Присъда № 10 от 11.06.2026, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ по присъда № 10/11.06.2026 година, постановена по НЧХД

№ 119/2025 година по описа на Районен съд - Ихтиман

А.С.Г. от гр. С. е повдигнала пред съда обвинение срещу В.В. С. ЕГН ********** за това, че на 17.08.2024 г. в С. на ул. „С.“ №* я е обидила, казвайки, публично и в нейно присъствие унизителни за честта и достойнството й думи, а именно, че е „боклук“, крадец“ и „крадец на деца“с което е осъществила състава на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, както и че на същата дата и място публично я е оклеветила приписвайки й престъпление, а именно „и за шефката на Социално подпомагане - С., за прокурора, за съдийката – ти си ги купила“, което представлява престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. ал.

1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК.

Заедно с тъжбата е предявен и граждански иск за обезщетяване на претърпените в резултат на извършените престъпления неимуществени вреди в размер на 2500 лева за престъплението обида и 2500 лева за престъплението клевета, който съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Частният тъжител и граждански ищец поддържа повдигнатото обвинение и предявения граждански иск.

В съдебни прения повереникът му адв. Е.М. излага твърдения за доказаност по безпротиворечив начин на повдигнатите обвинения. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимата целенасочено е отишла в дома на тъжителката, като чрез отправените реплики е искала да дискредитира Г.. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено изричането на тези думи, за които е повдигнато частното обвинение и цялостната съвкупност от доказателствата не оставят никакво съмнение, че е обидила и наклеветила доверителката й. Поддържа предявените граждански искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Подсъдимата В.С. отрича вината си и моли за оправдателна присъда.

Защитникът й адв. Б. пледира за оправдателна присъда, като твърди, че подзащитната му не е обиждала тъжителката. Навежда доводи за това, че от събрания доказателствен материал и най-вече от изследвания видеозапис, не се установява С. да е изричала репликите, за които е повдигнато частното обвинение. Излага съображения за отсъствие на субективна съставомерност на деянието. Сочи, че казаните от С. думи не могат да бъдат квалифицирани като клевета, тъй като имат оценъчен характер. Алтернативно пледира за приложението на чл. 78а НК, ако съдът приеме, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Частната тъжителка А. Г. е съпруга на Г.П., чийто син М.П. живял с подс. В.С. на съпружески начала, като от съжителството им имало родено общо дете - Т.М.П..

Отношенията между М.П. и В.С. били влошени, като помежду им имало висящ спор относно родителските права на детето, по което е образувано гр. дело № */2023 г. по описа на РС-С. (висящо и към настоящия момент). На 01.08.2024 г. било постановено определение, с което на основание чл. 127, ал. 3 СК съдът е постановил привременни мерки по отношение на детето Т.П., с които упражняването на родителските права се предоставя на неговата майка В.В. С., при която то да живее

1

Освен това между М.П. и В.С. е имало висящо производство по Закона за защита от домашното насилие, по което е била издадена заповед за незабавна защита от 24.06.2024 г., с която е било забранено на М.П. да приближава жилището, обитавано от В.С. и Т.П., нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 5 метра и му е забранено да осъществява контакт с тях под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Във връзка с тези спорове между родителите, детето фактически било отглеждано от Г.П. и А. Г. в техния дом в гр. С. на ул. „С.“ №*.

На 17.08.2024 г. подс. С., заедно със св. П.С., решила да отиде до гр. С., за да вземе детето си. По време на пътуването към гр. С. С. и С. се договорили той да заснеме случващото с мобилния си телефон. Когато пристигнали в гр. С. двамата се насочили към къщата на Г.П. и А. Г., като св. С. включил записа на телефона си. При пристигането си пред къщата видели, че в двора се намира Г.П., М.П., заедно със свой приятел – св. В.С., както и А. Г..

Подс. С. била посрещната от Г.П., който казал, че трябва да се обажда и че детето не е станало. Тогава св. С. казал, че детето стои незаконно в къщата, попитал какво прави М. там и заявил, че са престъпници. До оградата дошла и А. Г., която се включила в спора. Св С. нарекъл Г. престъпница. Спорът между С. и Г. ескалирал. Подс. С. също се включила, като заявила, че ще ги съди за неизпълнение на съдебното решение. Г.П. се опитал да успокои страните, но подс. С. настоявала да види детето си и твърдяла, че извършват престъпление по чл. 182 от Наказателния кодекс. Подс. С. навлязла в двора на къщата, като възникнало физическо съприкосновение между нея и Г., както и Г.П., които я избутали от двора. Тогава А. Г. подала сигнал на телефон 112. Спорът продължил като св. С. отново казал на Г., че е престъпница и че това е кражба на деца.

В същото време лице от мъжки пол, което не се представило подало сигнал на телефон 112, като твърдяло, че на ул. „С.“ бият приятелката му.

Размяната на реплики на висок тон продължила, като подс. С. настоявала да вземе детето си въз основа на определението на съда. Разговорът се насочил към психичното състояние на С.. В хода на размяната на реплики Г. заявила, че съдийката й е „огромна приятелка“.

Спорът пред къщата на Г. бил възприет както от св. В.С., който се намирал в двора, така и от св. В.С., който извършвал ремонтни дейности на покрива на гаража си от другата страна на улицата.

Така описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства - свидетелските показания на свидетелите В.С., В.С. и П.С., приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – пр. пр № */2024 г. по описа на РП-С., Териториално поделение –Ихтиман, определение № 417 от 01.08.2024 г. по гр. дело № */2023 г. по описа на РС-С., Заповед за незабавна защита № 220 от 04.06.2024 г. по гр. дело № */2024 г. по описа на РС-С. и предявеният по реда на чл. 284 НПК видеозапис, предоставен от подс. С., както и от аудиозаписите на подадените сигнали на телефон 112.

Настоящият състав приема, че видеозаписът, осъществен чрез мобилния телефон на св. С., е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 109 НПК, което може да бъде ползвано за нуждите на наказателния процес, след като неговата достоверност бе проверена чрез допуснатата видео-техническа експертиза. Вярно е, че записът да не е случаен, тъй е направен целенасочено от свидетеля, за да заснеме инцидента след предварителна уговорка с подсъдимата, но доколкото съдържа информация, относима към основния факт на доказване в производството, няма законова пречка да бъде ценен след съпоставянето му с останалите доказателствени източници по делото.

2

От заключението на видеотехническата експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че са изследвани три видеофайла, които са презаписи от оригинални файлове, записани в памет на мобилното устройство, с който са направени, като вещото лице не е установило следи от манипулация /намеса върху записаната информация. И трите файла са с резолюция 3840х2160 пиксела със звук.

Първият запис е с продължителност от 8 минути и 59 секунди, като по мета данните е приключил в 15,50,36 часа (18,50,36 часа Източноевропейско време). Вторият файл е с продължителност 09 минути и 29 секунди и според мета данните е приключил в 16,00,38 часа (19,00,38 часа). Третият файл е с продължителност 8 минути и 59 секунди, като според мета данните му същият е с край 16,09,42 часа (19,09,42 часа). Експертът е констатирал, че са заснети четири лица, които разговарят и се възприемат ясно, като извлечените изображения от кадрите са годни за последващо идентификационно изследване. Освен това на записите има още две лица от мъжки пол, които не вземат участие в разговорите.

При предявяването на видеозаписите на основание чл. 284 НПК се установи, че е заснет спор, в който участват четири лица – двама мъже и две жени, които съдът идентифицира като подс. С., св. П.С., както и А. Г. и Г.П.. Освен това след съпоставка с показанията на св. В.С. и св. П.С., видеозпзаписът е фиксирал и местонахождението на М.П. и св. С.. След възпроизвеждането на записа в присъствието на страните, съдебният състав възприе, че основната част от разговора се води на висок тон, като е свързан с желанието на С. да вземе детето си. Активна роля в спора има св. С., който многократно изрича думите „престъпници“, „крадци на деца“.

Съдът установи, че между трите видеозаписа има времеви отрязъци, в които няма видеозаснемане, както и че в част от втория запис няма записан звук за 1 минута и 33 секунди. Според съда обаче прекъсванията между записите са незначителни – между първия и втория запис е 33 сек., а между втория и третия – 5 сек, поради което и приема, че трите файла практически образуват непрекъсната последователност. По отношение на частта от видеозаписа, който е без звук съдът отчете, че съобразно видеосъдържанието в този момент Г. подава сигнала на телефон 112, който според приложената по делото справка е с продължителност 1,51 минути

Освен това съдът съпостави последователността на кадрите и аудиозаписа на сигнала на тел. 112 от телефонен номер *, при което приема, че прекъсването от 33 сек. между първия и втория запис е за времето, когато е подаден сигналът на тел. 112 от телефонен номер *.

Показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В.С., съдът приема за достоверни, с уговорката че твърденията му са пречупени през субективните му възприятия относно случилото се. Очевидно е, че св. С. в съзнанието си е интерпретирал дочутите реплики „крадци на деца“ като казани и от подс. С., и от св. С., въпреки, че от видеозаписът не бе установено подобен израз да е изричан от подсъдимата.

Събраните гласни доказателства чрез разпита на св. В.С., които са първичен доказателствен източник, доколкото е установено, че свидетелят е присъствал на скандала, в същината си също не противоречат на приобщения видеозапис от мобилния телефон на С..

Твърденията му обаче за това, че С. е нарекла Г. „крадец на деца“ и е казала, че е купила съдията, прокурора и социалните са опровергани от приобщения видеозапис, от който не установено подсъдимата за е изричала подобни реплики, а напротив – че самата Г. е заявила, че е приятелка със съдията.

По отношение на обясненията на подс. С., които освен средство за защита представляват и важно доказателствено средство, съдът отчете, че нямат значителна доказателствена стойност, доколкото по същество тя отрича да е обиждала тъжителката, както и да е твърдяла, че е купила социалните, прокурора и съдията. Изявленията на 3 подсъдимата се отнасят основно до мотива за посещението в гр. С. и набелязаната от нея цел - да вземе детето си в съответствие с определените привременни мерки по спора за родителските права, които според представеното определение на РС-С., ведно със съобщенията за връчването му, е било известно както на подс. С., така и на М.П. и според което родителските права спрямо детето е следвало да бъдат упражнявани именно от подсъдимата.

Независимо от заинтересоваността на св. П.С., който е в близки отношения с подс.

С., съдът няма основание да изключи неговите показания от доказателствената съвкупност, доколкото същите са подкрепени от съдържанието на видеозаписа. Така според св. С. В. не е обиждала А., а заснемането е било мотивирано от необходимостта за защита срещу ответни действия от страна на семейството на М.П.. Свидетелят не отрича, че е казал, че А. и Г. са престъпници, защото не спазват закона по отношение на детето.

Подсъдимата В.В. С. *.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От страна на частната тъжителка е повдигнато обвинение спрямо подс. В.С. както за нанесена обида – че публично я е нарекла „боклук“, крадец“ и „крадец на деца“, така и за публично нанесена клевета, като й е приписала престъпление – че е купила шефката на Социално подпомагане - С., прокурора и съдийката.

Разпечатката съдържа 38 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3021488a-3b8f-455d-8053-c507828dd20a