Определение № 4718 от 21.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4718 гр. София, 21.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002102673 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. Т., против решение № 44 от 12.01.2024 г. по в. гр. дело № 541/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2698 от 12.04.2019 г. по гр. дело № 12492/2016 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявен против Държавата иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на правото му на собственост по силата на възстановяване по реда на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ на 1/2 ид. част от недвижим имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се на [улица], съответстващ на бивш парцел *, кв. 36, по плана на [населено място], м. „Ц.”, с адрес [населено място], [улица].

Касаторът излага съображения за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение. Обосновава касационните основания по чл. 281, т. 1, 2 и 3 ГПК с твърдения за незаконност на състава, разглеждане на непредявен иск, необоснованост на експертното заключение и недопускане на поискани допустими и относими доказателства и други искания като поправка на протокол, и неизпълнение на указанията на ВКС с неправилно приложение на закона. Иска прогласяване на решението за нищожно, евентуално обезсилването му и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд или неговата отмяна. Претендира разноски.

Обоснована искането за допускане до касационно обжалване на въззивното решение с основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за вероятната му нищожност, недопустимост и очевидна неправилност. Извежда вероятната нищожност на въззивното решение с наличието на основание за отвод на съдия, подписал решението и с незаконност на съдебния състав, като определен в несъответствие с установените правила, а вероятната му недопустимост с 1 произнасяне на въззивния съд по непредявен иск, формулирайки за обосноваване и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните въпроси: 1. Обвързан ли е съдът да излага мотиви и доводи в рамките на иска, с който е сезиран, очертан от обстоятелствената част и петитума; 2. Може ли гражданският съд да се произнася по иск, с който не е сезиран; и 3.

Следва ли въззивният съд да се произнася по иск, с който не е сезиран. Твърди, че по тези въпроси решението противоречи на решение № 130 от 23.06.2016 г. по т. дело № 748/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 54 от 07.04.2021 г. по гр. дело № 2081/2020 г. на ВКС, III г.о., и решение № 259 от 25.07.2012 г. по гр. дело № 915/2010 г. на ВКС, IV г.о. Очевидната неправилност аргументира с твърдения за грубо нарушение на закона поради прилагане на неприложима в случая норма на чл. 54, ал. 1 във вр. с ал. 5 ППЗТСУ (отм.) и неприлагане на чл. 54, ал. 8 ППЗТСУ (отм.) и противоречие с формалната логика, като поставя и въпрос следва ли да се събират доказателства и да се излагат мотиви в рамките, очертани от обстоятелствената част на иска, по който въпрос поддържа несъответствие с решение № 60219 от 14.12.2021 г. по гр. дело № 3995/2020 г. на ВКС, III г.о.

Поддържа и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните правни въпроси, които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: 1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по заявените доводи и възражения. Въпрос, за който се твърди противоречие с решение № 31 от 19.06.2018 г. по гр. дело № 1702/2017 г. на ВКС, I г.о., решение № 63 от 29.07.2019 г. по т. дело № 1528/2018 г. на ВКС, II т.о., решение № 200 от 23.12.2019 г. по гр. дело № 3779/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 65 от 30.07.2019 г. по т. дело № 183/2018 г. на ВКС, II т.о., и решение № 200 от 23.06.2015 г. по гр. дело № 6459/2014 г. на ВКС, IV г.о.;

2. Кой е приложимият закон за реституцията на имот - ЗВСОНИ или ЗВСНОИ, ако претендираният имот е отнет от държавата по ЗКИ. Поддържа несъответствие с ТР № 1 от 17.05.1995 г. по гр. дело № 3/1994 г. на ОСГК на ВС и ТР № 6 от 10.05.2006. по гр. дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС; 3. Дали при реституция по ЗВСОНИ тя настъпва по право или е необходима предварителна административна преценка и действия на администрацията, като разгледан въпрос в несъответствие с т. 1 и 4 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. по гр. дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС; 4. Могат ли да се градят изводи за наличие на обстоятелство, за което е необходим официален документ, без такъв документ да е представен по делото. Излага, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 131 от 12.07.2018 г. по гр. дело № 131/2018 г. на ВКС, IV г.о., и определение № 892 от 04.10.2011 г. по гр. дело № 119/2011 г. на ВКС, I г.о.; 5. Следва ли настъпила реституция, ако завзетият имот съществува до размерите, в които е отчужден, а не във вида, в който е завзет - част от имота е разрушен, погинал или пък обектите в него са с променено предназначение или ако се претендира реституция на недвижим имот и след завземането му само е променено предназначението му, то реституция настъпва ли. Излага несъответствие на този въпрос с разрешението по т. 1 от ТР № 1 от 17.05.1995 г. по гр. дело № 3/1994 г. на ОСГК на ВС; 6. Следва ли да се приема по делото като официален писмен документ и да му се придава силата на такъв, ако той не е 2 приет по делото по съответния ред и липсват данни за издателя му. Въпрос, разрешен в противоречие с решение № 225 от 07.01.2019 г. по гр. дело № 567/2018 г. на ВКС, III Г.О.; 7.

Следва ли да се установява истинността на представен документ ако срещу приемането му своевременно е направено възражение, като въпрос, разрешение в несъответствие с решение № 802/23.02.2011 г. по гр. дело № 1783/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 225 от 07.01.2019 г. по гр. дело № 567/2018 г. на ВКС, III г.о.; 8. Може ли да се приеме и обсъжда писмено доказателство, без то да е в оригинал или да е в заверено копие, относим към разрешението по решение № 225 от 07.01.2019 г. по гр. дело № 567/2018 г. на ВКС, III г.о.; 9. Може ли да се приеме и обсъжда документ като доказателство за обстоятелства, който документ не е представен от страните - решение № 131 от 12.07.2018 г. по гр. дело № 131/2018 г. на ВКС, IV г.о.; 10. Следва ли да се приеме за законен строеж върху държавна земя, за който не е отстъпено или учредено правото на строеж - решение № 396 от 03.01.2012 г. по гр. дело № 1462/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 31 от 19.06.2018 г. по гр. дело № 1702/2017 г. на ВКС, I г.о.; 11. Следва ли да се вземат предвид при решаване на делото и обяснения на експерта, дадени в открито съдебно заседание - решение № 59 от 24.04.2020 г. по гр. дело № 3624/2019 г. на ВКС, IV г.о., и 12. Може ли вещо лице да гради изводите на експертизата си за документи, които се намират в страна по делото, без тези документи да са представени от страната като писмени доказателства - решение № 191 от 24.04.2012 г. по гр. дело № 157/2011 г. на ВКС, I г.о.

Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК е подал отговор, излагайки съображения за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на наведените в нея оплаквания.

Претендира разноски.

Другият участник по производството - третото лице помагач Столична община, с участието на което е постановено решението, не е подал отговор на касационната жалба в посочения срок.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани в изложението към нея, констатира следното:

Касационната жалба е редовна. Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивното производството, по което е постановено обжалваното решение, е проведено след прогласяване на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 1 ГПК за нищожни на решение № 173 от 10.02.2022 г. и решение № 143 от 03.02.2022 г., постановени в друго въззивно производство по гр. дело № 793/2021 г. на САС, образувано по реда на чл. 294 ГПК след отмяна на предходно въззивно решение от касационната инстанция.

С решение № 2698 от 12.04.2019 г. по гр. дело № 12492/2016 г. на СГС първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от С. Т. против държавата иск по чл. 124, 3 ал. 1 ГПК за установяване на правото му на собственост на основание реституция по чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ върху 1/2 ид. част от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], бивш парцел * в кв. 36 по плана на [населено място] от 1943 г., с адрес на имота: [населено място], [улица].

Така поставеното първоинстанционно решение е потвърдено с решение № 907 от 23.04.2020 г. по в. гр. дело № 3624/2019 г. на САС. Решението на въззивната инстанция е отменено с решение № 27 от 04.03.2021 г. по гр. дело № 2581/2020 г. на ВКС, I г.о., постановено по касационна жалба на С. Т. и с него е приет за неправилен поради нарушаване на материалния закон изводът на въззивния съд, че е без значение за настъпване на реституцията по ЗВСОНИ обстоятелството дали постройките в процесния имот за законно построени поради противоречието му с тълкувателното разрешение по т. 1 от ТР № 6 от 17.05.2006 г. по тълк. дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че пречка за реституиране по реда на ЗВСОНИ е само извършено след отчуждаването законно строителство в имота (строителство с надлежни строителни книжа) и то такова законно строителство, след извършването на което останалата незастроена част от отчуждения имот не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията. Същото въззивно решение е прието за неправилно и поради допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение с неправилната му преценка за необходимостта от допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза със задачи за изясняване на законността на строежите и възможността от незастроената част от имота да бъде обособен самостоятелен парцел към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ. Делото на основание чл. 293, ал. 3 ГПК е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд, предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия, чрез допускане на допълнителна експертиза с посочени в отменителното решение задачи.

При новото разглеждане на делото пред въззивния съд, за което е образувано в. гр. дело № 793/2021 г. на САС, е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза по задачите, посочени в отменителното решение на касационната инстанция, свързани с изграждане на сградите в границите на бившия парцел * по регулационния план на [населено място] от 1943 г. със строителни книжа и възможността останалата част от имота, извън застроената и минимално необходимата прилежаща площ към тези сгради, да бъде обособена в самостоятелен парцел по действащите към 25.02.1992 г. строителни норми, като бъде изготвена скица. Поради постановяване на две решения по съществото на спора от ненадлежен състав на въззивния съд и от такъв, но при неспазване на тайната на съвещанието, съгласно изискванията на чл. 236, ал. 1 ГПК и чл. 21, ал. 1 ГПК, е прогласена нищожността на същите с решение № 50014 от 17.02.2023 г. по гр. дело № 2127/2022 г. на ВКС, I г. о., и делото е върнато отново за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

След разглеждането му от друг съдебен състав на въззивния съд, който е повторил извършените при предходното разглеждане на делото от въззивния съд действия по приемане на представени писмени доказателства и експертно заключение на допълнителната съдебно-техническа експертиза с изслушване на вещото лице, същият е приел предявения установителен иск за собственост на основание реституция по ЗВСОНИ 4 върху 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], бивш парцел * по плана на [населено място], м. „Ц.“, за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд при преценка на събраните писмени доказателство и експертни заключения и обсъждане на доводите на страните е приел за установено, че ищецът С. Т. (сега касатор) е единствен наследник по закон на съдружниците в СД „Досю Вълев и синове”, вписано в дружествения търговски регистър на Старозагорския областен съд под № 45/1909 г. със седалище в [населено място] и с предмет на дейност търговия с хранителни стоки и железария, което дружество заедно с „Фурия” АД („Фория“ АД) са закупили с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 97 от 30.04.1943 г., вписан със записка за вписване от 30.04.1943 г., недвижим имот, намиращ се в [населено място], [улица], и представляващ парцел * от кв. 36 по плана на [населено място], м. „Ц.”, с площ от 1644 кв.м, заедно с всички масивни, немасивни и барачни постройки. Посочено е за установено, че придобитата от събирателното дружество 1/2 ид. част от собствеността на дворното място, заедно с намиращите се в него постройки, въз основа на конфискационно дело № 1020/1947 г. на ВКС, по което е издаден изпълнителен лист конф. № 21/47 г. от 04.02.1948 г. от Старозагорски областен съд, е одържавена на основание Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (ЗКИ). След извършената конфискация за имота са съставени АДС № 1 от 28.06.1948 г., видно от който от същия са застроени 170 кв.м, и АДС № 291 от 08.07.1952 г., в който като основание за одържавяване на тази част от имота е посочен ЗКИ и изпълнителният лист, като е съставено и сведение за одържавен имот. Със заявление от 09.08.2013 г. ищецът С. Т. като наследник е поискал от областния управител на София град деактуването на имота за събирателното дружество. За дружеството, като вписано със седалище в [населено място] и клонове в [населено място] и [населено място], е установено, че то е заличено от дружествения регистър на съда въз основа на определение от 18.06.1952 г. поради ликвидацията му. Констатирано е също, че останалата част от спорния имот, собственост на „Фурия” АД по НА от 1943 г., е одържавена по реда на ЗОЕГПНС, като е съставен АДС № 292 от 19.08.1949 г.