Решение № 14 от 17.01.2024, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Враца, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Ангелова при участието на секретаря Ваня Люб. Василева като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20231420201070 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК 203490522 гр.Враца против Наказателно постановление № 062300111/27.09.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, на основание чл.399 и чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

В жалбата се твърди, че при извършената проверка не е направен обстоен анализ на обстоятелствата, както и че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Твърди се още, че даденото предписание е незаконосъобразно, а работодателят не е бил в нарушение на трудовото законодателство, тъй като работникът е получил трудово възнаграждение с основание „служебен аванс“. Посочва и че преди датата на издаване на акта, въз основа на който е издадено процесното НП, по сметката на работника е преведена сума в размер на 182.82 лева, представляваща обезщетение по чл.224 КТ. Намира, че наложеното наказание не е обосновано по основание и размер, както и че органът не е определил правилно правната норма, която е нарушена. Прави се искане за отмяна на издаденото НП.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и исканията, изложени в нея, за което развива допълнителни съображения.

АНО, в съдебно заседание и приложената писмена защита взема становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, за което излага подробни доводи.

Страните претендират направените разноски по делото.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена при условията на чл.59 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С протокол за извършена проверка № 2332671/31.08.2023 г. е установено, че при извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца на 31.08.2023 г., 1 работодателят „**** ЕООД не е представил при поискване с призовка № 223078554/30.08.2023г. /точка 1/ на Д“ИТ“ Враца документи, доказващи изпълнението на приложена принудителна административна мярка №2 /предписание/ по Протокол №2315724/18.05.2023г. в указания срок 01.06.2023г., а именно: „Работодателят „**** ЕООД да изплати на работника **** обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето на трудовото правоотношение от 05.04.2022г. до 11.07.2022г. в размер на 6 работни дни по чл.224 от Кодекса на труда.“

Въз основа на написаната по-горе констатация, на 31.08.2023г. последвало съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №*** срещу работодателя „**** ЕООД за това, че при извършената проверка от Д „ИТ“- Враца на 31.08.2023г. работодателят не е представил поисканите с призовка от 30.08.2023г. документи, доказващи изпълнението на приложена ПАМ №2 /предписание/ от протокол № 2315724/18.05.2023 г., с които да докаже, че е изпълнил задължително за изпълнение предписание №2 по протокола на ДИТ – Враца №2315724/18.05.2023г. в указания срок 01.06.2023г., а именно: работодателят „**** ЕООД да изплати на работника **** обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето на трудовото правоотношение от 05.04.2022г. до 11.07.2022г. в размер на 6 работни дни по чл. 224 от Кодекса на труда.

Констатациите в АУАН били възприети и в издадено наказателно от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца наказателно постановление № 062300111/27.09.2023г., с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, на основание чл.399 и чл.416, ал.5 вр. чл.415,ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от две хиляди лева.

При обжалването на наказателно постановление, пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства, като е допуснат до разпит актосъставителят Т. И. – служител в ДИТ- Враца, чийто показания потвърждават отразеното в АУАН и съставените протоколи.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, същите са непротиворечиви и последователни и изцяло кореспондират със събрани по делото писмени доказателства.

По делото са приети и съответно приложени следните релевантни писмени доказателства: обжалваното Наказателно постановление №06-2300111/27.09.2023г., АУАН №06-2300111/31.08.2023г., Протокол за извършена проверка №ПР2332671/31.08.2023г., Призовка

№223078554/30.08.2023г.,

Протокол за извършена проверка

№ПР2315724/18.05.2023г., Разчетно-платежна ведомост за м. юли 2022г., Търговско пълномощно, Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №074/11.07.2022г.;

Трудов договор №146/15.04.2022 г., Сигнал/жалба за нарушение на трудовото законодателство от работника **** и платежно нареждане за кредитен превод от 30.08.2023 г..

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.

Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно лице.

Наказателното постановление е постановено за нарушение по чл. 415, ал.1 КТ, съгласно който при неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, нарушителят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева. АНО е констатирал, че жалбоподателят не е представил документи, с които да удостовери, че е изпълнил задължително за изпълнение предписание №2 от протокола на Д „ИТ“ Враца №ПР2315724/18.05.2023г. в указания срок - 01.06.2023 г., а именно: „Работодателят „**** ЕООД да изплати на работника **** обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето на трудовото правоотношение от 05.04.2022г. до 11.07.2022г. в размер на 6 работни дни по чл.224 от Кодекса на труда.“

Съставът на нарушението по чл.415, ал.1 КТ, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание, се изразява в неизпълнение на принудителна административна 2 мярка, приложена от контролен орган по спазване на трудовото законодателство. Безспорно е, че нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от дадено предписание.

Съгласно чл.399, ал.1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. В изпълнение на тази своя функция, според чл.402,ал.1,т.1 – т.3 от КТ, в относимите части на тези разпоредби, контролните органи имат право да посещават предприятията и местата, където се извършва работа, да изискват от работодателя представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях, във връзка с упражняването на контрола и да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, като включително изискват декларирането на данни, относно заплащането на труда. Осъществяването на тези правомощия и проверката на тези обстоятелства предполага извършването на конкретни процесуални действия от контролните органи, свързани със събиране на доказателства в административното производство. Такива процесуални действия по събиране на доказателства за изпълнението на задължителните предписания, дадени с протокол №ПР2315724 са представянето на разплащателни документи, с които да се удостовери, че е изпълнено задължителното за изпълнение предписание №2 по протокола на ДИТ – Враца от 18.05.2023г. в указания срок до 01.06.2023г., а именно работодателят „**** ЕООД да изплати на работника **** обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето на трудовото правоотношение от 05.04.2022г. до 11.07.2022г. в размер на 6 работни дни по чл. 224 от Кодекса на труда.

В хода на административнонаказателното производство са представени документи, които удостоверяват, че е извършено плащане по сметката на ****, а именно Разчетноплатежна ведомост за м.юли 2022г. и извлечение от „ Fibank” за платежно нареждане в размер на 182,82 лева. Извършеното плащане е направено на 30.08.2023 г., т.е. три месеца, след като срокът за изпълнение е бил изтекъл и е само част от дължимата сума на работника.

Предвид правосубектната форма на жалбоподателя – юридическо лице, в случая не подлежи на изследване субективната страна, т.е. вината, тъй като юридическите лица не могат да формират субективно отношение към постъпки, респ. не формират вина, а тяхната амдинистративнонаказателна отговорност е безвиновна и обективна. В този смисъл е нормата чл. 83 ЗАНН, въвеждаща нов вид административно наказание, приложимо само за юридически лица и еднолични търговци – имуществена санкция. Именно такова наказание е наложено и с обжалваното НП. От материалноправна страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл.415, ал.1 КТ.

Налице е пълно съответствие между приетата фактическа обстановка в НП и дадената й правна квалификация. По въпроса за маловажност на нарушението, което се базира на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, следва да се посочи, че КТ се явява специален закон спрямо ЗАНН, тъй като в КТ има изрична разпоредба, озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение“, и това е чл.415в, ал.1 КТ, съгласно който маловажно е нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители.

В настоящият случай липсват доказателства нарушението да е отстранено веднага след констатирането му, като административнонаказващият орган изрично е посочил в обжалваното НП, че това нарушение изобщо не е отстранено, тъй като платената сума действително е само част от дължимото обезпечение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 05.04.2022г. до 11.07.2022г. и е изплатено много след изтичането на срока за изпълнение на даденото предписание. Липсва и втората предпоставка по чл. 415в, ал.1 КТ, тъй като в случая не може да се приеме, че не са настъпили вредни последици за работника.

Положението, в което работника Каспаров е поставен накърнява неговите трудови права и интереси. Ето защо, ex lege, случаят не може да се определи като маловажен.

Изложените в жалбата възражения са неоснователни. Предвид обстоятелството, че 3 направеното плащане на дължимото обезщетение не е в пълен размер и действително е извършено много след предоставения срок, то не следва да се приеме като основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, АНО е изложил съображения в тази посока. Наложеното административно наказание е в размер на 2 000.00 лева. Съдът намира, че наложеното административно наказание е в завишен размер за така извършеното нарушение и следва да бъде изменено в посока намаляване размера на наказанието до предвидения в закона минимум от 1500.00 лева. Съдът счита, че наказание в посочения размер е справедливо и ще окаже своята превантивна роля.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че въззивната жалба се явява частично основателна и като такава същата следва да бъде уважена частично, а атакуваното НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание.