващи се в неправилно прилагане на процедурата по определяне на гражданството на К.С. Х., в следствие на което й били причинени имуществени и неимуществени вреди. С допълнително уточнение разяснява, че лишаването от българско гражданство и причинените й имуществени и неимуществени вреди се дължи на неправилно отбелязване в акта за раждане от страна на дл. лица при общината, че е лице без гражданство, което отбелязване било подадено като невярна информация до останалите държавни институции. Именно заради това, ищцата като взема предвид, че служителите на общината, чиито функции са свързани с първоначално определяне на гражданството на лицата, родени на територията на същата община неправилно са задействали процедурата по „действалата през 1984г. конвенция между НРБ и СССР, цитирана по-горе“, неправилно са и подали невярна информация до останалите общински и държавни органи относно гражданството на ищцата. Като незаконосъобразни бездействия се сочат отказите на общинската администрация да извърши корекция на грешката в процедурата по установяване на гражданството й, които откази били устни, извършени от различни служители на различни гишета с отказ да бъде допуснато входиране на молба. Поради многобройността на отказите е посочено, че конкретни дати не могат да бъдат уточнени.

Със същото уточнение претендираните имуществени вреди се сочат като причинени заради принудата й да заплаща държавни такси за издаване на документи, справки и т.н. вследствие на това, че не е български гражданин и адв. хонорари, а причинените й неимуществени вреди се обяснява да са заради лишаването й от възможността да води нормален живот с всички права и свободи, които се предоставят на територията на държавата, както и невъзможността за свободно придвижване извън границите на Република България, вследствие на което е преживяла страдания и неудобство, потъпкано е било достойнството й да се идентифицира като гражданин на родната си държава. По размер имуществените са конкретизирани като 1000,00 лева, а неимуществените като 17 000,00 лева за целия процесен период. В о.с.з. ищцата поддържа исковата си претенция. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Ответникът оспорва исковата претенция, както по основание, така и по-размер, изразявайки становище за недопустимостта и неоснователността й. Счита същата за неконкретизирана и неясна, а при условията на евентуалност за недоказана както по основание така и по-размер. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза, претендира разноски.

Прокуратурата на

Република България намира иска за недопустим, а при условията на евентуалност изразява становище за неоснователност и недоказаност, поради което предлага същият да бъде отхвърлен, поради липсата на доказани от страна на ищцата като налични всички изискуеми предпоставки за уважаването му.

След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1, от ЗОДОВ., вр. чл.203 и 204 от АПК. Същият е допустим, предвид наличие на предпоставките на чл.204, ал.1 АПК. Разгледана по същество, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана, като за да достигне до този извод Съдът приема за установено следното:

Три месеца след издаване на лична карта на български гражданин в полза на К.Н. на 18.05.2001г., ищцата била поканена да я върне, поради това, че не притежава българско гражданство. Същата върнала личната си карта, чрез своята майка без да обжалва разпореждането за връщането й, като от този момент до 14.09.2018г., когато с изричен акт, изх.№ 97-00-2392 Министерството на правосъдието признало българското й гражданство по рождение, отказвайки да реализира процедура за придобиване на такова по натурализация, била считана за лице без българско гражданство, което се отразило на достойнството и възможностите й да пътува и се реализира пълнопоравно на територията на страната, което й причинило страдание и неудобства, представляващи според ищцата неимуществени вреди, както и редица материални щети заради постоянните документи, с които била принудена да се снабдява, за да удостоверява статута си в страната.

Няма данни ищцата да е оспорила дори и на по-късен етап невярното обстоятелство, че не е български гражданин, няма официални данни да е отправяла искане за възстановяване на документа й за самоличност, да е отправяла жалби против бездействието на считаните за компетентни да отстранят незаконосъобразното отбелязване адм. органи и длъжностни лица в хипотези, в които задълженията им за действие произтичат пряко от закона. Липсват доказателства и за това, че документът за самоличност е бил върнат на длъжностно лице в общината, вместо на компетентните длъжностни лица от структурите на МВР. Така възприетие от съдебния състав факти напрактика не биват оспорени от двете страни (оспорват се от ответникът правните изводи на ищцата, направени въз основа на тях), а съдът възприема като доказани и подкрепени от писмените доказателства по делото, сред които 1. Удостоверение за раждане на К.С. Х. №004985, издадено от Общински народен съвет гр. Сливен - в заверен препис; Удостоверение за раждане на Б.Д. В.№1411, издадено от Общински народен съвет гр. Сливен - в заверен препис; Удостоверение за раждане на С.Л.Х. №1747 - в заверен препис; Разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България №********* - в заверен препис; Удостоверение за граждански брак между С.Л.Х. и Б.Д. В. №130144, издадено от Общински народен съвет гр.