Протокол № 40 от 18.01.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 40 гр. Пазарджик, 13.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г.ев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело № 20225220102216 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищеца П. С. В., редовно призован, не се явява лично, както и не изпраща процесуален представител.

Ответника Велас- ПС ЕООД, С. Б. Ш.- управител, редовно призован, не се явява лично управителя, за него се явява адв. Д., редовно упълномощена да го представлява с пълномощно приложено днес по делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилото становище от ищеца П. С.

В., чрез мл. адв. М. с вх. № 778/12.01.2023 г., с което прави твърдения относно фактите и обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба, както и във връзка с доказателственото искане на ответника. Моли съда да не се дава ход на делото и да не се допуска доказателствени искания на ответната страна до разглеждане по същество на настоящото становище от съда и от ответната страна. Изложени са съображения по същество на спора.

1

Препис от постъпилото писмено становище с вх. № 778/12.01.2023 г. бе връчен на процесуалния представител на ответника адв. Д..

АДВ. Д.: Успях да се запозная с писменото становище. Във връзка с изразено в него оспорване, аз представям фактура за 211,46 лева за плащане на пълни разходи, която фактура не е представена по делото. Твърдим, че има издадена фактура между фирма АСК Екуити ЕООД и фирма „Си Ар Ей Сървиз“ ЕООД, така както твърдим, че има поискано плащане на пълните разходи. Има издадена фактура за плащането им между двете фирми.

АДВ. Д.: Поддържам подадения писмен отговор.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Тъй като не се явява ищецът или негов процесуален представител, спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявена е искова молба с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 36, ал .1 от Закона за Адвокатурата от ГПК, във вр. с чл.

286 от ЗЗД от П. С. В., чрез мл. адв. Г. М..

Твърди се в подадената искова молба, че молителят в заповедното производството и ищец в настоящото производство адв. П. В. е правоспособен адвокат, регистриран в Ямболска адвокатска колегия. Същият е оказал услуги на дружеството-длъжник по търговско дело 109/2019 г. по описа на Окръжен съд – Русе, както следва:

1. Изготвяне на искане за обезпечение на бъдещ иск с размер на претенцията (материален интерес) - 80, 425.68 лв. Производството приключва с налагане на обезпечителни мерки.

2. Изготвяне на искова молба с размер на претенцията (материален интерес) - 80, 499.87 лв. и процесуално представителство пред Окръжен съд Русе (1 инстанция). Производството завършва с решение в полза на клиентадлъжник в настоящото производство.

Твърди се, че поради особеността на производството и късното му сезиране адв. П. В. се е съгласил да заведе иска, без да е получил предварително възнаграждение и без да е сключил договор за адвокатски 2 услуги. В хода на делото многократно настоява да бъде сключен писмен договор съгласно изискванията на Закона за адвокатурата. Независимо от това, по време на делото и впоследствие, когато делото бива спечелено, клиентът му отказва да признае разноски и да сключи писмен договор за хонорара. Поради това и в последното заседание на съда в Русе бива прието, че хонорарът е недоказан и не следва да бъде заплатен от загубилата страна.

По този начин трудът на адв. П. В. остава незаплатен.

В изходящо съобщение от 19 ноември 2020 г. ищецът от своята официална електронна поща поканва ответната страна да заплати суми, както следва:

„1. Адвокатско възнаграждение за една инстанция в размер на: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Това е минималното, т.е. сума в размер на 830 + 1712,49 = 2,540 лв.

2. Транспортни разходи: София - Русе - София: 97 л. дизел х 2,18 = 211,46 лв.“

Същите суми не са заплащани на ищеца. На 19 ноември и на 14 Май 2021 г. ищецът поканва ответната страна да заплати уговорената устно сума, представляваща половината от реално дължимите суми, с надеждата искането му да бъде удовлетворено.

Сочи се, че след многократни други разговори със законния представител на дружеството и в условията на продължаващ отказ да му бъде признат и заплатен труда, молителят сезира съвета на Адвокатска колегия гр. Ямбол с искане с вх. номер 49/22.11.2021 г. за определяне на възнаграждението в искания размер. В заседание от 16.12.2021 г. Адвокатски съвет - Ямбол се произнася с решение, с което определя общо възнаграждение на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.7, ал.7, във връзка с ал. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в търсения размер, както следва:

1. 1738 лв. за изготвяне на искане за обезпечаване на бъдеш иск с вх. н.

2976 от 08.04.2019 г. по описа на Окръжен съд Русе и процесуални действия по обезпечение на бъдещ иск, с материален интерес по обезпечение за сумата от 80425.68 лв.

2. 2132 лв. за изготвяне на искова молба и процесуално представителство по търговско дело 109/2019 г. по описа на Окръжен съд 3

Русе по предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с материален интерес по иска от 53405.08 лв.

3. 1342 лв. за изготвяне на искова молба и процесуално представителство по търговско дело 109/2019 г. по описа на Окръжен съд Русе по иск с правно основание чл.86, ал.1, предл. 1 от ЗЗД с материален интерес по иска 27094.79 лв.

Или общо 5212 лв., което е размерът на търсеното възнаграждение в настоящото производство.

От правна страна излага следните съображения в подкрепа на вземането:

Всички фактически и процесуални действия от страна на ищеца са извършвани съобразно всички изисквания на Закона за адвокатурата, по надлежния ред, навреме и качествено. Когато е сезиран с молба за правно съдействие, ищецът незабавно е дал мнение по казуса, че се налага незабавно завеждане на иск. Благодарение на неговите знания и компетентност, видно от протокола по търговско дело 109/2019 г. по описа на Окръжен съд - Русе, искът по материалното вземане е подаден едва в последния ден преди изтичането на давността по вземането. По този начин е прекъсната давността и вземането на клиента става събираемо, а впоследствие е признато и от съда.

При тези необичайни обстоятелства, воден единствено от желанието си да удовлетвори клиента, и тъй като ищецът и неговият клиент не са се намирали на едно и също място, молителят е извършил услугата, без да сключи договор и да получи предварително заплащане за услугите си съгласно разпоредбите на Закона за адвокатурата.

Правото да се получи заплащане за оказани адвокатски услуги не се преклудира с извършването на първо процесуално действие без надлежно сключен договор. Още повече, съгласно чл. 35 от Закона за адвокатурата, защитникът няма право едностранно да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. Тази разпоредба препятства лице с качеството адвокат да се откаже от защитата дори ако не му бъде заплатено. В процесния случай не се касае за такава обективна невъзможност, а за неизпълнение на ответника на задължението за заплащане по договор за адвокатска защита. Тъй като такъв не е сключен, законът дава възможност на адвоката да бъде определено 4 минимално възнаграждение съгласно Наредбата независимо от волята на клиента. Поради това протоколът от Адвокатски съвет - Ямбол следва да се счита като заместващ волята на страните. В отношенията между страните не са налице забележки спрямо качеството, бързината или компетентостта на адвоката, които биха обусловили право на задържане на възнаграждението или друг вид отговорност, била тя материална или дисциплинарна. Още повече, редът за търсене на подобна отговорност би бил през съответния дисциплинарен орган по закон, а не чрез самоволно незаплащане на хонорара за адвокатска защита.

Оформен е петитум с който се иска от съда да приеме за установено съществуването на вземането и да остави в сила процесната заповед за изпълнение за вземане, определено по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за Адвокатурата в размер на 5 212 лева (пет хиляди двеста и дванадесет лева), законните лихви, разноски и адвокатски хонорар по делото. Списък с разноски ще бъде представен в първото заседание по делото.

Представени са доказателства и са направени доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Б. Ш.., като управител на „Велас-ПС“ ЕООД с която се твърди, че в подадената исковата молба се твърди, че адв. В. късно бил нает да представлява Дружеството, което управлявал пред Окръжен съд Русе. Това не отговаряло на истината. Той бил запознал със случая адв. В. К. от Адвокатска колегия Пазарджик. Тя е майка на съпруга /А. К./ на неговата сестра. Тъй като тя трябвало да е свидетел по делото, А. К. го насочил към адв. П. В., с който се познавал. Известно му е, че адв. К. и адв. В. са водили множество разговори по повод и преди завеждане на делото. В този смисъл не може да се твърди, че едва ли не ищецът се е запознал със случая ден, преди изтичане на давността по вземането.

Твърди се още, че в хода на делото адв. В. многократно е настоявал да бъде сключен договор съгласно Закона за адвокатурата, който той отказвал да сключи с ищеца. Твърди се, че никога такова нещо от него не е искано. Това е видно от дългата кореспонденция по имейл, която се е водила между ищеца и А. К.. В тази кореспонденция никъде В. не говори за това, че не е подписан такъв договор между тях, както и липсва покана от негова страна за подписване на такъв договор. От момента, в който упълномощил адв. В., 5 съпругът на сестра му - А. К. е кореспондирал с него във връзка с посоченото дело чрез разговори и имейли, за които той бил в течение /имейлите се изпращали с копие и до него/.

Сочи се, че първоначалното им устно споразумение с адв. В.

/обсъждано и уточнено с А. К./ по повод търг, дело №109/2019 г. на Окръжен съд гр. Русе бе, че адвокатско възнаграждение ще се плати само и единствено в случай, че „Велас-ПС“ ЕООД събере частично или изцяло вземанията си от ответника по делото - „Калинов-AC“ ООД. Тази уговорка е била направена, тъй като А. К. е бил в приятелски отношения с В., препоръчвал го е като адвокат на доста свои познати. След последното съдебно заседание по делото, на 19.11.2020 г. от адв. В. бил изпратен имейл до А. К., с копие до него, в който адв. В. бил посочил, че претендира за адвокатско възнаграждение, свързано с неговата работа в размер на 2540.00 лв. и направени от него транспортни разходи /гр.София - гр. Русе - гр. София/ в размер на 211.46 лв.

/Приложение №1/. Поисканите от адв. В. суми за адвокатско възнаграждение и транспортни разходи по търг, дело 109/2019 г. на Окръжен съд гр. Русе, независимо от предварителната устна уговорка, че същите ще бъдат платени само и единствено в случай, че „Велас-ПС“ ЕООД събере частично или изцяло вземанията си от ответника по делото - „Калинов-АС“ ООД, били потвърдени от А. К. след изрично потвърждение от негова страна.

Твърди се, че на 24.11.2020 г. уведомил адв. В., че той няма ангажимент за изготвяне и представяне на писмени бележки по делото /Приложение № 2/, както и че няма да има нужда занапред от неговите услуги. А. К. потвърдил, че ще плати искания хонорар и транспортни разходи, като същите били платени от негова фирма /„АСК Екуити“ ЕООД/ от името на „Велас- ПС" ЕООД към посочена от адв. В. фирма /„Си Ар Ай Сървисиз“ ЕООД/ въз основа на фактура от 04.12.2020 г., изпратена до А. К. на 08.12.2020 г.

/Приложение № 3/. Ищецът е искал плащането на адвокатското възнаграждение да стане по този начин и за целта е издал посочената фактура. Заедно с фактурата, А. К., адв. В. и съпругата му - Е. В. подписали Декларация /Приложение № 4/, че след заплащане на съответната фактура (от 04.12.2020 г.), П. В. като адвокат, както и фирмата, чрез която той предоставя правни услуги (представлявана от съпругата му) към 07.12.2020 г. нямат "никакви финансови, оперативни, правни и други претенции" към всички фирми/лица, относно които адв. В. е предоставял правна помощ към онзи 6 момент, включително „Велас-ПС“ ЕООД.