Решение № 122 от 30.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Плевен, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря И. П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500088 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1159/29.07.2025г., постановено по гр.д.№7231/2024г. по описа на Районен съд – Плевен състав на същия съд е признал за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК по отношение И. С. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Плевен, ул. „**** №31, представлявана по делото от особен представител адв.И.А. от ПлАК, дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул.

„Московска“ №19, представлявано от С.Л.С. - изпълнителен директор и Д.Н.Н.-И. - изпълнителен директор, с пълномощник юрисконсулт П. М., адрес за призоваване: гр. Плевен, ул, „В. Левски” № 152, сумите , както следва :

6722,09лв. – главница, 1543.65лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.08.2016г. - 16.02.2020год., 1337.32лв. - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 05.08.2016г. до 16.02.2020г., 270.28лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост/законна лихва/ за периода от 17.02.2020г. до 08.09.2020г., 24.00лв.

– разноски, 114,07лв. - застраховка по кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2020год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №4526/2020год. по описа на Плевенски районен съд, като за разликата от присъдената главница 6722,09лв. до претендираната 7000лв. е отхвърлил иска като погасен чрез плащане, а за разликата от присъдената сума за застраховки 114,07лв. до претендираната 1

124,02лв., е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Съдът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил И. С. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Плевен, ул. „Д-Р Г.М.Димитров“ №31, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Московска“ №19, представлявано от С.Л.С. - изпълнителен директор и Д.Н.Н.-И. - изпълнителен директор, с пълномощник юрисконсулт П. М., адрес за призоваване: гр. Плевен, ул.„В. Левски” № 152, разноски по делото в исковото производство в общ размер 2219,16лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №4526/2020год. по описа на Плевенски районен съд – общо 251,25лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от адв. И. А. в качеството му на особен представител на ответника И. С. П., ЕГН:**********. В жалбата са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че съдът не е разгледал и обсъдил възражението за незаконосъобразно обявена предсрочна изискуемост на кредита, за нищожност на договора, поради наличие на неравноправна клауза, свързана с уговорената възнаградителна лихва, претендирана от ищеца. Сочи, че в представеното уведомление но чл. 60, ал. 2 от ЗКИ липсва конкретизиране на задължението по отделни пера. Така направеното извлечение според жалбоподателя не съставлява възпроизвеждане на реално съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които може да се проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило твърдяното неиздължаване на съответните месечни вноски от кредитоподучателя и датите на техните падежи, както и действителния размер на вземането, което нрави целият дълг предсрочно изискуем. Излага се становище, че липсва информация и за платените вноски, за техния размер, за падежа на който са станали изискуеми, както и че липсата на произведена в поканата за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60. ад. 2 от ЗКИ информация за кой период от време и в какъв размер кредитоподучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е. кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, не може да даде ясна преценка дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане. Излага се становище за наличие на неравноправни по смисъла на чл.142 от ЗЗП. Сочи се, че в конкретния случай в съдържанието на договора за кредит са налице неравноправни клаузи, които не са индивидуално уговорени между страните, като същите са изготвени предварително от банката и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им при сключване на договора за банков кредит. Развива съображения, че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна иа договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е 2 неравноправна с оглед общата дефиниция на чл, 143 ЗЗП. В заключение се прави искане съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което изцяло да отхвърли исковите претенции на ищеца.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД, ЕИК: ****, в който се развиват доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се твърдения, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен, обоснован на доказателствата по делото. В заключение се прави искане съдът да постанови акт, с който да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В допълнително постъпило писмено становише оспорва размера на присъденото от съда възнаграждение за особен представител на ищеца. Излага доводи за прекомерност на същото. Прави искане съдът да го намали.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна И. С. П., ЕГН:********** не се явява, представлява се от И. А., който поддържа изложеното в подадената въззивна жалба. Навеждат се доводи за неоснователност на искането на въззиваемия за намаляване размера на присъдения депозит за особен представител. Сочи,ч е фигурата на особения представител е да гарантира законосъобразността на процеса на отсъстващата страна, поради което не бива да се омаловажава.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт М.. Прави се искане съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите, изложени от страните, както и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество ВЪЗЗИВНАТА

ЖАЛБА е

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, а именно в частта, в която съдът е уважил исковите претенции, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

В останалата необжалвана отхвърлителна част съдебното решение е 3 влязло в законна сила.

За разглеждане пред Районен съд – Плевен е предявен положителен установителен иск е с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено по отношение на ответника И. С. П., ЕГН **********, че ищецът Банка ДСК“ АД, ЕИК ****, има вземане по Договор за кредит ЕКСПРЕСО-Смарт/карта №284034542230, обективирано в Заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №4526/2020год. по описа на Плевенски районен съд,, за следните суми: 7000.00лв. – главница; 1543.65 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 05.08.2016г. - 16.02.2020г.;

1337.32 лв. - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 05.08.2016г. до 1б.02.2020г., 270.28 лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост/законна лихва/ за периода от 17.02.2020г. до 08.09.2020г., 24.00лв. – разноски и сумата от 124.02лв. - застраховка по кредит.

За да уважи исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че след усвояване на кредита ответницата не е погасявала задълженията си, както и че просрочието в погашенията е допуснато още с неплащане на първата вноска, дължима на 04.09.2016г., след което не са платени и вноските до настъпването на предсрочната изискуемост - 17.02.2020г., или общо неиздължените вноски са 40бр. за периода 04.09.2016 - 04.02.2020г. Според първоинстанционния съд неизпълнението е дало право на ищецада обяви кредита за предсрочно изискуем на осн. чл. 10.2 от Общите условия, тъй като за вноските от септември 2016г. до февруари 2020 г. е налице забава в плащането над 90 дни. Според съда на кредитополучателката е изпратено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост, изведено с изх. № SV -1100-13-01-2020г. на Банката, като връчването е извършено чрез ЧСИ П.Д., а поканата е била адресирана по посочения адрес за кореспонденция - гр.

Плевен, ул. „**** №31. Адресът е трикратно посетен от призовкар, без длъжникът да бъде открит. След посещение на адреса, ЧСИ е установил, че И.

С. П. не живее на адреса повече от пет години. Залепено е уведомление на 03.02.2020г. В двуседмичния срок, изтекъл на 17.02.2020г., И. С. П. не се е явила в кантората на ЧСИ за връчване на книжата. Съдът е приел, че след датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до PC е начислено единствено обезщетение за забава в размер на законна лихва. Съдът е приел, че делото е попълнено с доказателства относно обявена по надлежния ред предсрочна изискуемост на кредита, поради липса на изпълнение от страна на ответницата. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, от което е приел, че се установява, че сумата от 7000лв. е преведена по банкова сметка на ответницата на 04.08.2016год. в Експрес банк, като от тази сума банката е удържала 227,05лв.- такса одобрение. Според първоинстанционния съд към датата на заповедното производство не са извършени плащания, а сума в общ размер 50,86лв. е 4 заплатена от ответницата в периода от 10.06.2022год. до 30.08.2023год. Съдът е приел,. че понастоящем задължението на ответната страна е, както следва:

6949,14лв. – главница; договорна лихва 1543,65лв.,1337,32лв. - обезщетение за забава; обезщетение за забава след изискуемост – 278,05лв.; разноски 24лв., застраховки – 114,07лв./. Съдът е приел, че ГПР по договора за кредит е в рамките на законоустановения, както и че документите относно предоставения кредит са изготвени на шрифт Times New Roman, с размер 12 и 13 пункта, че не са налице клаузи в договора, които да обосновават неговата недействителност. Съдът е приел, че ответницата не дължи сумата от 227,05лв., която е удържана при предоставянето на кредита като такса – за одобрение, тъй като съгласно чл.10а. ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Настоящият въззивен първоинстанционния съд. съдебен състав споделя изводите на

Съдът приема формираната и изложената в решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

Независимо от това, по наведените във въззивната жалба оплаквания следва да бъде допълнено следното: