Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4836 от 20.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 34884/2022
Вид
Решение № 4836
Подписан
20.03.2025
Състав
Катя Николова Велисеева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • параграф 1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "В" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • §13 · Закон за здравето
  • чл. 3 т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4836 гр. ...., 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110134884 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове от „.........“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД при условията на разделна отговорност против М. П. М. за сумата от 5211,55 лева, от която 4294,57 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. ...., ж.к .... с абонатен №....65, сумата 889,55 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.06.2022 г., сумата от 21,81 лева- представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.03.2020 г. и сумата 5,62 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника респ. с неговия наследодател в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответника чрез назначения му особен представител е депозирал 1 отговор, в който оспорва предявените искове. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност. Заявява, че между него и ищцовото дружество не съществува облигационна връзка, по силата на която да й е доставяна топлинна енергия, респ. да дължи заплащането й. Оспорва да е ползвала процесния имот. Заявява, че липсват доказателства за реално потребената топлинна енергия. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „.........“ ЕООД поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за имота и сградата, в която се намира, е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е приет, неоспорен от ответника, протокол от 12.11.2008 г. от проведено общо събрание на ЕС, в която се намира процесния недвижим имот – апартамент №70, за избор на дружество, извършващо услугата дялово разпределение, ведно със списък на собствениците, видно от който В. П. Г. се е подписала в качеството й на собственик на жилището с посочени 2 броя радиатори и 2 бр. измервателни уреди. Процесният имот е деклариран от В. П. Г. в подадената от нея декларация №64183/24.05.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ пред ....., дирекция „Общински приходи“. Представената декларация по чл. 14 ЗМДТ като съдържаща неизгодни за издателя си факти има характер на свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, поради което съдът приема, че се установява В. П. Г. да е притежавала правото на собственост върху апартамент №70, находящ се в ж.к ........ След смъртта на В. П. Г. на 07.03.2015 г. – неомъжена, без деца, всички нейни 2 имуществени права и задължения или дробни части от тях (дялове) са преминали върху нейните наследници. Според представеното удостоверение за наследници с изх. №РИС22УГ51-6150/26.07.2022 г., издадено от ....., р....... последната е оставила за единствен наследник по закон сестра си М. П. М.. При тези данни съдът намира, че за процесния период М. П. М. в качеството си на собственик е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „.........” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г.от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.

2, изр. 2 ЗЕ.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Според заключението в имота е ползвана топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен период и такава е била начислявана от ищеца, като е била начислявана и такава за БВГ и отдадена от сградната инсталация. Констатирано е, че в жилището има 3 броя отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани топлинни разпределители, като два от радиаторите са демонтирани (затапени). Количеството топлинна енергия за отопление на имот и за БВГ е определяно на база служебен отчет, поради неосигурен достъп.

Потреблението на топла вода е на база брой потребители- 2 лица, поради липса на технически изправен и узаконен водомер за топла вода при нормативно определен разход за денонощие 140л на брой потребител. През исковия период общото количество на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е определена като част от общото количество за СЕС. Делът на процесния имот е определен в съответствие с разпоредбите на Наредба №16334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея според съотношението на пълния му отопляем обем към пълния отопляем обем на СЕС. Според заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. в имота е в размер 3965,70 лева.

Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че същият като собственик на процесния имот дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в размера установен от заключението на съдебно – техническата експертиза, поради което за разликата до 4294,57 лева искът подлежи на отхвърляне.

При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по давност на вземанията.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.

„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

3

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за доставена топлинна енергия, които са месечни.

При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ (изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. и м.02.2019 г. вкл., които възлизат на 1562,90 лева. Доколкото възражението на ответника за погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата претенция на ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде уважена само за сумата 2402,80 лева като за горницата до 3965,70 лева подлежи на отхвърляне като погасена по давност.