Решение № 1214 от 26.10.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. Велико Търново, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20204110101562 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат се твърдения, че между стланите е сключен договор за потребителски кредит „Екстра” №**** сключен от разстояние, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 550 лв., като същата била получена от ответника на каса на „И**”. Изтъква се, че при сключване на договора ответникът е избрал да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита и съгласно т. 4 от същият се е задължил да му бъде начислена такса „Гарант”, която е следвало да погаси заедно със сумата по кредита и начислената договорна лихва, задължение в общ размер на 861,46лв., платимо на 5 равни месечни вноски, с посочени в исковата молба падежи, като падежа на последната вноска е 26.01.2020г. Сочи се, че ответникът заплатил изцяло първата вноска с падеж 26.09.2019г., а втората вноска била частично погасена с плащане в размер на 98,71лв. Сочи се, че по останалите вноски не било извършено плащане. Ищецът твърди, че незаплатени от ответника останали сумите 408,48лв.-главница по договора за потребителски кредит от 26.08.2019г., сумата 19,80лв.-договорна лихва за периода от 26.08.2019г. до 12.02.2020г., 167,08 лв. за договорна такса „Гарант” за периода от 26.08.2019г. до 12.02.2020г. Изтъква се, 1 че поради неизпълнението задължението на длъжника е начислена лихва за забава в размер на 7,20лв. за периода 27.10.2019г.-12.02.2020г. Ищецът твърди, че във връзка с вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1055/2020г., по описа на Великотърновския районен съд, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за главница, такси и лихви по горепосочения договор са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на 1 вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №1055/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.

Претендира присъждане на направените разноски за заповедното и за настоящото исково производства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от назначения по делото по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на ответника, в който исковете са оспорени като недопустими и неоснователни. Особеният представител оспорва възникването на облигационното правоотношение между страните по делото, по съображения изложени в отговора. Счита, че е нарушен чл.11 ал.2 от ЗПФУР и счита,че ответникът не дължи такса „Гарант”. Счита клаузата за таксата „Гарант” за неравноправна, по изложени в отговора съображения. Заявява,че за периода 13.03.2020г.-14.07.2020г. ответникът е освободен от отговорност за забава, предвид обявеното за този период извънредно положение в страната. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 26.08.2019г. между "К И**” ООД в качеството кредитодател и ответника АНГ.

КР. АНГ. в качеството кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №***, по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за потребителски нужди в размер на 550лв., като видно от договора, средствата по кредита се предоставят съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от кредитополучателя начин на получаване на сумата по кредита. Срокът за погасяване на кредита е пет месеца, като крайния срок на издължаване е 26.01.2020г. В договора е посочено, че кредитът се издължава на равни месечни вноски, заедно с дължимата лихва. В чл.3.1 от договора е посочено, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 36%. В чл.4 от договора е изложено, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант, за гарантиране на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант”, разсрочена към месечните му вноски, съгласно приложен към договора погасителен план.

В приложение №1 към договора за кредит „Екстра” е включен погасителния план, видно от който месечната вноска е в размер на 172,29лв. и съдържа главница, договорна лихва и такса гарант.

2

По делото са представени Общи условия на „К И”ООД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит.

По делото е представен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г., сключен между „К И” ООД и „Б К”ООД в качество на дружество гарант, с който дружеството-гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена.

Видно от представената по делото разписка от „И** АД от 26.08.2019г., сумата в размер на 550лв. по процесния кредит е била изплатена в брой на ответника АНГ. КР. АНГ..

От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че редовно е водено счетоводството на ищцовото дружство, като сумата по кредита е изплатена на ответника на 26.08.2019г. По процесния договор има плащане от страна на ответника на сума в общ размер 271 лв. Вещото лице е посочило, че ищцовото дружество е приспаднало платените от ответника суми и задължението по договора, водено в счетоводството на ищцовото дружество е, както следва: главница в размер на 408,48лв., договорна лихва-19,80лв., такса гарант-167,08лв. и законна лихва за забава-7,20лв.

От заключението на допусната по делото съдебно-графическа експертиза се установява, че ръкописният текст с имената на ответника върху разписка от 26.08.2019г. за сумата 550лв. получени в брой от АНГ. КР. АНГ. е изписан от АНГ. КР. АНГ., а подписът под имената е положен от А К А..

Н а 13.02.2020г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника АНГ. КР. АНГ. . Въз основа на заявлението на “К И”ООД, гр.С е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.06.2020г. по ч.г.гр.д.№ 1055/2020г. на Великотърновски районен съд против длъжника АНГ. КР. АНГ. за заплащане на сумата 408.48лв./четиристотин и осем лева и 48ст./ - главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство "Екстра" №90980/26.08.2019год.; сумата от 19.80лв./деветнадесет лева и 80ст./ - договорна лихва от 26.08.2019год. до 12.02.2020год.; сумата от 167.08лв./сто шестдесет и седем лева и 8ст./ - договорна такса "Гарант" за периода от 26.08.2019год. до 12.02.2020год.; сумата от 7.20лв./седем лева и 20ст./ - законна лихва за забава от 27.10.2019год. до 12.02.2020год.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и за направени в заповедното производство разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

3

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В настоящия случай ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние. Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6 ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно който, договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система на предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват средства за комуникация от разстояние. В чл.18 от ЗПФУР е посочено, че за доказване на предоставяне на преддоговорна информация и на електронните изявления отправени съгласно този закон се прилага закона за електронния документ и електронния подпис, съгласно който електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизведен.

От събраните по делото доказателства, съдът приема, че е доказано сключването на договора между ищеца и ответника. По делото е представена заявка, с която ответникът е заявил пред ищцовото дружество искане за получаване на кредит в размер на 550лв. По делото е представена разписка №**** от 26.08.2019г., издадена от И**”АД за сумата 550лв., изплатена на АНГ. КР. АНГ., като особеният представител на ответника оспори истинността на документа в частта на положил подпис на клиент и изписаните ръкописно имена на клиент. Във връзка с оспорването по делото беше открито производство по реда на чл.193 от ГПК, като по искане на ответната страна беше допусната съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се установява, че подписът и текстът с имената са изписани от ответника АНГ. КР. АНГ.. Съдът кредитира заключението на съдебно-графическата експертиза, като компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните. При това положение съдът следва да приеме, че оспорването на истинността на разписката от 26.08.2019г. е недоказано. Не се установи, че оспорения документ е неистински и същият 4 не следва да бъде изключван от доказателствения материал, а следва да бъде ценена наред с останалите събрани по делото доказателства.

От представената по делото разписка за извършено плащане и от заключението на счетоводната експертиза се установява, че на 26.08.2019 г. ответникът е получил от ищеца сумата по отпуснатия кредит в размер на 550лв., като сумата от 550 лева е изплатена лично на ответника, в брой, на каса на „И**”, поради което съдът приема за установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния договор за кредит и този смисъл е неоснователно възражението на особения представител на ответника, че не се доказва получаване от ответника на сумата по отпуснатия кредит.

След като ответникът е получил сумата по кредита, за него, по силата на договора, сключен с ищеца, е възникнало задължение да върне заетата сума, на 5 равни месечни вноски, ведно със договорната лихва, които погасителни вноски са с падежи, по погасителен план, част от договора.

Освен сумите за главница и договорна лихва, уговорени в договора, в настоящото производство се претендира от ищцовата страна и установяване дължимост на сума за такса „Гарант”. Съдът намира, че за ответника не възниква задължение да заплати на ищеца претендирата такса „Гарант”. От представената заявка за отпускане на кредит е видно, че ответникът е посочил, че желае банкова гаранция, а в приложения по делото договор е посочено, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя такса „Гарант”, разсрочена към месечните му вноски, съгласно погасителния план. Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗПФУР, доколкото и нформацията за договорните задължения, която е предоставена на ответника-потребител преди сключването на договора, н е съответства на задълженията по оформения впоследствие договор - във формуляра за заявка е посочено, че клиентът иска банкова гаранция, а вместо това в договора е вписвано, че същият иска ангажиране на дружество-гарант, като от доказателствата по делото е видно, че ангажираното впоследствие дружество не е банкова институция. Т.е. липсва съвпадение между изразеното от потребителя желание за обвързване с конкретна договорна клауза и отразеното в договора, поради което и ответникът не дължи заплащане на претендираната такса „Гарант” и искът за дължимост на тази такса в размер на 167,08 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.