Определение № 1231 от 12.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1231 гр. Стара Загора, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Ирен Р. Г. като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20265500500510 по описа за 2026 година Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 1 и 2 във връзка с ал.3 и чл.130 от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№ 20211 от 29.06.2026 год. от жалбоподателя К. Г. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ***, чрез адв. М. В. М. от АК Стара Загора против Определение с № 1695/17.06.2026 , постановено в производството по гражданско дело № 1717 по описа за 2026 година.

На 22.06.2026 година е получено Определение с № 1695 от 17.06.2026 година, постановено в производството по гражданско дело под № 1717 по описа за 2026 година, по описа на Районен съд - Стара Загора. Със съдебния акт, уважаемият съдебен състав, връща исковата молба на доверителката му, поради обстоятелството, че счита за не изпълнено в срок указанието му за предоставяне на доказателството за внесената държавна такса. Съдът констатира, че разпореждането на съда, с което е оставена исковата молба без движение е получено на 03.06.2026 г., а молбата за изпълнение на указание е представена на 16.06.2026 г. Съдът смята, че срокът е изтекъл на 10.06.2026 г., с оглед на което връща исковата молба, поради неспазване на срока за изпълнение на указания от страна на ищцата. Считат, че съдебният акт на съда - Определение с № 1695 от 17.06.2026 година, постановено в производството по гражданско дело № 1717 по описа за 2026 година, за неправилен и постановен в нарушение на процесуалния закон. Съображенията им в тази насока са следните:

Видно от платежното нареждане, доверителката му е заплатила 1 дължимата държавна такса на 01.06.2026 г., а именно веднага след предоставяне на отдалечен достъп до делото през Електронния портал за електронното правосъдие /ЕПЕП/. Тоест указанията на съда са спазени и дължимата държавна такса е платена в срока до 10.06.2026 г. - когато срокът е изтичал.

Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й, когато нередовността е отстранена /арг. - член 129 от ГПК/. Следователно, при платена в срок държавна такса, не е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба поради неизпълнение на указанията.

Считат, че санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК настъпва само, когато ищецът не отстрани в срока нередовностите ако указанието е било за внасяне на държавна такса и таксата е внесена в срока, самата нередовност е отстранена своевременно. Тук смятам, че е изключигтелно важно да подчертая за своята правота, че плащането на държавната такса е действието, с което се отстранява нередовността. Представянето на платежния документ е доказване пред съда, че това действие е извършено.

Държавни такси се дължат за исковите молби пред съдилищата, а към писмените изявления се прилага документ за внесени такси и разноски, когато такива се дължат по аргумент на член 102 от ГПК. Но чл. 129, ал. 3 ГПК свързва връщането на исковата молба с неотстраняване на нередовността, а не с формалния момент на представяне на доказателството, ако самото плащане е извършено в срока. Тук трябва да се посочи, че действително исковата молба трябваше да бъде върната ако не бяха представени доказателства за изпълнение на указанията в срок п р е д и постановяване на процесното Определение № 1695/17.06.2026 , постановено в производството по гражданско дело № 1717 по описа за 2026 година, защото с молбата от 16.6.2026 порокът за непредоставяне на доказателство е саниран и респективно няма неспазен срок за плащане на таксата като и съдът вече е уведомен за спазеният срок с представеното доказателство за това. Аргумент в тази насока е отново се открива в чл. 129, ал. 5 от ГПК, която предвижда, че поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й.

В подобен смисъл са и мотивите в Решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК, ВКС, като се излагат следните съображения, подробно посочени в жалбата.

Подробните съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя К. Г. П., чрез адв. М. М. от Адв. колегия – Стара Загора, са изложени в подадената от него частна жалба вх.№ 20221 от 22.07.2026 год..

В тази връзка считат, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и молят същото да бъде изцяло отменено, и делото върнато на РС-Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия, ведно със законните последици от това.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна – въззиваемия и ответник по делото.

2

Съдът приема, че е сезиран с частната жалба по реда на чл.129, ал.3 изр. посл. Във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Преписи от частната жалба не са били изпратени на ответника по делото, тъй като не е била засегната неговата правна сфера по делото.

Тъй като е налице изпълнение на пълната процедурата по администриране и окомплектоване на делото, Старозагорския окръжен съд следва да се произнесе по съществото на частната жалба по чл.278 от ГПК.

Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение, намери за установено следното:

Първоинстанционното гр. дело под № 1717/26г. по описа на РС-Стара Загора е образувано по исковата молба от жалбоподателя К. Г. П., чрез адв. М.

М. от АК Стара Загора, против въззиваемия „С.К.Б.“ ООД по исковата молба с правно основание чл. чл.124, ал.1 ГПК във връзка с 55, ал.1, и ал.2 от ЗЗД със следния петитум, подробно описан в същата ИМ за осъждане на ответника да върне недължимо платеното процесно вземане, а именно от длъжника – въззиваемия „С.К.Б.“ ООД.

С обжалваното определение постановено в закрито съдебно заседание под № 1695 от 17.06.2026 година, постановено в производството по гражданско дело под № 1717 по описа за 2026 година, по описа на Районен съд - Стара Загора, първоинстанционният съдебен състав, връща исковата молба на жалбоподателката и прекратява производството по делото, поради обстоятелството, че счита за неизпълнено в срок указанието му за предоставянето на доказателството за внесената държавна такса. Съдът констатира, че разпореждането на съда, с което е оставена исковата молба без движение е получено на датата 03.06.2026 г., а молбата за изпълнение на указание е представена в съда на 16.06.2026 г. Съдът смята и приема, че срокът е изтекъл на 10.06.2026 г., с оглед на което връща исковата молба, поради неспазване на срока за изпълнението на указанията от страна на ищцата.

Въззивният съд счита, че съдебният акт на съда - Определение с № 1695 от 17.06.2026 година, постановено в производството по гражданско дело № 1717 по описа за 2026 година, за неправилен и постановен в нарушение на процесуалния закон. Съдът счита, че така постановеният акт е резултат от неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния и материалния закон от страна на първостепенния съд.

На първо място, въззивната съдебна инстанция приема, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - нарушение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 и ал.5 от ГПК.Съображенията на съда в тази насока са следните:

3

Видно от платежното нареждане, жалбоподателката П. е заплатила дължимата държавна такса на 01.06.2026 г., а именно веднага след предоставяне на отдалечен достъп до делото през Електронния портал за електронното правосъдие /ЕПЕП/. Тоест указанията на съда са спазени и дължимата държавна такса е платена в срок до 10.06.2026 г. - когато срокът е изтичал.

Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й, когато нередовността е отстранена /арг. - член 129 от ГПК/. Следователно, при платена в срок държавна такса, не е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба поради неизпълнение на указанията.

Съдът приема, че санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК настъпва единствено и само, когато ищецът не отстрани в срока нередовностите ако указанието е било за внасяне на държавна такса и таксата е внесена в срока, самата нередовност е отстранена своевременно. Точно тук е мястото, където съдът следва да отбележи, че е изключително важно да подчертае за своята правота, че плащането на държавната такса /ДТ/ е действието, с което се отстранява нередовността. Представянето на платежния документ е доказване пред съда, че това действие е извършено, дори и това да е станало след изтичането на срока.

Държавните такси се дължат за исковите молби пред съдилищата, а към писмените изявления се прилага документ за внесени такси и разноски, когато такива се дължат по аргумента на член 102 от ГПК. Но чл. 129, ал. 3 ГПК свързва връщането на исковата молба с неотстраняване на нередовността, а не с формалния момент на представяне на доказателството, ако самото плащане е извършено в срока. Тук трябва да се посочи, че действително исковата молба трябваше да бъде върната, ако не бяха представени доказателства за изпълнение на указанията в срок п р е д и постановяване на процесното Определение № 1695/17.06.2026 , постановено в производството по гражданско дело № 1717 по описа за 2026 година, защото с молбата от датата 16.06.2026 порокът за непредоставяне на доказателство е саниран и респективно няма неспазен срок за плащане на таксата, като и съдът вече е уведомен за спазеният срок с представеното доказателство за това. Аргумент в тази насока отново се открива и в разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от ГПК, която предвижда, че поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й.

В подобен смисъл са и мотивите в Решение с № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК, ВКС, като се излагат следните съображения, подробно посочени в същото Решение, а именно:

„Оплакването за нередовност на исковата молба (непосочена цена на иска и невнесена държавна такса), съответно за недопустимост на въззивното решение, е неоснователно. В исковата молба цената на иска е изрично посочена и тъй като вземането е във валута, размерът на държавната такса се определя върху левовата равностойност по курса на БНБ към датата на подаване на иска, което е сторено по делото. Няма основание и доводът на 4 касатора, че в съдебното решение съдът е длъжен да изложи съображения относно цената на иска, още по-малко - да посочи изрично къде и на коя страница тя била посочена от ищеца. Нещо повече, въпросът за цената на иска може да се повдига само в сроковете по чл. 70, ал. 1 ГПК, което по делото не е сторено, а посочването на левовата равностойност на вземане във валута не е елемент от редовността на исковата молба. Ако ищецът е останал задължен изцяло или отчасти за дължимата по исковата молба държавна такса, въззивният съд сам предприема действията по чл. 129, ал. 2 ГПК и само при неизпълнението им в срока, обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. Дори въззивният съд, в подобната хипотеза, да е пропуснал да укаже на ищеца по делото да внесе дължимата държавна такса, касационната инстанция не обезсилва направо като недопустими въззивното и първоинстанционното решение, а преди това оставя без движение исковата молба с указания за внасяне/довнасяне на дължима държавна такса. При изпълнение на указанията, дефектът се санира с обратна сила, извършените процесуални действия запазват значението си и съдът може да се произнесе по основателността на касационната жалба. Само при неизпълнение, ще обезсили решенията на двете инстанции и ще прекрати производството по делото в обжалваната част, в изпълнението на правомощията по чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3 ГПК (в този смисъл и разясненията в т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, които не са загубили действието си в тази си част по отношение на ГПК от 2008 г.). По настоящото дело, като съставът разясни и в определението по чл. 288 ГПК, дължимите от страните държавни такси за всички инстанции са изцяло платени и внесени. “.