Решение № 12 от 09.01.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. С., 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20221800500458 по описа за 2022 година

С Решение № 260019/04.03.2022г., постановено по гр.д. № 751/2019г. на С.нския районен съд, е уважен предявеният от С. Т. иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца договора за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 132 от 28.10.2016г., т. III, рег. № 3332, дело № 479/2016г. на нотариус с рег. № 153 на НК, с който А. Т. и съпругата му С. Т.а продават на дъщеря си Д. Т.а УПИ ХХ-552, в кв. 21 от ПУП на в.з. „К., Г. и П.“, с. В.Т., общ. С., с графично измерена площ от 1289 кв.м., заедно с построената в имота през 1972г. масивна вилна сграда със застроена площ от 47 кв.м. и ведно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения, в частта му относно 1/2 идеална част от продадения имот - съпружеска имуществена общност.

Със същото решение съдът се е произнесъл и по предявени от Д. Т.а срещу А. Т. искове.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс, и е образувано по въззивни жалби на А. Т. и Д. Т.а срещу горното решение, само в частта му, с която е уважен искът по чл. 135 от ЗЗД.

Жалбоподателят А. Т. счита решението за недопустимо, необосновано и неправилно. Твърди, че същото е постановено при липса на мотиви, тъй като съдът не бил обсъдил част от събраните доказателства и не ставало ясно, откъде извежда правните си изводи. Не били обсъдени и възраженията на ответниците. Поддържа, че процесната разпоредителна сделка предхожда по време възникване на задължението му към ищеца, поради което искът следва да бъде квалифициран по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД – така, както бил постъпил първоинстанционният съд с определението си от 09.07.2020г. Оттук прави 1 извод, че предпоставка за уважаване на иска е виновното намерение за увреждане на кредитора, доказването на която правилно е било възложено в тежест на ищеца. Подчертава, че, въпреки че с последващо определение РСС. е допълнил доклада си, той не е отменил или изменил определението от 09.07.2020г., нито е давал допълнителни указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Изтъква, че по делото не е събрано нито едно доказателство, което да установи намерението на длъжника за увреда на кредитора. Сочи, че е изпълнявал съвестно и своевременно всички възникнали задължения към този кредитор, като, в резултат от доброволно плащане, е прекратено ИД № 5816/2014г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, а пълното погасяване на дълга е причината за прекратяване и на ИД № 236/2014г. на ЧСИ Васил Недялков. Прави извод, че, в резултат от разпоредителната сделка, имуществото му реално се увеличава, тъй като тя е на цена, по-висока от тази, за която е бил придобит имотът – неин предмет. Черпи аргументи и от извънпроцесуалното си поведение, като заявява, че не би закупил имот (още по- малко – по този начин), ако е имал някакви намерения да увреди брат си. Счита за недоказано и намерението за увреда на кредитора у Д. Т.а. Поддържа, че същата пътувала много и не познавала чичо си. Намира за неправилно, че, въпреки квалификацията на иска по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, районният съд е мотивирал решението си с презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, която е неприложима, а и освен това не му било указано, че оборването й е в негова тежест. Позовава се на разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от ГПК и разисква служебните задължения на въззивния съд в хипотеза на нарушени императивни норми. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия С.

Т., който моли съда да остави жалбата без уважение, като счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Оспорва наведените в жалбата доводи. Позовава се на определението на С.нския районен съд от 04.11.2021 г., с което е разпределил в тежест на С. Т. доказването на факта за притежавано от него вземане и на момента на неговото възникване, като счита, че е доказал тези обстоятелства. Споделя мотивите на районния съд, че възникването на вземането му срещу А. Т. предхожда процесната сделка.

Прави извод, че исковата претенция следва да се квалифицира по чл. 135, ал.

1 от ЗЗД, и, тъй като ответниците са баща и дъщеря, а, съгласно ал. 2, знанието за увреждане се предполага – както правилно бил приел С.нският районен съд. С оглед тази правна квалификация, намира за ирелевантно, дали двамата ответници са имали намерение за увреждане на кредитора. Счита, че фактът на погасяване на предходни задължения на А. Т. към него не засяга наличието на задълженията му в конкретния случай. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.

Въпреки че не е следвало да се връчва препис от тази жалба на Д. Т.а, такъв е бил връчен, а Т.а е изразила становище, че същата е основателна и доказана.

Във въззивната жалба на Д. Т.а се навеждат доводи, че районният съд, в противоречие с практиката на ВКС, не е обсъдил всички доказателства заедно и поотделно, нито е отговорил на всички възражения и доводи на страните.

Изтъква, че С. Т. не бил доказал качеството си на кредитор спрямо А. Т., а представеният изпълнителен лист е по дело, в което тя не била участвала, поради което нямал сила на присъдено нещо спрямо нея, и не доказвал наличие на вземане на ищеца. Навежда довод, че процесната сделка не била 2 довела до намаляване на имуществото на длъжника А. Т., тъй като имотът бил закупен не с негови, а с нейни средства, придобити по договор за кредит с „Ю.Б.“ АД. Следователно, липсвало разпореждане с имущество на длъжника А. Т., а той само бил получил пари от нея, за да закупи имота и да й го прехвърли, но не и да го придобие за себе си. Оспорва извода на районния съд за необореност на презумпцията за знание. Изтъква, че тя не е била наясно със съдебните спорове между С. Т. и А. Т.. Позовава се на договора за поръчка между нея и А. Т.. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия С.

Т., който заявява, че цитираната от жалбоподателката съдебна практика касае само трудово правни спорови, поради което е неотносима към настоящия правен спор. Оспорва доводите на жалбоподателката. Твърди, че има качеството кредитор на А. Т., тъй като има вземане срещу последния за обезщетение от лишаване от ползване на делбен имот. Сочи и момента на възникване на това вземане – 22.11.2011г. Прави извод, че това негово вземане е възникнало преди атакуваната в настоящото производството сделка. Счита за ирелевантно, че Д. Т.а не е била страна в производството, в което му е присъдено горното обезщетение. Обосновава, че процесната сделка го уврежда, като изтъква, че длъжникът не разполага с друго секвестируемо имущество, от което кредиторът може да удовлетвори вземането си. Оспорва достоверността и доказателствената стойност на представения по делото договор за поръчка. Черпи аргументи и от договора за кредит. Намира довода на Т.а за произхода на средствата за закупуване на процесния имот и за отношенията между ответниците във връзка с него, е неоснователен. Счита за доказано и знанието за увреждане на кредитора – както от страна на прехвърлителя, така и от страна на приобретателя. Моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира разноски.

Въпреки че не е следвало да се връчва препис от тази жалба на А. Т., такъв е бил връчен, а Т. е изразил становище, че същата е основателна и доказана.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят А. Т. не се явява и не се представлява. След приключване на делото, процесуалният му представител е представил договор за правна защита и съдействие, и е депозирал писмени бележки, в които възпроизвежда доводите си от въззивната жалба. Счита, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Подчертава, че вземането, което превръща С. Т. в кредитор на А. Т., е било обезпечено с ипотека към момента на закупуване на процесния имот, а съществуващите задължения към кредитора били своевременно изпълнявани. Поддържа, че не е имал намерение да увреди кредитора си. Намира, че презумпцията за знание у Д. Т.а била оборена.

Счита за установено, че Д. Т.а пътувала много и не познавала чичо си.

Оспорва показанията на свидетеля на насрещната страна. Възразява срещу претендираните от С. Т. разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката Д.

Т.а не се явява. Представлява се от адв. И., която поддържа жалбата. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, както и да отмени първоинстанционното решение. Счита за недоказано, към датата на сключване на договора за дарение през 2016 г., Д. Т.а да е имала знание за водени дела и задължения на нейния баща към чичо й. Оспорва 3 достоверността на показанията на свидетеля на насрещната страна.

Поддържа, че къщата е купена с пари от Д. Т.а с кредит от банката, като тя е възложила на родителите й да купят процесния имот за нея, след което те са й го върнали. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от насрещната страна. Представя писмени бележки, в които възпроизвежда доводите от въззивната жалба. Освен това, излага съображения, защо не следва да се кредитират показанията на св. П.. Счита, че С. Т. не отговаря на условията за предоставяне на безплатна правна помощ.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият С. Т. не се явява. Представлява се от адв. П. и адв. Калинова, които оспорват жалбите и поддържат подадените отговори. Представят писмени доказателства. Молят съда да потвърди обжалваното решение и да отхвърли въззивните жалби.

Считат за доказани предпоставките по чл. 135 от ЗЗД. Твърдят, че Д. Т.а е била запозната с делата на баща си. Сочат, че, в представения от жалбоподателите пред районния съд договор за потребителски кредит, като кредитополучатели са записани Д. Т.а и баща й А. Т., а поръчители са брат й и майка й. Акцентират, че всички те живеят на един и същ адрес в ж.к.

Люлин, когато е бил изтеглен кредитът. Намират за нелогично, тя, макар и да е пътувала за кратък период в чужбина, да е била възпрепятствана да закупи за себе си имот, а да сключва сделка с майка си и баща си да закупуват от нейно име имот, който след това да й прехвърлят, запазвайки си правото на ползване. Считат, че с показанията на доведения от жалбоподателката Д. Т.а свидетел не се установява, че тя не е знаела - още повече, че са били в една и съща стая. Оспорват възраженията за пристрастност на свидетеля, допуснат на С. Т.. Изтъкват, че неговите показания съответстват на представения протокол за опис на недвижими вещи, от който се установява, че Д. Т.а е присъствала на описа и е назначена за пазач на движимите вещи, установени в имота. Правят извод, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не е оборена.

Претендират разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В предоставения от съда срок адв. П. депозира писмена защита, с която възпроизвежда изложените в отговорите доводи. Изразява становище по правната квалификация на предявения иск и по предпоставките за уважаването му.

Счита, че не е оборена презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, а намерението за увреждане на кредитора е ирелевантно за процесния казус.

Анализира показанията на св. Г.. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът намира, че събраните в първоинстанционното производство доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка са описани в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция са дадени указания на страните по разпределението на доказателствената тежест, като на ищеца е указано, че в негова тежест е да докаже качеството си на кредитор на длъжника (вкл. момента на възникване на вземането, което го прави такъв), извършеното увреждащо действие, както и субективния елемент (знанието на длъжника и третото лице за увреждане на кредитора), а в тежест на ответника е да обори презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД за знание на третото лице за увреждането, с оглед родствената му връзка с длъжника.

Разпечатката съдържа 37 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30202835-0bf7-4c55-967b-3ad75e337d09