Решение № 765 от 19.10.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. КараС.а

Членове:

Т. Д. Евтимова

Р.а П. И.а при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Р.а П. И.а Въззивно гражданско дело № 20262100501097 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ответника Ж. Д. Б., ЕГН:**********, подадена чрез пълномощника му адв. Радостин Станчев- БАК против решение № 986 от 17.04.2026 г. постановено по гр. д. № 4429/2025г. на Районен съд – Бургас, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между ищците С. И. Я., ЕГН: **********, И. В. Я., ЕГН: **********, П.

В. Я., ЕГН: ********** и ответника Ж. Д. Б., ЕГН **********, че последният не е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************, заснет по КККР на с. Атия, община Созопол, с площ от 818 кв.м., с предназначение - за земеделски труд и отдих, при граници и съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, като е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК ОТМЕНЕН нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост върху описания имот, придобит по давностно владение, № 126, том I, peг. № 2520, нот. д. № 115 от 2023г. на нотариус Бинка Кирова, peг. № 290 в регистъра на НК, с район на действие района на БРС, вписан в АВ вх.рег.№ 4226 от 31.03.2023 година, акт 6, том 13, дело № 2377.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 2230.75 евро, представляваща направени по делото съдебни разноски.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е необосновано и незаконосъобразно поради допуснато процесуално нарушение – необсъждане на всички доводи в отговора на исковата молба и поради неправилно приложение на материалния закон. На първо място се развиват подробни доводи за недопустимост на исковата претенция поради липса на правен 1 интерес за ищците, позовавайки се на разясненията, дадени в ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д. № 8/2012г. на ВКС. Посочва се, че ищците са заявили, че процесния ПИ им е възстановен с решение от 1993г. на ПК- Созопол, и, че имота на ответника е част от възстановения им имот, а в действителност въззивникът заявява, че се касае за имот с местността „Ачмите“ с площ 18.693 дка, като част от този имот от 8.755 дка попада в зоната по пар. 4 от ПР на ЗСПЗЗ, за който е признато право на възстановяване, но не в стари реални граници във вида и конфигурацията, твърдени в исковата молба.

Посочва, че в случая ищците обосновават правния си интерес като твърдят, че с решение на ПК им е било признато право на възстановяване с план за земеразделяне на няколко земеделски имота, между които и този в м. Ачмите и понеже ответникът се е снабдил с нот. акт за недвижим имот, попадащ върху процесния имот и е обжалвал плана на новообразуваните имоти, с тези си действия той е препятствал влизане в сила на плана за земеразделяне и реалната реституция на имота в полза на ищците. Заявява обаче, че въпреки многобройната съдебна практика, че е допустим отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик по давност на земи, признати за възстановяване в полза на бивши собственици, намиращи се в ползвателски зони по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като тази допустимост се извежда от възможността след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и издаване на заповедта по пар.

4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ бившите собственици да възстановят правата си върху имотите, които вече са оформерни по площ и граници и могат да бъдат самостоятелни обекти на правото на собственост, като се възразява, че настоящия случай не е такъв.

Мотив за това според въззивника е, че ищците твърдят в исковата си молба, че имат издадено в тяхна полза решение на ПК от 1993г. за признаване на правото им да възстановят с план за земеразделяне на имот, който обаче попада в ползвателска зона по пар. 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, като се възразява, че в случая ищците нямат правен интерес от предявения иск, защото не доказват, че имат възможност да придобият процесния имот по реституция, тъй като тяхното решение от ПК от 1993г. не дава възможност за възстановяване на правото на собственост при условията на пар. 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излага, че независимо, че през 1997г. законът е изменен и вече е била предвидена такава възможност, то тя е било възможно да се реализира в срок до 31.01.1998г., в т.ч. и въпреки, че впоследствие е следвало на ищците да се издаде решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ за признаване на правото им собственост, такова не е издадено, а наличното им такова не е по чл. 18ж, ал. 3от ППЗСПЗЗ. По тези съображения се счита, че за ищците не е налице правен интерес от предявения иск и се иска прекратяване на производството по делото. По същество се изразява становище, че процесната зона няма статут на такава по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което се излага несъгласие с мотивите на съда в обратен смисъл. Заявява се, че ответника счита, че процесния имот никога не е бил част от обработваните от ТКЗС земи, като същият се владее от ответника от 1996г., а преди това от неговия праводател.

Акцентира се, че липсва скица, като неразделна част от заповедта на община Созопол, представена по делото, от която да е водно кои имоти са част от територията по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и изобщо каква зона обхваща тази територия. На следващо място се сочи, че зоната, в която се намира процесния имот на ответника и за която ищците претендират да са собственици попада в концесионната такава, предоставена за поза на собственика на Минното предприятие, за което са изложени подробни съображения, и се прави извод, че по тази причина няма как нито ищците, нито други лица да са притежавали земеделска земя в границите на тази територия. На трето място се сочи, че ответника лично и като правоприемник на праводателя си владее имота повече от 60г., считано от изоставяне на Минното предприятие след 1944г., тъй 2 в тази зона имотите не са влизали в ТКЗС или ДЗС. На последно място се сочи, че доколкото претенцията на ищците се основава на картата на инж. Йонов от 1936г., според въззивника тя не може да служи като доказателство, определящо местоположението на бившия имот в точност, като в подкрепа на това становище излага подробни аргументи. По гореизложените съображения, доразвити във въззивната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да исковата претенция да бъде отхвърлена.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите-ищци С. И. Я., И. В. Я. и П. В.

Я. чрез пълномощника си адв. Таня Илиева- БАК са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна, в т.ч., че възразява, че част от изложените в нея доводи са недопустими, тъй като са наведени за първи път във въззивното производство. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на твърдението за компетентност на органът, одобрил зоната за земеделско ползване на територията на минно селище „Росен“, поради което се счита за неоснователно наведеното в жалбата възражение за незаконосъобразност на зоната по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид това се сочи, че правилно Областния управител e счел, че следва да се състави план на новообразуваните имоти, като се съвместят и ползвателските имоти, имотите на собствениците на годно правно основание и на собствениците по реституция, каквито се твърди, че са ищците. За неоснователни се считат и доводите в жалбата за липса на реституционнно решение в полза на ищците, като се сочи, че към постановяване на решението от 1993г. на ПК –Созопол в полза на ищците реституцията на ползвателските имоти все още не е била извадена от компентността на ПК и не е била предадена на кметовете на общините, като в тази връзка се прави анализ на измененията в нормативната уредба, имаща отношение в случая, позовавайки се и на цитирана съдебна практика. Извежда се извод, че към 1993г. земеделските земи в зоните за земеделско ползване да се възстановявали в стари реални граници- в съществуващи или възстановими такива. Сочи се, че към постановяване на решението от 1993г. на ПК-Созопол поземлената комисия само е признала правото на реституция на ищците върху имота, без да го възстанови реално – с мотив, че не само защото тогава това е било обективно невъзможно, и защото към този момент законът не предвижда възстановяване с план за земеразделяне. Излага се, че започналата през 1993г. реституционна процедура следва да бъде завършена със заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в тази връзка се счита, че районният съд правилно е проследил и приложил действалите във времето редакции на материалния закон. Излагат се доводи, че ищците имат правен интерес от предявения иск, с мотив, че отричайки правата на ответника, те ще получат възможност да придобият собствеността върху имота, основавайки се на разясненията, дадени в ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д. № 8/2012г. на ВКС и на цитирана съдебна практика по сходен според въззиваемите случай. Навеждат се и подробни съображения за неоснователност на доводите на ответника за придобИ.е на имота чрез давностно владение. По така изложените и доразвити в писмения отговор доводи за неоснователност на въззивната жалба се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ищцата С. И. Я., ЕГН **********, И. В. Я., ЕГН **********, и П. В.

Я., ЕГН ********** за приемане за установено по отношение на ответника Ж. Д. Б., 3

ЕГН **********, че същият не е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************, заснет по КККР на с. Атия, община Созопол, с площ от 818 кв.м., с предназначение - за земеделски труд и отдих, при граници и съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

***, като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК се иска отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост върху описания имот, придобит по давностно владение с № 126, том I, peг.

№ 2520, нот. д. № 115 от 2023г. на нотариус Бинка Кирова, peг. № 290 в регистъра на НК, с район на действие района на БРС, вписан в АВ вх.рег.№ 4226 от 31.03.2023 година, акт 6, том 13, дело № 2377.

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на И. Я. Георгиев - б.ж. на гр.Черноморец, община Созопол, починал на 14.02.1983 г., като с решение № 2784/24.02.1993 г. на ПК - гр. Созопол, постановено по преписка № 2784 от 17.02.1992 г., под № 4 в качеството им на наследници на починалия им наследодател е била призната за възстановяване нива от 18,693 дка, в местността „Ачмите“ в землището на с. Черноморец, която се намира в зона на ползвателски имоти по пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, като понастоящем местността е преименувана „Ново селище“ в землището на с. Атия. Излагат, че от признатите имза възстановяване 18,693 дка земя само 9,938 декара са реално възстановени в стари реални граници, а останалите 8,755 дка попадат в зона за земеделско ползване по пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищците сочат, че с горецитираното решение им е признато правото на възстановяване, като реалното възстановяване на посочените и признатите 8,755 декара в граници на конкретни новообразувани имоти следвало да се извърши със заповед на кмета на община Созопол по реда на пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на изготвени, одобрени и съответно влезли в сила, по реда на чл. 28 от ППЗСПЗЗ помощен план и съответно план на новообразуваните имоти. В исковата молба се твърди също, че признатият на ищците за възстановяване земеделски имот бил предвиден в помощния план към пар.

4 като имот 3061 и обособен по плана на новообразуваните имоти, като имоти № 326, № 327, № 328 и № 329 по ПНИ в местността „Ново селище", с „Атия" , общ. Созопол, който попада върху поземлен имот с площ от 818 кв.м., заснет по КККР на с. Атия, община Созопол като имот с идентификатор *************, с предназначение- за земеделски труд и отдих /съгласно пар. 4 от ПЗРЗСПЗЗ/ при граници и съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ***.